Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

COVID-19 и икономическа криза - рецепта за пазарен катаклизъм или не съвсем

Защо паралелите с 2008 г. са неоснователни? Снимка: Getty Images
Защо паралелите с 2008 г. са неоснователни?

Пандемията от новия щам на коронавируса вече забавя сериозно световната икономика и се сравнява със световната финансова криза от 2008-2009 година. В някои индустрии обаче вирусът може би вече е причинил най-големият им срив в историята.

Факт е, че икономическите катаклизми, предизвикани от COVID-19, събудиха кошмарния спомен за 2008 г.

Отново започнаха разговорите за рецесии, кървавите бани на стоковите пазари и обещанията как правителствата и централните банки ще развържат кесиите си, за да се справят с положението.

Пандемията, която отне хиляди животи, парализира и световната икономика с хилядите хора, поставени под карантина.

В същото време глобалните вериги, установени за доставки на стоки, бяха запратени в безпорядък заради заразата и предизвикаха най-сериозни поражения в Китай - "фабриката на целия свят". Някои експерти обаче не очакват кризата да е толкова тежка, колкото беше преди 12 години, и предполагат, че през второто полугодие икономиката бързо ще се възстанови.

И все пак новият коронавирус нанесе исторически последици върху авиокомпаниите и петролните пазари. "Deutsche Welle" помоли няколко специалисти да анализират ситуацията.

Авиационният бранш, в който по традиция има жестока конкуренция, ценови войни и нестабилно финансово състояние, бе най-силно ударен от пандемията, която практически спря въздушния трафик над много държави. Изпълнителният директор на "British Airways" - Алекс Круз - определи ситуацията като "криза с глобални размери, каквато досега не сме виждали".

Той е работил в авиацията по време на световната финансова криза, по време на атентата на 11 септември и по време на епидемията от SARS - друг вирус от рода на коронавирусите, който през 2002-2003 г. причинява сериозна епидемия и 8098 смъртни случая.

Круз е категоричен, че това, което се случва в момента, е далеч по-сериозно. Някои от най-известните авиолинии вече търсят държавна помощ, за да преодолеят ситуацията.

Когато видиш компании като Lufthansa да търсят субсидии от държавата, тогава осъзнаваш, че положението е наистина сериозно, категоричен е Круз.

Той допълва, че за всяка авиокомпания до края на годината цел номер едно ще е не печалба, а оцеляване. Опасява се, че все пак мнозина няма да могат да постигнат това и в скоро време ще видим фалитите в бранша.

Петролните пазари са в същото лошо състояние. Очаква се да станем свидетели на най-големия спад в световното потребление заради забраната за пътуване, затварянето на фабрики и други подобни мерки с цел да се овладее вирусът.

Спадът в търсенето на петрол може с лекота да надмине загубите от 1 млн. барела на ден от кризата при 2008 г., съобщава "Bloomberg". Непрекъсната ценова война се подклажда и от Саудитска Арабия, която обещава да залее пазара с петрол на възможно най-ниски цени.

Цените на петрола паднаха с 50 на сто тази година. През 2008-2009 г. има шоково търсене на суровината, но има и достатъчно запаси.

Настоящата криза ще има по-голяма въздействие отчасти заради огромната несигурност в ситуацията и отчасти защото няма чак толкова големите налични запаси от петрол.

На това мнение е Филип Джунс-Лукс, анализатор на енергийния пазар към изследователския център на петролния пазар JBC Energy. Според него индустрията е подготвена за по-дълъг и по-кратък период на криза, но перспективите надхвърлят всичко, за което пазарът евентуално е подготвен.

Жилищният пазар, който процъфтяваше, благодарение на ниските лихви по заемите, също се оказа в епицентъра на кризата от 2008 г. Спукването на балона в САЩ и в Западна Европа доведе до колапс на много от големите банки, които не разполагаха с достатъчно капитал, за да издържат на шока.

Този път банките са в по-изгодно положение, най-вече заради по-строгите регулации. В миналото финансовата система е била далеч по-крехка и банките не са били толкова добре капитализирани, колкото са днес.

В момента обаче има притеснения за нарастващия нефинансов корпоративен дълг, макар че размерът му не е толкова голям, колкото е бил през 2008 г. Но банките, особено европейските, се борят за увеличаване на печалбите в условия на ултраниски лихви и вече усещат натиска.

Те се подготвят за още по-голям спад в лихвите и неизплатени заеми.

Експертите също така предвиждат Италия, която е под пълна карантина, да спре да изплаща външния си дълг от около 446 млрд. евро.

Сривът на американския холдинг "Lehman Brothers" през 2008 г. дава допълнителен тласък на най-болезнения спад в световната икономика след сривът на Уолстрийт от 1929 г. Преди 12 години милиони губят работните си места и съответно покупателната си способност.

Докато текущият срив може да струва на икономиката 2 трилиона долара за година, все още не се очаква светът да бъде тласнат към колосално свиване на доходите и разходите.

Бен Мей, директор на глобалния анализ по икономика към "Оксфорд", е много по-вероятно шокът да е временен и да няма дълготрайно въздействие във времето, отколкото в сравнение с 2008 г. В момента много хора не харчат парите си, защото ги е страх да излязат и да се заразят и е най-вероятно да ги изхарчат в бъдещето, освен ако не се случи нещо твърде драстично.

Когато гледаме предишни модели при глобални епидемии, виждаме, че спестяването на разходи се компенсира след периода на въздържание.

Но шокът от коронавируса не можеше да дойде в по-лошо време, що се отнася до световната търговия, която е силно разтърсена от търговската война между САЩ и Китай, най-силните икономики в света. И все пак настоящият удар не е чак толкова тежък, колкото този отпреди малко повече от 10 години.

Проблемът е, че днес сме изправени пред ситуация, в която имаме прекъсване на производствени структури, които по принцип са стабилни в основите си.

Експертите бързат да уточнят, че дори и кризата с коронавируса да доведе до дълбок срив по отношение на производството, шансовете светът да излезе от тази рецесия възможно най-бързо са доста добри.

Затова и сравненията с 2008 г. са по-скоро спекулация, отколкото научно обоснована теория.

Най-четените