Разпадането на еврозоната стана още по-осезаемо след обявяването на финалните претенденти за наградата "Уолфсън" за икономика - престижен приз, който има най-големия награден фонд (250 000 британски паунда) след Нобеловата награда.
Тазгодишният въпрос, на който кандидатите за наградата трябваше да отговорят, е: "Ако държавите-членки на ЕС напуснат икономическия и валутен съюз, какъв би бил оптималният начин за управление на икономическите процеси, така че да се осигурят най-стабилни основи за бъдещото развитие и просперитет на настоящите му членки?"
Фактът, че няколко сериозни икономисти вече са публикували своите отговори, прави проблема с разпадането на еврото още по-актуален.
Шансовете на единната валута...
Основният проблем не се е променил от споровете за "края на Европа" от миналото лято. Еврозоната винаги е била егоистичен съюз, изграден във времена на безпрецедентен икономически растеж, който едва ли ще може да бъде повторен или поддържан на базата на краткосрочна икономическа изгода, а по-скоро в името на дългосрочен политически съюз в рамките на Европа.
За да се стабилизира еврото, трябва да бъде намерено решение на този проблем. А, както е писано много пъти, това е трудно да се случи без общ фискален съюз, както в САЩ, където финансови потоци се пренасочват от по-богатите щати към по-бедните.
Последното лекарство за проблемите на еврозоната, идващо от Европейската централна банка (ЕЦБ) под формата на заем за европейските банки за 900 млрд. евро, не върши работа - поне не и за разрешаването на основния проблем.
Икономиката в еврозоната се свива за второ поредно тримесечие, а пазарите на труд и заемите се влошават. Почти гарантирана е втора, още по-дълбока европейска рецесия. Добрите новини са, че финансовата инжекция от ЕЦБ е отложила поне за година-година и нещо пълноценна европейска банкова криза, която почти със сигурност би засегнала практически целия свят.
Лошите новини са, че когато през май се състоят изборите в Гърция и новото правителство трябва да одобри последните мерки за строг финансов контрол, еврото вероятно неизбежно ще започне да се разпада.
След като е неизбежно, да обмислим как да се направи без хаос
Точно тук се намесват и идеите от конкурса за наградата "Уолфсън". Изключително талантливите икономисти от Capital Economics в Лондон са предначертали един от най-вероятните сценарии, в който Гърция решава да напусне еврозоната, да се върне към драхмата и по този начин да откаже изплащането на голяма част от дълга си.
Това не е най-добрият вариант, но случи ли се, не би се стигнало до нова световна криза. Ако драхмата падне с 50%, това би предизвикало хаос в гръцката, а вероятно и е европейската финансова система за известно време. Но Гърция би пожънала бързо конкурентните предимства на една много по-слаба валута.
Уловката е, че ако гръцкият практически фалит по дълговете протече успешно, няколко други европейски държави - като Испания и Португалия, също биха се изкушили да се възползват от този вариант. За да бъде избегнато това, обясняват експертите от Capital, ще се наложи еврозоната да направи много бърз преход към пълен фискален и политически съюз.
Но всъщност от самото начало (както и миналото лято) липсваше достатъчно политическа воля всички държави-членки да одобрят подобен съюз - и това с нищо не се е променило до този момент. Вероятно следващият въпрос за наградата Уолфсън ще бъде: "Как всяка държава в ЕС да заприлича малко повече на Германия?" Наградният фонд за такова предизвикателство би могъл да бъде под формата на евробонове.
Конкретните предложения за разпада на еврозоната на претендентите за "Уолфсън" са:
Роджър Буутъл, Capital Economics:
Тезата на Буутъл е, че по-слабите страни от еврозоната са дълбоко неконкурентоспособни. Алтернативата на години болезнени икономии е излизане от паричния съюз, което би довело до по-слаба валута и по-евтин износ; дадено е почти пълно практическо ръководство как може да се постигне това. Преходът би трябвало да се случи в дълбока тайна за един уикенд, с временен контрол над капиталовите пазари. Преденоминирането на държавния дълг в новата национална валута гарантира фалита.
Кати Додс, завършила Оксфордския университет:
Анализът на Додс, която е работила в Лондонското Сити и в момента е частен инвеститор, използва аналогията на разделянето на яйцата на жълтъци и белтъци, за да разясни как би могло да се постигне контролиран разпад на еврото - т.е. да не е хаотичен.
Тя би разделила единната валута на два (или повече) региони, като страните, които е необходимо да бъдат по-конкурентни, са в зоната на жълтъците, а тези, които нямат нужда от това, ще са "белтъците".
Всеки регион би имал собствена централна банка, парична политика и валута. Еврото би изчезнало, заменено от валута, базирана на кошница от валути на "жълтъците" и "белтъците".
Йенс Нордвиг/Ник Фирозие, Nomura Securities:
При налични споразумения за около €10 трлн. неуредени чуждестранни дългове, според икономистите Нордвиг и Фирозие фрагментирането на единната валута би довело до риск от законово минно поле и поради това бързо би довело до хаос.
Те предлагат дълговите споразумения, попадащи под национални или местни закони, да бъдат преденоминирани в новата валута на страната, напускаща еврозоната, а дълговете под международна юрисдикция да бъдат преденоминирани във втора европейска валутна единица (ECU) чрез формула, базирана на значимостта на страната в паричния съюз.
Нийл Рекърд, Record Currency Management:
За Рекърд, който е работил за Bank of England и Mars, напускането на еврозоната от дори една страна означава, че целият паричен съюз би трябвало да прекрати съществуването си, доколкото аргументът, че единната валута е постоянна, вече не е валиден.
Неговият анализ разглежда извършваща се внезапно и в пълна секретност операция, необходима за гарантиране на запазване на тайната на плана за разпада на еврото. Рекърд пресдлага от Германия и Франция да бъде създадена специална комисия, която да подготви многоседмичен график за прехода.
Джонатан Тепър, Variant Perception:
Според исторически свидетелства, твърди Тепър, разпадът на парични съюзи рядко води до "катастрофата", предричана по-рано. Неговото предложение отстоява тезата, че истинските проблеми не се създават от напускането на еврозоната, а от слабостите, които от самото начало са довели до натиска за напускането й.
Тепър коментира, че излизането от еврозоната би било добро решение за някои страни и те не би трябвало да се боят да го направят. Вместо това те би трябвало да се поучат от миналото и да планират тайно връщане към националните си валути в рамките на "удължен преходен уикенд".
