Буда твърди за себе си, че в едно от предишните си прераждания е живял в тялото на маймуна. И хич даже не се срамува да си го признае, което е разбираемо предвид факта, че е основоположник на религия, която учи на любов, добронамереност и уважение към хора и животни еднакво. Защото, твърдят будистите, ако не се държиш подобаващо към мравката или кравата, не знаеш дали в следващия си живот няма да се преродиш в тях.
И аз вярвам в кармата: почти съм убедена, че в предишния си живот съм била някакво долна гад, щом съм изпратена да изкупвам грехове като човек в България. Но можеше да е и по-зле. Можеше да се преродя като животно в България. И тогава вече щеше да ми е спукана работата.
Практиката на издевателствата над животни и то не само над тези, които се ядат, а също и над т. нар. "приятели на човека", има дълги традиции в България.
Като се почне от трогателни погански ритуали като колене на петел в основата на строеж "за щастие" и бесене на куче "за здраве" и се свърши с разнообразни модерни развлекателни форми като влачене на куче за автомобилна броня, ампутиране на лапи, разчекване на котки, давене на новородени в чувал и др.
Изобщо какъв Буда, каква любов, какво уважение, какви пет лева!
Опитвам се да го избия на хумор, обаче смехът е през сълзи. Темата за насилието над животни напоследък вълнува обществото ни както никога преди и то не защото случаите са се увеличили, а просто защото им се дава повече гласност в социалните и официални медии. И хората, тези другите, нормалните, не изродите, се възмущават.
Питат се кое кара някой, който външно прилича на човек, но в душата и мислите си е скот, да причинява такова зло на бездомни, беззащитни, безсловесни същества. Кой е виновен? Лошото възпитание? Токсичната социална среда? Държавата? Чувството за безнаказаност? Или просто сме лоши, изгнили отвътре хора?
Отговорът е: всичко това наведнъж.
А можеше да е иначе. Ето как го правят в една паралелна на нашата, българска вселена, където животни и хора съществуват в атмосфера на мир, разбирателство и будистко уважение.
Закон и ред
Ако сте посещавали тази чудна северна страна Норвегия, няма как веднага да не са ви направили впечатление две неща: хората, които през всички сезони крачат с щеки за ски в ръцете и липсата на бездомни кучета по улиците. И като казвам, че няма, имам предвид нито едно, zero, нула! Съответно няма и хора, които да ги газят, да стрелят по тях и да ги измъчват за кеф.
Как става този номер?
Бездомните кучета официално се водят извън закона, което дава право на полицията да прибере всяко куче, което е скъсало синджира и се мотае без стопанин по улицата. Задължение на властите е да положат всички усилия да намерят собственика.
Първо, животното се сканира и ако има ID чип, добре, обаче при липсата на такъв (което се случва изключително рядко), полицията пуска обява във всички местни вестници и социалните мрежи, както и прилага различни други методи, за да установи самоличността на собственика. Обикновено човекът се появява в рамките на седмица, за да си прибере животното.
Не му се разминава солидната глоба обаче, защото във всички скандинавски страни изоставянето на домашен любимец се счита за престъпление. За каквито, между другото, са заклеймени и сексуални актове с животни, както и използването на живи такива за стръв или храна на други животни.
При сигнал за бездомно живитно в Дания се отзовава не само полицията, но и представители на частни организации, чийто предмет на дейност е оказване на първа помощ на животни в беда.
Ако собственикът не бъде открит в рамките на няколко дни, животното или бива евтаназирано, или откарано в приют. Резултатът от тези навременни действия е същият като в Норвегия: нула бездомни кучета, скитащи се по улиците. И съответно нула поле за изява на извратеняци, които да се гаврят с тях.
В съседна Швеция през април 2019 г. влезе в сила законът "Мая". Благодарение усилията на природозащитните организации в страната от тази дата става незаконно да изоставиш или да не се погрижиш за домашен любимец, изпаднал в беда.
Законопроектът е внесен за обсъждане в парламента три години по-рано след широко отразения в медиите случай с котката Мая, която умира изоставена в дома си, след като собственикът ѝ е хоспитализиран, а служителите от социалните служби не са предприели нищо, въпреки че са знаели за животното.
Животните са също толкова граждани на тая държава, колкото си и ти.
