Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На прощаване със старопиталището в Габрово

Създадена в средата на 30-те години, сградата, която индустриалецът Пенчо Семов използва за лятна вила, така и не дочаква да се изпълни последната му воля - да бъде превърната в старопиталище (ГАЛЕРИЯ) Снимка: Христо Узунов
Създадена в средата на 30-те години, сградата, която индустриалецът Пенчо Семов използва за лятна вила, така и не дочаква да се изпълни последната му воля - да бъде превърната в старопиталище (ГАЛЕРИЯ)
Край вилата е обособен красив парк, в чието създаване са участвали паркови инженери и озеленители от цяла Европа Снимка: Христо Узунов
Край вилата е обособен красив парк, в чието създаване са участвали паркови инженери и озеленители от цяла Европа
Днес растителността е усвоила цялото пространство около сградата, прикривайки дори останките от някогашните алеи и изкуствено езеро Снимка: Христо Узунов
Днес растителността е усвоила цялото пространство около сградата, прикривайки дори останките от някогашните алеи и изкуствено езеро
Обраслата с бръшлян фасада придава призрачни очертания на запустялата постройка Снимка: Христо Узунов
Обраслата с бръшлян фасада придава призрачни очертания на запустялата постройка
Времената, в които из коридорите на сградата са се разхождали знатни гости, сред които и Цар Борис III, отдавна са в миналото. В наши дни само скитници и бездомни кучета блуждаят из осакатените помещения. Снимка: Христо Узунов
Времената, в които из коридорите на сградата са се разхождали знатни гости, сред които и Цар Борис III, отдавна са в миналото. В наши дни само скитници и бездомни кучета блуждаят из осакатените помещения.
Разрухата е изпълнила всички стаи. Кабелите от електрическите инсталации са извадени, а радиаторите - свалени, за да се озоват в някой от пунктовете за вторични суровини в околността. Снимка: Христо Узунов
Разрухата е изпълнила всички стаи. Кабелите от електрическите инсталации са извадени, а радиаторите - свалени, за да се озоват в някой от пунктовете за вторични суровини в околността.
Това е всичко, което е останало от някогашната лаборатория, обслужвала нуждите на инфекциозно болните пациенти, настанявани тук Снимка: Христо Узунов
Това е всичко, което е останало от някогашната лаборатория, обслужвала нуждите на инфекциозно болните пациенти, настанявани тук
Стъклата на този прозорец са едни от малкото, оцелели след вандалските набези през годините Снимка: Христо Узунов
Стъклата на този прозорец са едни от малкото, оцелели след вандалските набези през годините
Четириетажното здание разполага с два просторни балкона, осигуряващи гледка към парка с езерото Снимка: Христо Узунов
Четириетажното здание разполага с два просторни балкона, осигуряващи гледка към парка с езерото
На последния етаж архитект Никола Гръблев се е погрижил да създаде и две красиво изглеждащи веранди с метални колони Снимка: Христо Узунов
На последния етаж архитект Никола Гръблев се е погрижил да създаде и две красиво изглеждащи веранди с метални колони
Всички детайли, създадени с мисъл и чувство, днес са част от огромният паметник на българското архитектурно наследство Снимка: Христо Узунов
Всички детайли, създадени с мисъл и чувство, днес са част от огромният паметник на българското архитектурно наследство
Животът винаги побеждава. Мъничко дръвче е поникнало под арката на едната веранда Снимка: Христо Узунов
Животът винаги побеждава. Мъничко дръвче е поникнало под арката на едната веранда
Всъщност растителността е завладяла къщата не само отвън, но и отвътре Снимка: Христо Узунов
Всъщност растителността е завладяла къщата не само отвън, но и отвътре
Националният флаг е изрисуван на една от стените. До него, надпис “България над всичко”. Въпросът, който изниква на фона на цялата разруха е дали е останало нещо, над което да е България? Снимка: Христо Узунов
Националният флаг е изрисуван на една от стените. До него, надпис “България над всичко”. Въпросът, който изниква на фона на цялата разруха е дали е останало нещо, над което да е България?
