Да имаш куче с хроничен дерматологичен проблем не е леко.
От една страна, животното се чеше, дъвче, понякога повръща или има диария, и видимите му мъки натъжават стопаните. От друга, отделената козина и непрестанните опити за чистене, които приличат повече на това да изгребеш Атлантика с детска лопатка, могат да обезкуражат и най-посветения стопанин на домашен любимец.
Алергиите са много разпространен здравословен проблем както сред хората, така и сред животните. Повечето от тях са причинени от фактори на околната среда, като полен и треви, ухапвания от насекоми и паразити, медикаменти или храна.
При кучетата алергиите от треви и полени са много чести, докато хранителните обикновено се появяват заедно с такива от околната среда, макар понякога могат да се проявят и самостоятелно. А това води до проблеми - за животното, и за стопанина.
Какво представляват хранителните алергии при кучетата?
Алергиите се проявяват, когато имунната система погрешно разпознае дадено вещество като заплаха, която трябва да бъде атакувана. Имунният отговор предизвиква възпаление в организма и това резултира в редица симптоми, най-тежките от които могат да бъдат животозастрашаващи.
Хранителните алергии при кучетата съставляват около 10% от всички алергии и обикновено се отключват внезапно, след продължително приемане на определена съставка в кучешката храна, често протеин.
Повечето кучета, които развиват хранителна алергия, са се хранили с една и съща храна много време.
Симптоми
Обикновено кучетата, които страдат от хранителни алергии, имат кожни проблеми: зачервявания по кожата, сърбеж, обриви, плешиви петна, крусти и обилен кос(м)опад. Често се срещат и хроничните възпаления на ушите.
Може да се появяват и гастроинтестинални симптоми, като диария и повръщане, но кучето може да страда и единствено от дерматологични такива. Ако животното ви прояви само гастроинтестиналните симптоми, вероятно се касае по-скоро за нетолерантност към дадена храна, отколкото за алергия.
Диагноза
Преди кучето да бъде диагностицирано с хранителна алергия, ветеринарният лекар трябва да изключи други причини за симптомите. Много е важно кучето да е редовно обезпаразитявано, за да е сигурно, че сърбежът и косопадът не се дължат на реакция към паразити. След това ветеринарят по всяка вероятност ще се опита да изключи и алергии към околната среда, като изпише на кучето антихистамини и противосърбежни препарати. Ако животното има инфекции в ушите, обичайно те се третират с локални антибиотици.
Диагностиката на хранителните алергии при кучетата е труден и бавен процес, защото изисква оставяне само на една храна и стриктно наблюдение на динамика при симптомите. Има кръвни тестове, които определят към какво е алергично кучето, но в България пробите най-често се изпращат в Германия за изследване и самите тестове са доста скъпи.
Лечение
Първата стъпка към лечението е откриването на алергена, а, както казахме, това никак не е лесна задача. Кучето ви трябва да се храни с една и съща храна между 8 и 12 седмици и да наблюдавате в каква посока отива чесането. През това време трябва да внимавате животното да не яде нищо друго: никакви лакомства, никакво облизване на миялната машина, никакво хлебче, тайно подадено под масата, защото гледа тъжно.
Всички у дома трябва да са запознати с правилото, че на кучето не се дава никаква храна. Като при животните в зоопарка. Особени затруднения в това отношение срещат семействата, в които има малко дете, което се забавлява да храни кучето, или баба, която няма как да бъде убедена, че не е гладно.
Протеинът в храната на кучето трябва да идва от един източник и да е хидролизиран или нов (такъв, какъвто кучето никога не е опитвало).
Може например да давате храна, която съдържа единствено заешки или агнешки протеин и един източник на въглехидрати, заедно с витамините, минералите и нутриентите, които правят кучешката храна балансирана и пълна. Желателно е да се посъветвате с ветеринарния лекар относно марка храна, тъй като те познават по-добре влиянието на храните върху кучетата.
Хидролизираните протеини в кучешката храна са протеини, които са направени по начин, по който имунната система да не ги разпознава като същата съставка, към която реагира. Например куче с алергия към пилешкото месо може да понесе добре диета с хидролизиран пилешки протеин.
Накрая на пробния период с дадена храна е добре да представите на ветеринарния лекар записки с това как са се повлияли симптомите. Въз основа на тях, той ще ви препоръча да продължите с тази храна или опитите ще продължат.
При някои кучета се налага да останат на специални диети до края на живота си. Има късметлии обаче, при които се оказва, че алергията е само към един или два протеина и могат да ядат всички останали.
Това е чудесна новина за кучето ви, тъй като хипоалергенните и аналергенните храни рядко са вкусни. Или поне не колкото пица или парче салам.
