От Министерството на външните работи (МВнР) публикуваха в сайта си позиция по френското предложение за решаване на казуса със Северна Македония и евентуалното започване на преговори за присъединяване на страната към Европейския съюз (ЕС).
Посочва се, че през последните шест месеца българското министерство е работило за решаване на казуса и защита на българските интереси.
"Министерството се ръководеше от разбирането, че няма как един единствен документ, независимо от неговото съдържание и форма, да отговори на всички изисквания на Рамковата позиция, на Декларацията на НС от 2019 г. и на заключенията на КСНС от 2022 г., а същевременно да бъде приемлив за държавите-членки на ЕС и за Република Северна Македония. На тази основа беше търсена възможност за урегулиране на отворените въпроси чрез няколко, взаимосвързани документа - Преговорна рамка, Заключения на Съвета на ЕС и Протокол от съвместно заседание по чл. 12 от Договора от 2017 г.", посочват от МВнР.
Допълват, че нито един от тези документи самостоятелно не отговаря на българските изисквания, но като съвкупност "биха могли да ги покрият".
Проблем сега се оказвало времето, тъй като вече не съществувала обективна възможност за изпълнение на заложените в Рамковата позиция краткосрочни критерии до края на Френското председателство на Съвета на ЕС.
"Възможно е до неговия край да има яснота относно следващите стъпки в процеса на европейската интеграция на Република Северна Македония с всички необходими гаранции за българските интереси и за правата на българите в съседната държава", казва от министерството и посочват, че България приветства конструктивния подход на Франция, която е проявила разбиране за позициите на страната ни, с което доказала не само приятелството си с България, но и посветеността си на процеса по разширяване на Евросъюза.
"Същевременно, все още има определени аспекти в предложените проекти за Преговорна рамка и Заключения на Съвета, по които следва фокусирано да се работи за отстояване на българския интерес. Ключово е да бъде подписан и двустранният Протокол със Скопие", посочва се в позицията на министерството.
Обяснява се, че при нормални условия и процедура след постъпване на предложението на френското представителство, МВнР е щяло да внесе в Министерски съвет получените документи и доклад по тяхното съдържание и значение, за да може правителството да вземе решение или да внесе въпроса за обсъждане в парламента. След това - при вече взето решение - МВнР е щяло да подготви официалната българска позиция.
Това обаче не може да се случи, защото решение няма - нито на правителството, нито на Народното събрание.
"Със свое решение от 15.06.2022 г., Министерски съвет възложи на Постоянното представителство на Република България към ЕС да изпраща незабавно на Комисията по външната политика на Народното събрание всяко европейско предложение, което се отклонява от Рамковата позиция от 2019 г. Решено беше също и българските представители да не се произнасят по предложението, докато то не бъде обсъдено в Народното събрание.
В изпълнение на това, Постоянното представителство на България в ЕС изпрати до Комисията по външната политика предложените от френското председателство документи веднага след като бяха получени. Също така беше внесен и доклад на министерството за хода на преговорите и достигнатия в тях етап. В самия край на работния ден на 17 юни (петък), комисията поиска от МВнР и проекта за двустранен протокол. Същият беше изпратен веднага със съпроводително писмо, разясняващо неговото съдържание", пишат от министерството.
Тук се посочва, че "към 19:00 ч. в Народното събрание нямаше никой, който да може да входира тези документи".
От МВнР изразяват готовност да внесат искания проект за протокол дори в неделя, тъй като и в момента министерството "продължава да работи по този ключов за страната въпрос".
"На този етап целият процес изцяло зависи от Комисията по външната политика на Народното събрание, която все още не е насрочила свое заседание по темата. Целесъобразно би било Комисията по външната политика незабавно да свика това заседание с участие на министерството, на което да бъдат обсъдени всички налични документи, да бъде формулирана консолидирана българска позиция и да бъдат определени последващите действия на българската дипломация", посочват от МВнР.
Допълват, че би било оптимално ако още преди това Министерски съвет изрази своето становище по въпроса и че ако това не се случи във възможно най-кратък срок, МВнР има мандат единствено да се придържа към Рамковата позиция, Декларацията на НС от 2019 г. и към заключенията на КСНС от 2022 г., на които "предложеният проект на Преговорна рамка сам по себе си не отговаря напълно".