Последният етаж. Едва ли архитект Гръблев си е представял, че заради избухнал пожар красивият покрив на сградата му ще бъде заменен от нещо подобно на висящите градини на Семирамида. Снимка: Христо Узунов
Последният етаж. Едва ли архитект Гръблев си е представял, че заради избухнал пожар красивият покрив на сградата му ще бъде заменен от нещо подобно на висящите градини на Семирамида.
Там, където някога е имало керемиди, днес има чудесен изглед към централната кула на сградата Снимка: Христо Узунов
Там, където някога е имало керемиди, днес има чудесен изглед към централната кула на сградата
Метална скоба, която някога е придържала дървените греди на покрива, стърчи от изтърбушената стена Снимка: Христо Узунов
Метална скоба, която някога е придържала дървените греди на покрива, стърчи от изтърбушената стена
Прокъсаните мрежи на един от прозорците се поклащат от полъха на вятъра. Ненужни и посивели като коси на старица. Снимка: Христо Узунов
Прокъсаните мрежи на един от прозорците се поклащат от полъха на вятъра. Ненужни и посивели като коси на старица.
Буйни треви никнат край инициалите на Пенчо Семов, изписани на терасата над официалния вход Снимка: Христо Узунов
Буйни треви никнат край инициалите на Пенчо Семов, изписани на терасата над официалния вход
Зад мрачните стени на този прозорец се крие трагедията на една архитектурна забележителност. Отвъд - суровата действителност, в която няма място за паметниците на културата ни. Снимка: Христо Узунов
Зад мрачните стени на този прозорец се крие трагедията на една архитектурна забележителност. Отвъд - суровата действителност, в която няма място за паметниците на културата ни.
Бръшлянът - последният стопанин на този мрачен дом Снимка: Христо Узунов
Бръшлянът - последният стопанин на този мрачен дом
Кулата над централния вход, заедно със скулптурната композиция “Ангелът със старецът и старицата”, изработена от чешкият майстор Йосиф Шквара Снимка: Христо Узунов
Кулата над централния вход, заедно със скулптурната композиция “Ангелът със старецът и старицата”, изработена от чешкият майстор Йосиф Шквара
Свели поглед към минувачите, фигурите сякаш питат: “Защо забравихте предците си?” Снимка: Христо Узунов
Свели поглед към минувачите, фигурите сякаш питат: “Защо забравихте предците си?”
Тази мрачна ниша под вилата някога е била чешма, от която е течала изворна вода. Според легендите, вътре е имало ниши с локум в цветовете на българския трикольор. Снимка: Христо Узунов
Тази мрачна ниша под вилата някога е била чешма, от която е течала изворна вода. Според легендите, вътре е имало ниши с локум в цветовете на българския трикольор.
Във вътрешността на чешмата е изписан девизът на Пенчо Семов “Любов, труд, постоянство”. Днес върху мястото, където е стоял надписът “постоянство” зее грозна дупка, защото там, с много любов и труд, неизвестни лица са търсили заровено имане. Снимка: Христо Узунов
Във вътрешността на чешмата е изписан девизът на Пенчо Семов “Любов, труд, постоянство”. Днес върху мястото, където е стоял надписът “постоянство” зее грозна дупка, защото там, с много любов и труд, неизвестни лица са търсили заровено имане.
Малкият шадраван почти се е изгубил сред листата на бръшляна, а това, което е останало от него вече изпълнява ролята на огнище Снимка: Христо Узунов
Малкият шадраван почти се е изгубил сред листата на бръшляна, а това, което е останало от него вече изпълнява ролята на огнище
Ръждясал парен валяк от 30-те години е оставен на вечна стоянка в близост до имението на габровския индустриалец, сякаш, за да напомня за един от най-бурните периоди от развитието на града Снимка: Христо Узунов
Ръждясал парен валяк от 30-те години е оставен на вечна стоянка в близост до имението на габровския индустриалец, сякаш, за да напомня за един от най-бурните периоди от развитието на града
Вилата на Пенчо Семов цели 82 години е устоявала на натиска на времето. Но дали ще има сили за още? Снимка: Христо Узунов
Вилата на Пенчо Семов цели 82 години е устоявала на натиска на времето. Но дали ще има сили за още?

