От Америка, Великобритания и Европейския съюз чак до Далечния изток - редица държави и наднационални организации вече започнаха да налагат различни санкции срещу Русия заради войната в Украйна.
Все пак за момента е трудно да се каже все още до каква степен те ще имат ефект върху поведението и агресията на руския президент Владимир Путин, след като в продължение на години Западът налага санкции като реакция, а не като превантивна мярка на действията му.
Досега през годините Русия демонстрира завидна устойчивост и гъвкавост всеки път, когато е трябвало да понася икономически или финансови удари.
Сега обаче изглежда, че една немалка част от света е в готовност да приложи мерки, които съвсем доскоро бяха смятани за напълно немислими, поемайки от своя страна риска от огромни щети за икономиката.
Това се отнася особено много за Европа, която все още продължава да бъде изключително зависима от Русия не само спрямо енергетиката си, но също така и по отношение на доставките на ключови ресурси в индустрията и производството.
По-надолу посочваме кои са най-съществените санкции, които към момента САЩ, Великобритания, Канада и ЕС са наложили на Русия.
Финанси и икономика
Още на следващия ден след признаването на независимостта на двете републики в Донбас, което бе прелюдия към войната, американският президент Джо Байдън санкционира няколко от водещите руски банки. Също така е прекъсната възможността американски компании да продават какъвто и да е вид високотехнологичен софтуер или хардуер в Русия.
Под ударите на САЩ, Великобритания и ЕС попада и руската Централна банка. Само Европейският съюз към момента е замразил близо 640 милиарда евро активи. Общо санкциите на САЩ, ЕС и Япония са блокирали около 50% от целия валутен резерв на Русия.
Останалата част най-вероятно няма да бъде засегната, тъй като най-голямата концентрация е в Китай, а през последните няколко години Москва натрупва безпрецедентно голямо количество резерв, именно за случай на война и санкции.
В момента руската държава също няма възможност да набира държавен дълг в САЩ, Великобритания и ЕС, а ценни книжа на руски държавни компании не могат да бъдат търгувани на фондовите борси на запад.
САЩ от своя страна разшириха списъка със санкционирани финансови институции, включвайки 10-те водещи банки в Русия, представляващи около 80% от банковия сектор на страната. Всички те не могат да извършват каквито и да е операции в Щатите.
Същите банки са изключени и от международната система за разплащания SWIFT, което към момента се счита за най-тежката наложена санкция. Въпреки това Русия може да използва алтернативни системи като например китайската CIPS или своята собствена МИР, която обаче все още е в етап на развитие.
В резултат на финансовите санкции рублата в момента е в състояние на почти свободно падане и под реална опасност от хиперинфлация. Централната банка прави опити да я стабилизира, така че да се избегне финансова паника в страната, но това ще зависи особено много и от ключовата подкрепа на партньори като Китай.
Индивидуални санкции
За първи път западните държави посегнаха на личните средства на президента Путин. Всички негови активи в САЩ, ЕС и Великобритания са замразени, наред с тези на всички членове от Съвета за сигурност на Русия, включително външния министър Сергей Лавров, министъра на отбраната Сергей Шойгу, директора на ФСБ Александър Бортников и началника на Генералния щаб Валери Герасимов.
Същото важи и за 351 депутати от Държавната дума, както и за най-близките олигарси в обкръжението на Путин, които са директори на водещи банки или предприятия. Сред тях са индустриалният магнат Олег Дерипаска, строителният предприемач Борис Ротенберг, Алексей Милер (изпълнителен директор на "Газпром"), Андрей Костин (президент на банка ВТБ).
Обединеното кралство наложи лимит от 50 000 паунда за банкови сметки, държани от руски граждани в страната, а от своя страна ЕС постави ограничение от 100 000 евро за европейските банки.
Подобни санкции обаче едва ли ще имат съществен ефект за хора, чийто основен капитал се държи в сметки далеч от Европа.
Индустрия и транспорт
Европейският съюз и Великобритания затвориха въздушното си пространство за всички руски самолети.
ЕС въведе забрана за износ на самолети и авиационни части за Русия, както и износ на високотехнологични стоки, включително полупроводници, компютри, телекомуникационни технологии и най-вече каквото и да е сътрудничество с фирми от оръжейната индустрия.
Сред тях са най-големия оръжеен производител и дистрибутор Ростех, Камаз, Обединената корабостроителна корпорация и всичките ѝ подразделения, Руските железници и още много други.
Що се отнася до енергетиката Германия започна процедура по замразяване на проекта "Северен поток 2", но за момента в Европа няма други съществени действия в тази посока.
За сметка на това САЩ наложиха санкции срещу Газпром, ТрансНефт и РусХидро.
В добавка към тези санкции идват и тези на Швейцария, Япония, Австралия, Сингапур, Южна Корея, Тайван и Нова Зеландия, които също се присъединяват със сходни търговски, икономически и финансови ограничения към Русия.
