Ако за нас нашият дом е нашата крепост, за кучето ни тази поговорка важи с още по-голяма сила. Това е мястото, на което най-добрият ни четириног приятел се чувства сигурно, комфортно и уютно.
И все пак има неща из къщата ни, които плашат кучето до смърт.
Ние може и да се превиваме от смях, когато видим стреснатия поглед и обезпокоена стойка, но за домашния ни любимец нещата никак не са смешни. Макар и да говорим за банални за нас звуци като спускане на пердетата, чистене с прахосмукачка и детски играчки.
Ето пет неща, които стряскат кучето ни сериозно:
- Звънецът на вратата
Звънците са проектирани така, че да ги чуваме силно и ясно, и понякога стряскат дори и нас, хората, особено ако не очакваме никого. А сега си представете как звучи звънецът в ушите на кучето, което притежава в пъти по-силен слух от нашия.
Точно така, това за четириногото е равносилно на сирена за въздушна тревога.
Затова обикновено следва силен лай към входната врата, ръмжене и подскачане. На нас може да ни е забавно, само че в този момент кучето ни е в пълна бойна готовност и е готово да защитава дома си и стопаните си с всички сили.
Обикновено галене и гушкане са достатъчни, за да се успокои Шаро.
- Найлоновите торби
Ако са изтървани случайно, найлоновите торби могат сериозно да стреснат кучето ни. Те шумолят по непривичен за него начин, движат се сякаш от само себе си и са странно безформени в неговите очи. С други думи - истински враг!
Когато торбата е изпусната ей така, по невнимание, кучето е напълно неподготвено и усеща, че трябва да се мобилизира изключително бързо.
Най-разумно е веднага да приберем дразнителя и да успокоим четириногото, че няма нищо страшно наоколо. При по-малките породи и кучетата, които се стряскат лесно, ще помогне и малко любимо лакомство.
- Куфарите
Кучето е интелигентно и интуитивно животно и някои предмети предизвикват у него съвсем точни асоциации. Един от тези предмети е куфарът, защото животното знае, че извадим ли куфара, значи заминаваме нанякъде. Най-вероятно - завинаги, поне в неговите очи.
Следват опити да се намести в куфара, седене върху него, може да се стигне и до ръфане на омразната вещ.
Тук, за съжаление, нямаме много опции, освен да обсипем кучето с любов и ласки преди тръгване. И да го уверим, че ще се върнем по-бързо, отколкото то предполага. Последното помага изненадващо много, даже и да не ни се вярва.
- Уличните котки
Противно на митовете, кучетата и котките могат да се разбират много добре, стига да свикнат едно с друго. Но уличните котки в ума на домашното куче са заплаха - те са с непредсказуемо поведение, бързи са, съскат, дерат и миришат странно.
Нашето куче може да е от едра порода и дори от бойна порода, и пак да намери уличната котка за страховита.
Най-добре е да не си правим експерименти и да не допускаме кучето до безпризорни котки, за да няма излишни жертви и от двете страни. Освен това котките са активен преносител на бяс, бълхи, кърлежи и паразити.
- Вятърът
Връщаме се на силния слух, който кучетата имат. За нас средният до силен вятър може и да не звучи като кой знае какво, само че в ушите на кучето звучи така, сякаш къщата ще се срути всеки момент, стените ѝ скърцат и дори водопроводите кънтят.
При буря не е изключено кучето да реагира като при фойерверките на Нова година - да се скрие под леглото, в банята или в килера.
Това е момент, в който то отчаяно има нужда от нас и от прегръдката ни, за да се почувства в безопасност. Затова би било грехота да не обърнем внимание на тревогата му и да решим, че е нелепо четириногото да се плаши толкова от нещо тривиално.
