Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

И италианската луксозна мода заболя от коронавируса

В бранша имат сериозна нужда от правителствена помощ, ако не искат външната конкуренция да ги смажа Снимка: Getty Images
В бранша имат сериозна нужда от правителствена помощ, ако не искат външната конкуренция да ги смажа

"Италия" и "мода" са две думи, които вървят ръка за ръка. Страната развива сектора на луксозните модни стоки изключително мащабно, като обемът на цялата тази индустрия в страната достига обща стойност от 78 млрд. долара.

Но макар браншът да е доминиран от световноизвестни марки от Gucci до Valentino и Versace, неговата основа са десетки хиляди малки семейни фирми, произвеждащи както собствени дрехи, обувки и т.н., така и продукти за големите компании.

За много от тези занаятчийски предприятия обаче пандемията от COVID-19 е "последната капка", както Фабиано Ричи, дизайнер на обувки в Монте Урано, който работи с някои от големите модни къщи.

През 90-те половината подобни малки бизнеси в централната италианска провинция Фермо и в съседната Мачерата имали собствени малки фабрики. Глобалната конкуренция, високите разходи за труд и няколкото рецесии, през които страната мина, принудиха много занаятчийски предприятия да затворят, а тези, които оцеляха, бяха принудени да се разраснат и да оставят семейния си характер.

Макар това да звучи на първо време като нещо положително, за мнозина този растеж се оказа бреме сега. Принудени да задържат служителите си, въпреки че имат малко или никаква работа, много такива компании сега се борят за оцеляване.

Ричи има наети шестима души персонал, което според него е помогнало на фабриката му да премине през пандемията - малкото персонал означава малко разходи през един период, в който приходи няма или почти няма.

"Имам ниски фиксирани разходи и променливи производствени такива и се мъча, не мога да си представя онези, които са изправени пред разходите за многократни служители", коментира той.

Модната индустрия представлява почти 1,5% от БВП на Италия с повече от 83 000 активни предприятия, според компанията за инвестиционно банкиране Mediobanca. По-голямата част от тях обаче са малки фирми, в които работят близо половин милион души.

"Повечето доставчици отчитат спад на поръчките с около 40%. Собствениците на бизнес са заседнали между чука и наковалнята, тъй като те не могат да уволнят работници, но и не могат да възстановят приходите си", обяснява още Ричи.

Модни къщи като Kering и френската бизнес група зад Gucci и Prada претърпяха сериозни удари върху печалбите си през първото полугодие на 2020 г. Анализаторите не очакват секторът да възстанови нивата на приходите си от 2019 г. през следващите поне 2-3 години, докато италианската модна камара очаква приходите да спаднат 30-40 на сто през тази година.

Италианското правителство наложи забрана за съкращения на служители до ноември, за да ограничи безработицата. И все пак много работници, които не са на трудови договори, а на хонорар се оказаха без работа. Голяма част от тези на договор пък бяха пуснати в отпуск за неопределено време от март насам. Съгласно държавната схема разходите за служители на компаниите се покриват главно от правителството, а служители в отпуск не могат да работят.

Собственик на фабрика за обработка на кожа в близкото градче Порто Сант Елпидио признава, че някои от неговите служители, официално пуснати в отпуск, всъщност са на работа нелегално.

"Чувствам се ужасно, но ситуацията просто не е икономически устойчива", коментира той при условие за анонимност. В неговата фабрика работят 14 души, а в самия пик на пандемията тя остава затворена за повече от два месеца. Заедно с това повечето поръчки от първото полугодие бяха задържани. В момента производството вече е възстановено, но самият процес е бавен и ще изисква доста време.

За много от текстилните бизнеси ситуацията дава и шанс за спасение от затваряне - производство на маски за лице. Един от тези бизнеси, които оцеляват и запазват производството си именно заради защитните средства е този на Валентино Орланди в град Коридония в района на Марке.

"Имаше недостиг на лични предпазни средства и решихме да допринесем за призива на правителството", каза Кристина Орланди, която ръководи семейния бизнес с помощта на родителите си и сестра си.

По принцип компанията изнася луксозни кожени чанти в повече от 80 страни, но сега продава маски за лице онлайн. По думите на Кристина преминаването към дигиталната търговия със сигурност е спасило бизнеса им.

"Увеличаването на нашето онлайн присъствие промени играта за нас по време на пандемията и ни помогна да се справим със спада на международните поръчки. Планирахме да засилим онлайн присъствието си и преди пандемията, но блокадите ускориха стратегията ни", обяснява още тя.

Но такова превключване не е възможно за много бизнеси. Синдикатите в северната провинция Комо, където се произвежда 80 на сто от европейската коприна, заявиха, че около 15 000 работници в сектора са пуснати в принудителен отпуск или са прекратени договори.

Производителите на коприна в Комо обслужват най-големите модни марки, но те вече губят мястото си на фона на международната конкуренция, особено китайската, през последните две десетилетия. Сега мнозина в бранша са изправени пред изчезване, като част от лидерите в бизнеса тук са бесни на правителството в Рим, че предлага заеми вместо субсидии, за да помогне на доставчиците да оцелеят от пандемията.

"Резултатите на модните компании показват среден спад в приходите с около 30-40%. Това очевидно има пагубно влияние върху тях", казва Карло Капаса, президент на италианската национална модна камара.

"Единственият начин да се запази секторът е правителството да се намеси и да признае, че модата и нейната верига за доставки са наистина стратегическа индустрия за страната - нещо, в което Италия доминира в световен мащаб", допълва още той.

През последните години основните марки пренасят част от производството си в Азия и Източна Европа, където разходите за труд са значително по-ниски.

"Заплатите на работниците в Италия струват на компаниите почти три пъти, докато в Азия или Източна Европа заплатите са по-ниски, а данъчният клин почти не съществува", казва един от изпълнителните директори на модните къщи.

Въпреки разходите, повече от 40% от общото производство на дрехи в Европа се произвежда в Италия, където в исторически план качеството на довършителните материали и материали е трудно да се съчетаят.

Но отвъд пандемията мнозина се страхуват, че технологиите и глобализацията са надминали италианското майсторство и експертиза, като тази тенденция трудно ще бъде обърната без огромни инвестиции и по-ниски разходи за труд.

"Губим характеристиките, които ни позволиха да оцелеем до днес. Това е като да отидеш на война с ножове, когато всички останали имат бомби", коментира Ричи.

Най-четените