Преди седмица във Варна по време на проявата, наречена "летен университет на младежката организация на ГЕРБ", министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви: „Нямаме основание да очакваме някакво влошаване или обръщане на тенденцията" - става дума за подобряващата се българска икономика. Според министъра, най-трудните периоди вече са зад нас. Но за да почувстваме, че излизаме от кризата, било необходимо време.
Дай, Боже! Но трябва също да се каже, че позитивните сигнали, които Трайков вероятно отчита, не представляват подобряване в икономическите показатели, а само забавяне на влошаването. Така през първото полугодие брутният вътрешен продукт намалява с 2.5%, докато спадът през 2009 г. беше 5.03%. Продажбите на дребно през юли се свиват с 4.8% на годишна база, докато през февруари понижението беше минус 11.9%, и така нататък.
За второто тримесечие на 2010 г., по експресни оценки на БВП, спадът е с 1.5% спрямо същия период на м.г.
Кой какъв е в ЕС
Ако в Европа икономическото възстановяване не набираше скорост, министърът за пореден път можеше да се оправдае с "кризата". Но нещата стоят съвсем иначе. Бизнесът в ЕС започна да се активизира. Производителите надигат глава, наемат нови работници, позволяват си капиталови разходи; населението отново консумира, включително и вносни продукти. Докато в България рецесията продължава. Само Гърция, Ирландия и Румъния ни правят компания. Темпът на излизане от кризата ясно показа кой какъв е в Европейския съюз.
Да се върнем на думите на министъра, че най-лошото отмина, но още не сме забелязали. По какво човек долавя подема, ако не по личните си разходи? Според статистиката за търговията на дребно в ЕС, само в Румъния и Латвия търговците отчитат по-слаб бизнес от България.
А според данните за БВП на България, през първото полугодие разходите за индивидуално крайно потребление са намалели с нови 6.7%, след като през 2009 г. потреблението на домакинствата вече спадна с 6.35%.
За второто тримесечие данните също не са оптимистични. От страна на крайно използвания БВП разходите за индивидуално потребление намаляват реално със 7.6%, а разходите за колективно потребление - спад с 19.9% спрямо второто тримесечие на 2009 г. Инвестициите в основен капитал бележат реално намаление с 1.4%.
Как се чувствате
Да, определено трябва време да се почувстваме по-добре. Особено ако отчетем също така, че през юли строителната промишленост се свива с 20% на годишна база. Подобна статистика, в САЩ да речем, води до борсов срив. Впрочем широкият индекс на българския фондов пазар за изминалите 12 месеца се понижава с нови 13.5%.
Изброих всичко това не за друго, а за да мога да кажа, че всъщност тези данни нямат голямо значение, ако в момента управляващите сееха семената на бъдещия ни просперитет.
Също и бюджетните дефицити, които през първото полугодие достигнаха 4.9% от БВП, съм склонен да простя. Не съм съгласен, че финансовите постижения на едно правителство се мерят първо с дефицита. Свиването на разходите на домакинствата трябва отчасти да се компенсира от държавата, в противен случай спиралата безработица - дефлация ще ощети всички в тази страна освен кредитните институции.
Защо да се лъжем?
Истинският проблем е, че сеячите на бъдещия ни просперитет дремят под крушата. Премиерът Борисов търси достатъчно значимо за величието си начинание и след като евроофанзивата се провали, зацикли върху магистралите. Те са важни, безспорно, но по-добре да имаше повече активност например в сферата на високотехнологичните производства.
В тази връзка няма как да подмина любопитния документ, състоящ се от 36 PowerPoint слайда, наречен "Българската икономика - състояние и стратегии за развитие". Публикуван е на сайта на МИЕТ.
Българската икономика е най-изостаналата в ЕС и високият икономически растеж през последните години се е дължал на чужди инвестиции, които стимулират вътрешното потребление. Необходим е нов модел на икономическо развитие на България, ориентиран към износ на стоки и услуги с висока добавена стойност - установили са хората на Трайков.
