Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо безработицата в Европа е толкова по-ниска от тази в САЩ?

Краткосрочните програми по схемата "60/40" в Европа може да се окажат въздушна възглавница за икономиката Снимка: Getty Images
Краткосрочните програми по схемата "60/40" в Европа може да се окажат въздушна възглавница за икономиката

Едва ли е изненада за някого, че безработицата в Европейския съюз през април се покачи след загубата на работни места, свързана с пандемията на COVID-19.

Колкото и обезпокояващо да е това обаче, близо 39 милиона души в Европа се възползваха от правителствени помощи, за да работят с намалени часове, а в някои случаи - и без въобще да работят, но запазвайки работното си място.

Това очерта и една основна разлика с политиката на САЩ, където подобни програми не са популярни, и показа нагледно техните ползи.

Според Евростат безработицата в ЕС е нараснала от 6,4% през март до 6,6% през април.

Тя обаче далеч не е разпределена равномерно - коефициентът ѝ в Испания, която беше силно засегната от коронавируса, през април се увеличи до 14,8% (от 14,2% през март). В България пък разликата е дори по-висока - от 4,5% през март до 6,2% през април.

Междувременно Германия успява да поддържа равнището ѝ стабилно- 3,5%.

Данните общо взето сочат, че Европа се е справила сравнително добре с овладяването на безработицата, докато междувременно се бори с най-тежката икономическа криза от 30-те години насам.

Според Европейската комисия брутният вътрешен продукт в държавите от Еврозоната ще се свие средно със 7,75% тази година, с което ще постави и обезпокоителен рекорд.

Икономистите обаче отчасти признават преимуществата на програмите, които насърчават компаниите да запазят служителите си, най-често с намалено работно време.

Обикновено в тези случаи държавата субсидира част от заплащането им. В Германия например е популярна програмата "Kurzarbeit" ("Краткосрочна работа"), при която служителите работят по-малко часове, но правителството покрива по-голямата част от загубите им.

Тя се е доказала като ефективна и през 2008 г., когато предотвратява масови съкращения в компании като Volkswagen и Daimler, които след това бързо увеличават производството си, за да задоволят търсенето от страна на китайския пазар.

"Схемите за краткосрочна работа са невероятно ефективни за ограничаване на първоначалното въздействие на икономическата криза", казва Берт Колийн, старши икономист в холандската банка ING.

Подобна е също и недотам доказалата се българската програма "60/40", при която държавата поема 60 на сто от размера на осигурителния доход на лицата, останали временно без работа заради кризата.

До края на април в целия Европейския съюз са били подадени приблизително 42 милиона заявления за подпомагане на работниците чрез краткосрочни работни програми, показва проучване на Европейския синдикален институт.

Това са близо 27% от всички наети служители в държавите от ЕС.

Програмите от този тип отдавна са популярни в Европа, където е по-трудно да се наемат и уволняват работници, а много работници са обхванати от колективни трудови договори. Те обаче се прилагат доста по-рядко в Съединените щати, където безработицата през април достигна 14,7%, а още в средата на март 30 милиона души са обявили, че са безработни.

Алтернативата на европейските работни програми в САЩ са известни под названието "споделяне на работа" (work-sharing). Те се прилагат в 26 щата и позволяват на работодателите да се възползват от помощи, за да поемат част от загубите на служителите си.

Федералното правителство заяви, че би искало повече компании да се възползват от този вариант и насърчи използването му, като включи финансирането му в пакета от стимули на стойност 2 трлн. долара, приет миналия месец. Засега обаче броят на компаниите, които участват в такива програми, е доста ограничен.

Само 62 300 американци са получили подобни обезщетения в седмицата до 11 април, сочат последните данни на Министерството на труда на САЩ.

Според Бетси Стивънсън - главен икономист от Министерството на труда при президента Барак Обама - това се дължи до голяма степен на незнанието на американските компании, че такива програми съществуват.

И все пак има една основна разлика - в САЩ няма програми, от които служителите да могат да се възползват, дори ако работа няма. В Германия (а и тук) обаче, хората могат да получават до две трети от заплатата си, дори въобще да не работят, а с това да запазят връзката си с компанията, в която са наети.

"Трайното разрушаване на отношенията между работодателя, служителя и работата може да доведе до дългосрочна безработица и хора, които отпадат от работната сила", отбелязва Стивънсън.

По думите ѝ страните, които се справят с това да поддържат някакъв таван на безработицата по време на пандемията, впоследствие ще се радват и на по-бързо възстановяване.

Ето защо в Европа краткосрочните програми могат да се окажат решаващ фактор, стига обаче да не станат прекалено големи и управлението над тях да не се окаже твърде сложно.

Това може би ще изведе и Европа една крачка напред в справянето с рецесията, но уви - тази глава в историята на света тепърва предстои, а за изводи е още твърде рано.

Най-четените