През изминалата седмица премиерът и хората му многократно загатваха, че най-вероятно съвсем скоро, по Гергьовден, ще повишат ставката на данъка върху добавената стойност, за да се осигури приходната част на държавния бюджет.
Макар че обществото дълго време биваше подготвяно за подобна антикризисна мярка, повишаването на ДДС остава нежелано. В макроикономически план то ще доведе до инфлация и до спад на потреблението, а дори и до стагфлация.
В човешки план то ще удари изпитващите най-сериозни икономически трудности домакинства, така че ако до този момент кризата за тях е означавала опасност да загубят работното си място и замразяване на заплатите, сега вече те ще се принудят да намалят калориите.
Българските правителства, които се самоопределят като „десни", обикновено не обръщат особено внимание на аргументи, свързани с бедността на населението (още по-малко се трогват лицемерните „леви", обаче това е друга тема).
Но правителството все пак трябва да обърне внимание на факта, че повишавайки ДДС то признава, че икономическите му стратегии, манифестирани през последните 9 месеца, не проработиха.
Не виждаме позитивен ефект в събираемостта на държавните вземания, нито увеличен приток на средства от европейските структурни фондове, нито пък икономии в разходите на администрацията. Още по-малко - засилена икономическа активност, която да се отрази косвено и върху бюджета.
Защо тогава да се съгласяваме с Бойко Борисов за необходимостта от по-високия данък, още повече щом начините за изразходване на бюджетните средства продължават да са незадоволителни? Криза или не, но парите се събират в бюджета не за да ги има там, а да бъдат целесъобразно изразходвани.
А средствата, изземвани от данъкоплатците, продължават да не могат да осигурят на българите качествени публични услуги. Говоря за санитарния минимум: например запушване на дупките по пътищата, работливи полицаи, свободен от корупция достъп до детски градини.
Най-вероятно срещу парите си отново няма да получим от държавата нещо по-добро. Ако едно сито не бъде запушено, колкото и пари да наливаш, пак няма да можеш да носиш вода в него. Ако дупката в една лодка не бъде затапена, колкото и да изгребват лодкарите, посоката е към дъното.
Действията на правителството продължават да не могат да гарантират спиране изтичането на средства в големи мащаби. Може да се окаже, че вдигането на ставката на ДДС ще окаже най-голяма услуга именно на фирмите, специализирани в източване на ДДС.
И все пак, откъде да се съберат приходи в държавната хазна, щом като така и така трябва да се изплащат пенсии, социални трансфери, да се поддържа обществената инфраструктура и да се дават заплати на армията и държавните чиновници?
Фискалното решение според мен е в диференцираната данъчна ставка - нещо, от което правителството бяга като от тамян, защото първо се бои от лобистите (чуждестранни и вътрешни), второ не иска да си създава допълнителна работа. Но очевидно е дошло времето да се тръгне в тази посока.
ДОД трябва отново да стане прогресивен, а ставките по ДДС да се диференцират според социалното качество (ползата) на продукцията. Не вярвам това да е невъзможно или да среща непреодолима опозиция от Брюксел.
Например, редно е да се въведе диференциран данък за различните категории автомобили. Тези с разход, да речем, над 8 литра на 100 км. следва да се облагат с 24% ДДС, а малолитражките - с 16%. Ползата ще е не само по-чист въздух и повече пространство в градовете, а и стъпка към смекчаване на социалното разслоение, в добавка към повече приходи в бюджета.
Защото има продукти, които са отрицателно еластични към цената: колкото са по-скъпи, толкова повече се купуват. Ако по-висок данък допълнително оскъпи престижните стоки, търсенето им няма да намалее.
С малко повече акъл, държавата може лесно да спечели от стремежа към показност, характерен за една конкретна прослойка от българското население - а потребителят като цяло не губи нищо.
Тук говоря за нещо по-сериозно от т.нар. данък лукс - говоря за цялостна данъчна стратегия, диференцирана според различните категории хора и продукти.
Хората, получаващи над няколко хиляди лева месечно, а виждаме, че много от тях битуват по върховете на държавната сфера, е редно да отчисляват повече от 10% от дохода си, тъй като за създаване на този по-висок доход те се възползват непропорционално от публичната инфраструктура.
А и защото това е проява на елементарна социалност, на която в истински капиталистическите държави не се търси оправдание.
От друга страна, правило ли ви е впечатление, че когато ви агитират да пуснете есемес в подкрепа на някоя благотворителна кауза, не пропускат да споменат: един и двайсет с дедесе. Е, вече ще е поне един и трийсет. Но благородните каузи като цяло трябва да бъдат освободени от ДДС, най-малкото защото не създават добавена стойност.
В „благородната" категория отчасти попада и книгоиздаването, което от години се бори за намаляване на ДДС, но досега винаги е удряло на камък. Държавният бирник държи да подчертае, че за него няма значение дали си купуваш том на Димитър Талев, консерва риба тон или поръчваш в кръчма с чалга. От Гергьовден вече и книгите ще са по-скъпи.
Накрая ще дам един различен, съвсем конкретен пример къде следва да се търсят липсващите средства в бюджета. Добивът на злато и мед от мината в Челопеч по информация на канадския инвеститор по сегашни цени на металите ще му донесе близо 6.7 млрд. лева приходи до 2020 година.
За същия период страната ни ще получи едва 300 млн. лв. концесионно възнаграждение. Ако управлението на мината беше в ръцете на публично дружество, поне половин милиард лева годишно щяха да влизат допълнително в хазната. Както видяхме по-горе, това изобщо не означава, че дефицитът щеше да е по-малък, но е поучително да знаем за какво иде реч в управлението на държавните средства в България.
Под сурдинка се говори, че страната ни е най-богатата в Европа по находища на благородни и цветни метали. Само залежите от злато в България се оценяват на 150 млрд. евро. Ще побързаме ли срещу съответните тлъсти комисионни да раздадем и това национално богатство на „инвеститори", настоявайки, че във функциите на държавата не влиза упражняването на стопанска дейност? Ето това ще е големият данък, който ще платим на глупостта си.
Но в крайна сметка, в ръцете на правителството е не само фискалната политика, но и пропагандната машина. Току-виж по улиците скоро тръгнат демонстранти, размахващи плакати: Вдигнете ни ДеДеСе-то, приватизирайте ни мините!
