Дори и да не обичате котки, трудно бихте могли да свалите очи от това изящно, красиво животно, което излъчва едновременно сила и елегантност и прилича на домашен леопард.
Това е бенгалската котка. Тя омагьосва и бихте могли да прекарвате часове в съзерцание, ако не беше толкова дива.
Спокойно, под дива се има предвид игрива и активна, въпреки реално дивия ѝ произход. Бенгалката не е по-опасна от която и да било домашна котка.
Но пък за разлика от повечето домашни котки произходът ѝ е точно толкова екзотичен, колкото предполага невероятният ѝ външен вид.
Бенгалската котка е от т.нар. хибриди - кръстоска между дива котка - азиатска леопардова котка и домашна с таби окраска - на ивици или петна. Името ѝ идва от латинското наименование на азиатската леопардова котка - Felis Bengalensis.
Развъждането на породата е започнало през 60-те години на миналия век в САЩ, а целта е именно хората да могат да имат за домашен любимец животно, което изглежда като диво, но се държи като питомно, или поне толкова питомно, колкото това е възможно за котка.
Първите хибриди обаче, гласи легендата, се появяват случайно. Жена, която развъжда котки, получава азиатска леопардова котка и решава да пусне при нея обикновен котарак, за да ѝ прави компания, смятайки, че е невъзможно двата вида да се чифтосат. Тя обаче я опровергават.
Същевременно в Университета Лойола в Лос Анджелис правят същите кръстоски в опит да създадат хибрид, който не страда от котешка левкемия, тъй като азиатската леопардова котка е резистентна към този вирус.
Така започват опитите, а резултатът е успешен е доста популярен днес. Бенгалската котка е средно едра - може да достигне до 7 кг, мускулеста, силна, с дебели врат, козина и опашка. Особено отличителна е окраската ѝ - лъскава, петниста или мраморна, най-често златисто-кафява.
Специфичното за козината на тази котка е, че тя има перлен блясък и дори може да блещука на слънцето. Хубавото е, че козината ѝ е къса, дори леко груба на допир и не се скубе прекалено.
Характерът ѝ е подобен. Ако искате котка, която лежи и мърка по цял ден - бенгалската не е за вас. Това са енергични, игриви, любопитни и интелигентни животни. Обичат да се катерят и трябва да имат такава възможност.
Задължително е да има къде да тичат и да изразходват енергия, както и по възможност да имат колкото се може по-постоянно компания, за да не скучаят и да стигат до деструктивно поведение.
За радост, тази порода е сред малкото, които обичат да се разхождат навън на повод, което би могло да реши някои проблеми на хората в по-малки апартаменти.
Тя лесно се привързва и е много социална, държи да участва и наблюдава всичко, да общува с хората наоколо и нищо не убягва от погледа ѝ.
Миниатюрният леопард ще ви следва навсякъде и ще участва във всичко, което правите. Ще опитва да отваря врати и може и да успее. Обожава да краде и да крие разни неща.
Бенгалската котка има някои нетипични за посестримите си черти. Тя толкова обича да играе, че ѝ харесва да носи предмети, подобно на куче, както и да учи номера. Лапите ѝ са ловки почти като ръце.
Освен това тя обича водата. Ще пие от чешмата, би скочила във ваната и би играла с вода по всякакъв начин. Би влязла с вас под душа, би плувала и би си играла в тоалетната.
Това не значи, че тези котки не са любвеобвилни - напротив, те лесно се привързват, и като се уморят след часове игра, ще дойдат в скута ви за кратко.
Подобно животно е добър избор за семейства с деца, стига децата да са малко по-големи - в училищна възраст, и да не бъркат котката с кукла.
Бенгалката трудно се плаши, затова и кучетата не са проблем, но ако се държат с нужното уважение. Тя обаче е ловец и хамстери, малки зайци и морски свинчета са в опасност.
За съжаление, бенгалската котка не е от най-тихите, често мяука, силно, и има богат репертоар - от ниски дрезгави звуци до високи и пронизителни.
Тъй като става дума за хибридна котка, възниква етичният въпрос колко близо са днешните бенгалки до азиатската леопардова котка, т.е. използват ли се диви животни за развъждането им. Отговорът е - и да, и не.
Голямата част от породата са животни, които се кръстосват помежду си. За да може да се нарече бенгалска една котка, тя трябва да е отдалечена поне на четири поколения от дивия си предшественик. Ако е по-близо до леопардовата котка има риск от по-нестабилно поведение, както и животното да не е достатъчно кротко.
Дивите им родители обаче периодично се използват от селекционерите, за да се поддържа породата.
