Любителите на котки познават онзи специален момент, в който виждат писана на улицата и си казват, че тя спешно има нужда от дом. От техния дом по-специално.
Пък и си знаем урока - осиновяването на улично животно винаги, ама винаги е по-благородно от купуването на породист домашен любимец.
Но какви са първите стъпки, след като котето от улицата вече е у дома?
Трябва да дадем достатъчно време и пространство на котката, за да свикне с новия си дом
Котките са териториални животни, които обичат комфорта. Затова веднага след като осиновим животно от улицата е добре да му осигурим удобства - панички за храна и вода, собствено легло, котешка тоалетна и чесало.
Изключително важно е писана да има пространство, което да почувства като свое. За да свикне с миризмата ни, можем да поставим в леглото ѝ наше одеяло или стара дреха.
Така постепенно котката ще започне да привиква с миризмата ни и с тази на новия си дом.
Най-често в първите дни животното ще се ограничава само до собствения си ъгъл и до ходенето до тоалетна, но ветеринарите са категорични - с напредване на времето то ще се чувства все по-спокойно и ще превзема все по-големи територии от жилището.
Разумно е веднага да създадем режим
Колкото по-рано котката привикне към режим у дома, толкова по-лесно ще го спазва. Това означава, че храненето и времето за игри са в определени часове.
Д-р Меган Максуел подчертава важността на рутината. Пред PetMD тя обяснява, че сме свикнали да мислим котките за прекалено своенравни, а ако са осиновени от улицата, можем и да решим, че не подлежат на превъзпитание.
Максуел уточнява, че с малко упорство и настоятелност всяка котка може да свикне с режим и че всъщност така и самото животно ще се чувства по-спокойно и уверено.
Най-важното тук е да не се отказваме от налагането на рутина.
Не се сърдим на дребните бели
В началото котката може да показва притеснително поведение - да отказва да яде, да се крие от нас, да драска мебелите или да се изпишка извън тоалетната си. Всичко това показва, че тя още не е свикнала напълно с жилището и изпитва тревожност.
Подобно държание би трябвало да отшуми постепенно и до няколко месеца писана да се чувства напълно като у дома си.
Междувременно трябва да сме сдържани и да не хокаме и наказваме животното за поведението му, защото виковете и ядът ни само ще го направят още по-неспокойно.
Можем да посочим, че дадена беля е недопустима и с тих, спокоен и равен тон. Котките са интелигентни животни, които често осъзнават сами кое е допустимо и кое - не.
При съмнения, че осиновената ни котка се държи прекалено зле, трябва да се насочим към ветеринар за съвет и насоки.
Поощряваме доброто поведение
Когато видим, че котката започва да изследва все по-големи територии от къщата, идва при нас сама, започва да се гали - можем да възнаградим поведението ѝ с някое дребно лакомство, с което да я окуражим.
В такива моменти използваме най-веселия си глас, за да насърчим новия си домашен любимец да показва повече от най-добрите си страни.
С такт и търпение всяка котка постепенно ще разкрие най-любвеобилната си страна и вечер доволно ще мърка до нас на дивана, щастлива, че има нов дом и стопани.