От близо 30 години норвежката организация NOAH работи в тясно сътрудничество с много политически партии в посока повишаване на отговорността и грижата за животните. Техният основен апел към обществеността е "Choose VEG!". Според тях преминаването към растителна храна е най-ефикасният начин за постигане на крайната цел, а именно пълно равноправие между хората и животните.
Статистически погледнато, твърдят те, всеки веган спасява живота на 15 крави, прасета и риби годишно. Ако всеки човек приеме тези данни сериозно, възможно е в близко бъдеще всеки десети землянин да бъде супергерой... при това без да се налага да е свръхсилен или да има турбо двигател в задника си, за да лети.
По отношение правата на животните шведското законодателство е толкова изпреварило времето си, че това на Европейския съюз може само да му диша прахта. Така например шведският Animal Welfare Act от 2018 г. задължава всеки собственик на домашен любимец да му осигури определени квадратни метри жилищна площ.
Същото е и в Дания. Помня, че когато си търсих квартира в Копенхаген преди няколко години, една жена отказа да ме приеме в дома си, понеже имала котка, а според закона не може да регистрира "трети човек" (както се изрази!) на площ от 65 кв.м. Щели сме да си пречим взаимно и да си навлизаме в личното пространство.
Освен това така споменатият по-горе акт забранява изрично рязането на човките на пилетата, опашките на кучетата и прасетата, както и държането на животни в клетки.
А за използването на животни за тестване на козметични продукти, както и на слонове и морски лъвове в циркови представления шведите даже и дума не дават да се издума! За тях това е унижение, равносилно да това да изтопорчат който и да е човек в средата на цирковата арена и да го накарат да върти обръч на носа си. Е, хората правят далеч по-тъпи неща за пари и слава, но това е предмет за друг текст.
През 2019 г. в Дания пък се откри цяло едно полицейско звено, което да се занимава със случаи на малтретиране на животни и незаконното отглеждане и търговия на кучета от скъпи породи. Така че сега, когато подадете сигнал за забелязана несправедливост или жестоко отношение към животно, от другата страна на телефонната линия няма да ви отговорят с "Това не е за нас, госпожо" или "Нямаме свободни екипи в момента."
Човешкият фактор
А той е най-истинският. Затова и го оставих за накрая, като кулминация. За да обясня как работи не се налага да цитирам закони и текстове от сайтовете на разни природозащитни организации. Защото да, има начин да коригираш донякъде човешкото поведение чрез закони и строги наказания за тяхното престъпване, но нищо не върши такава чудотворна работа, както когато мама и татко ти подарят първото коте, погледнат те сериозно в очите и ти кажат: "Сега Оскар е твоят по-малък брат, така че се грижи добре за него."
Неведнъж съм ставала свидетел как някой представител на българския алфа-мачизъм окуражава петгодишната своя версия да изрита улично куче, надушило кебапчето в ръката му, с думите: "А така, тате, тресни му един на тоя бълхарник, да му е*a майката."
Не всички деца, знаете ли, се раждат зли и жестоки като хлапето от романа на Лайънел Шрайдър и едноименния филм "Трябва да поговорим за Кевин". Децата се раждат добри. Или по-скоро се раждат с чисто съзнание, върху което ние, възрастните, пишем с неизтриваем маркер. И това, което напишем, остава - това е нашият отпечатък върху тази земя, върху тази цивилизацията. Завинаги. Някои общества отдавна са осъзнали важността от добрите грижи за поколението, които не се изразяват единствено в материалното ми осигуряване.
Затова от най-ранна възраст родителите в скандинавските страни възпитават у наследниците си чувство за отговорност и емпатия към околните посредством грижата и любовта към домашните любимци.
Бащите там може и да са женчовци и мухльовци в сравнение с нашите мъжкари, обаче някак успяват да отгледат що-годе свестни човеци, които не се присмиват на инвалидите, не бият "педали" и не осакатяват кучета и котки "понеже така".
Тези лигави шмульовци някак успяват да внушат на децата си идеята за кармичната обремененост, без да встъпват във философска и религиозна обстоятелственост. Просто се придържат към елементарното правило: "Отнасяй се с хората и животните така, както искаш да се отнасят към теб".
Ех, бедни ми Йовков, какво ли щеше да напишеш сега за нашите приятели, животните, ако беше жив. И какво биха казали за нас самите те, ако наистина можеха да говорят.
