Има един хор от песнопения, който малко хора са чували. Той е съставен от... кучета.
Известна като Новогвинейско пеещо куче или Планинско куче от Нова Гвинея, тази порода е изключително рядка, а най-отличителната ѝ черта са звуците, които животните издават.
Те вият по начин, който може да се опише като нещо средно между йодъл и песните на гърбатите китове, а резултатът е хармонична и променяща се мелодия.
Кучетата са подобни на австралийските динго, но се срещат единствено в отдалечените планини в западната част на остров Нова Гвинея.
Смята се, че извън родината си - основно в зоопаркове и консервационни центрове живеят едва около 200-300 от тези животни. Всички те са наследници на няколко диви кучета, хванати през миналия век.
Пеещото куче от Нова Гвинея е описано за пръв път в края на XIX век, но в последните 50 години се е смятало за изчезнало в дивата природа заради загубата на хабитат и смесването на породата с уличните кучета на местното население.
Животното е древно - появило се е преди над 6000 г. и е произлязло от вълците.
Вероятно е било опитомено от хората в някакъв момент, но след това отново е започнало да води див начин на живот, а местните хора са предпочели по-лесни за дресировка породи.
През 50-те години на миналия две диви животни Нова Гвинея се озовават в зоопарк в Австралия и немалка част от животните, които днес се срещат извън острова, са наследници на тази двойка, включително и като домашни любимци.
Едва през 2020 г. е доказано, че тези невероятни певци още са си там - в планините на Нова Гвинея.
Те не са били забелязвани в естествената си среда дълго време и са били смятани за изчезнали, но през 2016 г. специална експедиция открива 15 животни, а две години по-късно успява да събере и ДНК проби.
Експедицията, водена от основателя на "Фондация планинско диво куче от Нова Гвинея" Джеймс Макинтайър открива дивите животни край златна мина в отдалечен регион високо в планините, борейки се с екстремно време и опасен терен.
Изследователите са възнаградени за усилията си и успяват за вземат разнообразни проби, да проучат животните и дори да сложат яки с GPS на две от тях.
При сравнение на пробите с тези на пеещи кучета от консервационни центрове в САЩ се установява, че става дума именно за дивите им роднини.
Това е изключително добра новина, тъй като кучетата извън острова са наследници на едва няколко животни, които поколения наред са си предавали едни и същи гени или са били кръстосвани с други породи.
Надеждата на учените е да успеят да възобновят и спасят популацията на Новогвинейските пеещи кучета извън острова като "внесат" гени от дивите животни.
Пеещите кучета оцеляват в тежки планински условия, благодарение на което са изградили нужните анатомия и умения - ставите и гръбнакът им са изключително подвижни, и освен че пеят, те могат да се катерят по дървета и да скачат като котки.
И макар за някои специфичният им вой да звучи като песента на вълча глутница, според зоопарка в Сан Диего сонограми сочат сходства с песента на гърбатите китове.
Воят им наподобява и йодъл, с високи и ниски тонове.
Когато са в група, ако едно животно започне да пее, другите се присъединяват с нов тон, а разнообразието от звуци е голямо - кучетата лаят, плачат, скимтят, джафкат и лаят.
Хор, който наистина си струва да бъде съхранен и опазен.
