Исторически теч на данни от швейцарската банка Credit Suisse Group доведе до разкриване на информация за титулярите на сметки в нея, сред които има хора, замесени в нарушения на човешките права, корупция, трафик на наркотици и редица други престъпления.
В съвместно разследване между германския в. "Зюддойче Цайтунг", британския "Гардиън", френския "Монд", американския "Ню Йорк Таймс", платформата за разследваща журналистика OCCPR ("Проекта за докладване на организирана престъпност и корупция"), както и още 46 новинарски организации, става ясно, че от 40-те насам до 2010 г. Credit Suisse приема парите на нарушители на човешки права и бизнесмени и политици с наложени официални санкции.
Самото разследване е започнало, след като анонимен източник е предал на Sueddeutsche Zeitung информация за над 18 хил. сметки в банката и над 30 хил. държатели на сметки. Според данните титулярите на тези сметки притежават заедно над 100 млрд. долара.
Източникът на данните не желае да разкрива самоличността си, като за него (или нея) не се знае всичко. Той е публикувал обаче изявление с мотивите си да изнесе толкова много и толкова чувствителна информация.
"Вярвам, че швейцарските закони за банкова тайна са неморални. Претекстът за защита на финансовата неприкосновеност е просто смокиново листо, покриващо срамната роля на швейцарските банки като сътрудници на онези, които укриват данъци. Тази ситуация позволява корупция и лишава развиващите се страни от така необходимите данъчни приходи", се казва в посланието на анонимния източник на разследването.
"Искам да подчертая факта, че отговорността за това състояние на нещата не е на швейцарските банки, а по-скоро на швейцарската правна система. Банките са добри капиталисти, като максимизират печалбите в рамките на правната рамка, в която работят. Просто казано, швейцарските законодатели са отговорни за разрешаването на финансови престъпления и по силата на пряката си демокрация швейцарците имат властта да направят нещо по въпроса", се казва още в изнесената позиция.
"Наясно съм, че наличието на сметка в офшорна швейцарска банка не означава непременно укриване на данъци или друго финансово престъпление. Сигурен съм, че някои от сметките... имат основателна причина за съществуване или че са декларирани пред данъчните власти в съответствие със съответното законодателство", посочва източникът.
Той допълва, че "въпреки това е вероятно значителен брой от тези сметки да са открити с единствената цел да се скрие богатството на техния притежател".
Разследването на различните медии показва разнообразни проблемни случаи на хора, които по начало не би трябвало да бъдат допуснати до това да си отворят сметка в швейцарска банка.
Така например "Ню Йорк Таймс" се фокусира върху 25 сметки с около 270 милиона долара, които принадлежаха на хора, обвинени в участие в заговор около държавната петролна компания на Венецуела, Petroleos de Venezuela.
Друг акаунт е принадлежал на богат бизнесмен от Зимбабве, обвързан сериозно с бившия президент Робърт Мугабе, заради което е с наложени санкции от САЩ и ЕС.
От "Гардиън" пък проучват трафикант на хора във Филипините; служител на фондовата борса в Хонконг, който е в затвора за подкуп; както и множество доказано корумпирани държавни служители в страни като Египет, Азербайджан и Украйна.
От OCCPR пък се фокусират върху ролята на Credit Suisse за разбиването на една от най-големите украински земеделски компании - "Мрия Агро Холдингс", както и върху сметката на сръбския нарко барон Радолюб Радулович, известен с прякора "Миша Банана".
Според докладите също така, една от сметките, базирана във Ватикана, е била използвана в сделки за 350 млн. евро за инвестиции в имоти в Лондон, които са разследвани за предполагаеми злоупотреби. В момента дори тече наказателен процес, при който сред няколкото обвиняеми попада и един кардинал.
Повечето от клиентите в над 120 страни и територии са от развиващите се държави, сочат изтеклите документи.
Междувременно от самата банка публикуваха изявление, според което публикациите по казуса са "съгласувани усилия за дискредитиране не само на банката, но и на швейцарския финансов пазар като цяло".
Оттам настояват, че за последните няколко години секторът е претърпял значителни промени и реформи, а Credit Suisse през изминалото десетилетие е предприела редица "сериозни мерки", включително по посока допълнителни инвестиции в борбата с финансовата престъпност.
Според изявлението на банката информацията от разследването е "базирана върху частична, неточна или селективна информация, извадена от контекста, което води до тенденциозни интерпретации на бизнес поведението на банката".
Оттам още твърдят, че са прегледали конкретните сметки, след като са получили запитвания от консорциума от разследващи журналисти, работещ по случая, като банкерите им са стигнали до извода, че 90% от посочените сметки вече са затворени или в процес на затваряне. Сщо така 60% от сметките са били затворени още преди 2015 г.
"За останалите активни сметки сме сигурни, че са приложени надлежна проверка, прегледи и други стъпки, свързани с контрола", каза базираният в Цюрих кредитор.
Според Credit Suisse даже част от изтеклата информация засяга сметки отпреди десетилетия, когато регулациите са били съвсем различни.
Въпреки това експерти по борба с прането на пари и укриването на доходи от престъпна дейност са на мнение, че много от тези клиенти, посочени в разследванията на големите медии, изобщо не е трябвало да бъдат допускани до откриване на сметки в банката.
Според тях също така проблемът надхвърля провала на самата банката в проверката на клиентите ѝ, а е въпрос на слаби регулации в цялата швейцарска банкова индустрия.
Ерве Фалчани, френско-италиански системен инженер, на когото се приписва разкриването на повече от 130 000 заподозрени укриватели на данъци, предимно клиенти на швейцарското банково подразделение на HSBC, коментира пред OCCRP: "Системата е проблемът".
Той е на мнение, че единственият начин да се разкрият неправомерните действия на клиенти на швейцарските банки, е да се проникна през "воала на банковата тайна", която защитава толкова много хора.
"Виждате ли една седмица без скандал, данъчен скандал или скандал с пране на пари, където Швейцария не се споменава?", пита швейцарският историк Себастиан Ге, който се занимава с изучаване на банковия сектор на страната си от близо четири десетилетия.
Според него, както и според много други, основният проблем в случая е недостатъчното прилагане на съществуващите вече регулации.
Самият теч на данни идва в крайно неблагоприятен момент за Credit Suisse, тъй като срещу нея тече дело в Швейцария за пране на пари от хора, свързани с глобалната мрежа за трафик на наркотици, в което е намесено и името и на българина Евелин Банев - Брендо.
Течът на данни е поредният удар за банката, след като през миналата година тя натрупа загуба от 1,6 милиарда франка в резултат на неплатежоспособната британска финансова компания Greensill и удар от 5,5 милиарда долара, предизвикан от разпадането на инвестиционния фонд Archegos.