Времето е неумолимо както към живите същества, така и към сътвореното от тях. Ето защо във всяко населено място в България днес има поне по една обрасла с бурени изоставена сграда.

Там, зад напуканите стени, под дебел слой прах, почива по някоя изгубена частица от миналото, чакаща да бъде преоткрита. Евентуално.

Това е естествен процес и - макар и тъжен - в него няма нищо лошо. Животът е кратък. Изкуството обаче е вечно и точно тук започва трагедията на десетките културни и архитектурни паметници, които родната действителност е обрекла на забрава.

През последната седмица една такава частица от миналото успя да си пробие път отвъд покритите с бръшлян стени и да привлече общественото внимание към проблема с архитектурното ни наследство.

Заедно с нея от дълбините на историята изплува и името на един достоен, но също така забравен българин.

Името на този човек е Пенчо Семов - виден български индустриалец, чиито живот и дело допринасят изключително много за стопанското развитие на страната.

Неясно защо обаче за него доскоро знаеха само шепа историци.

И по-възрастните габровци, защото тъкмо това е градът, усетил в дела девиза на търговеца - "Труд, любов, постоянство". В Габрово Пенчо Семов основава няколко фабрики и разгръща широка благотворителна дейност.

Частицата, която върна спомена за този човек пък, е собствената му вила, придобила популярност като старопиталището в Габрово.

Сградата в класически стил е построена през 1933 г., за да се използва като лятна вила.

Автор на проекта е архитект Никола Гръблев, създал някои от най-знаковите сгради в Габрово и региона.

Във вилата е бил изграден и параклис, а в близост до нея е обособен и красив парк с изкуствено езеро, където гостите на фамилия Семови могат да отпочиват на въздух.

На 10 юли 1945 г. Пенчо Семов умира. Според оставеното от него завещание, лятната му вила трябва да се превърне в старопиталище, което да осигурява подслон и грижа за 50 човека - възрастни журналисти и работници от фабриките му.

За съжаление, не е писано последната воля на българския големец да се случи.

Вместо нея се случва национализацията от 1947 г., която определя и по-нататъшната съдба на имението. Затворено за кратко време, то оживява отново през 1954 г., когато в него е преместено инфекциозното отделение на габровската болница. В тази си роля сградата съществува до края на 20 век. Оттогава е необитаема.

Навсякъде по света посрещат Милениума с фойерверки, вилата на Пенчо Семов обаче влиза в новото хилядолетие с пожар.

Малко след като сградата бива изоставена, тя се превръща в притегателно място за габровските младежи, които се забавляват там, далеч от контрола на възрастните. Една такава сбирка става причина и за избухналия преди 15 години пожар, унищожил покрива на старопиталището.

А иначе нито времето, нито разрухата са в състояние да скрият красотата на този архитектурен шедьовър. Талантът на арх. Гръблев си личи във всяка извивка и всеки дребен детайл. От арките на терасите до капителите на колоните.

Днес, потънала във вечнозелените прегръдки на бръшляна, някогашната вила на Пенчо Семов очаква смирено своята участ.

Из притихналите коридори отдавна не бродят дори призраците, само от време на време някой бездомник се промъква, за да потърси подслон. И това е, може би, най-близкият акт до осъществяването на последното желание на предишния ѝ собственик - да дари дом за нуждаещите се.

Старопиталището в Габрово е само една от многото обречени сгради и паметници на културата у нас. Безстопанствени и рушащи се под напора на времето, постепенно си отиват банята в Овча Купел, Сефарадската синагога във Варна, железопътният завод, в който е създаден първият български локомотив...

Много други знакови за историята на България сгради, част от архитектурното ни наследство, като захарната фабрика в София, вече са просто купчина тухли.

Впрочем, показателен за отношението към собственото ни наследство е и следният пример, свързващ косвено съдбата на захарната фабрика с тази на Пенчо Семов: От 1974 г. до 2009 г. част от архивите на БНТ се пазят в складови помещения именно в захарната фабрика. През 1999 г. във вече разпадащите се складове избухва пожар.

Унищожени са много ценни филми от началото на века, между които и оригинална лента на учителя Анатолий Лаптев, запечатала погребението на габровския индустриалец...

Да, нищо не е вечно, но когато става дума за любовта, труда и постоянството, които нашите предци са вложили в съграждането на Родината ни, най-малкото, което можем да направим, е да проявим елементарно уважение към делото им, съхранявайки го за поколенията.

 

*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

 

Най-четените