Най-перспективни за износа ни са отраслите с висок дял на иновации: информационните технологии, еко технологиите и технологиите свързани със здравето. Както се казва, разгеле. Ако не се лъжа, близо 20 години бяха необходими на икономическото ведомство, за да стигне до това генерално заключение.
Но дори ако във въпросната „стратегия", която между другото ни предлага ролята на китайско пристанище в Европа, се крие разковничето на бъдещия ни просперитет, пак не е ясно как и кога от добрите пожелания ще стигнем до високотехнологична продукция и качествени работни места. Впрочем министър председателят обеща разходите за научна и развойна дейност да достигнат 3% от БВП - след 10 години.
Сега сериозно. За един човек със здрав разум и някаква представа от икономика правителствените икономически политики са озадачаващи, да не кажем обидни. Най-актуалният пример: за какво й е на българската икономика писта за Формула 1 в екологично уязвимата Софийска котловина, при положение че има болезнено належащи проблеми, които чакат разрешаването си заради липса на средства и политическо внимание - като образованието и професионалната подготовка, например.
Народът иска хляб и зрелища, това е ясно, но поне хляба да си осигурим като хората. Делът на селското стопанство в БВП спадна до 6%, при положение че през 1990 г. бе близо 20%. Големият ни аграрен потенциал стои неоползотворен, което дърпа назад преработващата промишленост, туризма, търговията и износа, докато се трупа социално напрежение заради безработица, обезлюдяване, отчайващо обедняване.
Не само с хляб живее човек. Не повече от една четвърт от населението на България ползват Интернет. Вече си говорихме как 40% от българските ученици на 15 години се представят много зле в теста по четене. Какъв е планът на правителството да се справи с този факт, който вещае мизерно бъдеще за родната икономика? Одобрявам привличането на децата в предучилищни форми още от петата година, но искам също да знам ще им предложи ли българско училище перспективна подготовка.
Популисткият стил на Борисов нямаше как да подмине и чувствителната тема за смаляването и застаряването на българската нация. Българите май вече се тревожат, че броят им в границите на България все повече намалява и другите етноси ги превръщат в регионално малцинство във все повече места от собствената им държава. Затова Борисов побърза да разкритикува човешкия материал в България и заедно с това призова българките да раждат повече деца.
Пак казвам, че и отрицателният прираст не е чак такъв проблем. През XVII век броят на българите спадна до по-малко от един милион души заради османския геноцид - и нацията оцеля и се съвзе, като дори успя да роди възрожденски личности. През осемдесетте години се стремяхме към заветните девет милиона, днес се надяваме да останем 6 милиона през 2040 г. Това ще донесе на българската икономика сериозни затруднения заради свиване на потребителския пазар, намаляване на работната сила, депресирано търсене на жилища и спад в строителния сектор, нужда от пренастройка на комуналните услуги и т.н.
Но далеч по-страшно е, че поне 40% от оставащите 6 милиона няма да имат навици да четат. С какви ли специалисти ще разполагаме за осъществяване на Трайковите иновации, щом университетите са избрали да въртят як бизнес и днес всеки втори завършил средно училище бива приеман за студент. Оправдано ли е годишно диплома за вишист икономист да получават 70 000 студенти - в една архаична и свиваща се национална икономика. Горе долу толкова бебета се раждат сега на година ...
Такива сме си - изоставащи, недостатъчно образовани, с непропорционална структура на икономиката. По-важното е, че икономическата ни култура е ужасна и в прехода към пазарно стопанство през последните 20 години не видяхме в нея подобрение. Говоря за културата ни на труд и водене на честен бизнес. Скорошно изследване установи, че 58% от българите имат личен опит от сенчестата икономика ...
Обаче има нещо дори още по-лошо. Разединени сме. В сънародниците си виждаме врагове и конкуренти, а не сътрудници. Качествените и работливи единици се изтласкват далеч от отговорни постове за сметка на доказано верните съпартийци. Миналата седмица президент и премиер не намериха достатъчно доблест да почетат празника на Съединението на България от една трибуна. Лош бил човешкият материал на България ли? Със сегашния български политически материал Пловдив все още щеше да е столица.
