Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да живееш до "Червените фенери" - как местните говорят за най-популярния квартал на Амстердам

За плюсовете и минусите от живота там и за борбата с досадните туристи. Снимка: iStock
За плюсовете и минусите от живота там и за борбата с досадните туристи.

Кварталът на червените фенери "Де Вален" в Амстердам отдавна едно от най-провокативните места в града, като причина за това са прочутите му "публични домове с витрини".

Заради тях, а и заради редица други фактори, в последните години този историческият район се е превърнал в мащабно зрелище, заради драстичния ръст на броя туристи, насочащи се към нидерландската.

Според Фемке Халсема, първата жена-кмет на Амстердам, секструженичките са "станали чисто и просто атракция" в резултат на "подривното поведение" и "неуважителното отношение" на някои туристи, както и масовизацията на телефоните с камери и социалните медии.

Това е и причината районът в момента да преминава през мащабна промяна в опит да бъдат защитени тези жени от унизителни условия и да се намали ефектът от масовия туризъм.

Туристическите обиколки на квартала на червените фенери скоро ще спрат, и дори се говори за пренасяне на публичните домове с витрини в квартал извън центъра на града.

Амстердам е един от редицата градове в Европа и по света, който се бори вече с проблема с прекомерния туризъм. Градската управа си сътрудничи с местните жители, за да започне кампания, насочена към милионите посетители, идващи всяка година.

"Ние живеем тук" е част от кампанията "Удоволствие и уважение" на Амстердам, която се стреми да се бори с "буйното" поведение на някои от посетителите на града. Идеята е да се пресекат всички грозни прояви от сорта на уриниране по улиците или в каналите, цапане на фасадите, буйно пиянство и вдигане на шум.

Какво реално е усещането да живееш в квартал, синоним на сексшопове и пияни туристи?

Шестима жители на квартала на червените фенери споделят пред CNN как се справят с прекомерния шум, огромните тълпи и буйното поведение.

"Научихме карате, за да се отбраняваме"

70-годишната Мартине Гроен живееш в къща по канала на Oudezijds Achterburgwal в продължение на много години.

"Живяла съм в квартала на червените фенери от 1979 г. насам, и започнах от малка къща по канала. Когато се роди второто ми дете, къщата ни отесня и трябваше да се преместим. С още петима други души купихме голяма сграда, която първоначално е била строена през 1450 г., по канала Аудезийдс Ахтербургвал.

Беше кочина, но я почистихме заедно. В тези времена кварталът беше изключително опасен, с много хероинови наркомани и дилъри. Така че ние, включително децата, ходихме на курсове по карате, за да се отбраняваме. Сега сме останали само аз и съседа отгоре от първоначалната група.

Сега доста ни дразнят шумните туристи. Всичко започна преди около шест години.

Мисля, че просто трябва да разположат квартала на червените фенери точно на летището Шипхол. Могат да сложат момичетата направо там. Това е единственото, за което тези туристи идват тук, така или иначе...

Мразя пияните англичани. Като Денят на краля е - празник, който честваме в Нидерландия всеки април - но се случва всяка нощ. Не може да се върви нормално по улиците заради тълпите. Избягвам квартала през нощта. Не е приятно.

Защо не се преместя ли? Защото обичам това място. Защо да се махам оттук? Обичам дома си, той е близо до всичко. Мястото е малко, така че мога да изляза бързо и да се измъкна от тълпите.

В някогашните времена, наоколо се разхождаха наркомани. Не беше безопасно, но бяхме заедно. Пазехме се едни други и държахме улиците под око. Сега изживяваме същите дразнещи неща, но не можем да направим нищо по въпроса.

Много ми допада идеята за забрана на туристическите обиколки. Но общината не ни чува. Освен това какво толкова могат да направят? Не можеш да направиш особено много срещу масовия туризъм.

Предполагам, че могат да превърнат квартала на червените фенери в увеселителен парк. Всички усещат, че нещата трябва да се променят, но никой не знае как."

"Повече полиция ще ни е от полза."

49-годишната Саша Кок се е премества в района на Червените фенери в зряла възраст, след като го е посещавала редовно на млади години, а сега отглежда сина си в квартала.

"Израснала съм извън града, но съм идвала тук често като дете, тъй като семейният ни бизнес - антикварната книжарница Antiquariaat A. Kok & Zn. се намира тук. Когато бях по-млада, не можех да ходя до площада Ниумаркт [разположен до квартала на червените фенери]. Сега 6-годишният ми син може да играе на улиците, и има по-малко проблеми, свързани с наркотиците.

Кварталът се е променил към по-добро, но броят на туристите се е увеличил. Туристите обикновено се концентрират в много малък район. Големите групи са най-лошите - те не се интересуват, че хора живеят тук.

Повече полиция би ни била от полза. Амстердамското полицейско управление обаче страда от сериозен недостиг на служители. Промяната на политиката за лицензиранена магазините също би спомогнала за промяната на облика на квартала на червените фенери.

В момента има предимно магазини, продаващи карамелени бисквити и семена марихуана, и туристически супермаркети с бляскащо осветление. Затварянето на някои от кофишоповете помогна донякъде.

Затварянето на витрините [има около 330 публични домове с витрини в Де Вален] не би довело до особена разлика. То само би преместило проблема на друго място. Нямам нищо против присъствието на секструженичките тук. Това спомага за регулирането на проституцията.

Доскоро синът ми не обръщаше никакво внимание на жените. Онзи ден обаче ме пита защо те почти са без дрехи. Обясних му, че по този начин те могат да печелят пари. Децата са много гъвкави. Като израства тук, той ще види всичко това в ранна възраст, така че ще е по-малко любопитен за непознатото и забраненото, когато порасне.

Например аз никога не съм се изкушавала от наркотиците, защото съм посещавала района редовно, когато бях млада. Виждала съм хероиновите наркомани, знам какво наркотиците могат да ти причинят."

"Това е като малко селце"

Дългогодишните жители на квартала Вилемин Тайбут (41 г.), и Юстус Долеман (52 г.) казват, че има голяма солидарност между местните хора.

Юстус: "Винаги съм бил ангажиран тук и ми харесва. Обичам оживлението на улиците. Преместих се в квартала на червените фенери като студент през 1988, когато бях на 18 години. По това време хората използваха открито наркотици и наоколо имаше много дилъри. Никога обаче не съм се чувствал изложен на опасност.

Знаех кои места и часове да избягвам. Сега има повече туристи и някои цапат и правят проблеми. За щастие, кметът окачи табели, в които приканва туристите да се държат възпитано."

Вилемин: "Това е ясен знак. Туристите някога смятаха, че всичко е позволено тук. Мисля, че кампанията "Ние живеем тук" също е чудесна. Това показва, че има и местни жители. Туристите са добре дошли, но трябва да се държат възпитано. Знам, че има планове за затваряне на всички витрини в района.

Жените така или иначе сега не печелят много пари. Хората идват тук само да ги гледат, и реално не плащат, за да ги посещават.

Наричаме това 'aapjes kijken': гледане на маймуни. Вече е твърде пренаселено тук за мъжете, които някога посещаваха проститутките, така че какъв е смисълът от тези жени да бъдат тук?"

Юстус: "Опитах се да живея в други части на Амстердам, за около две години, но беше невероятно скучно. Така че се върнах тук възможно най-скоро. Не изпитвам някакви неудобства. Никой не ми краде колелото, и вече съм в леглото, когато наоколо се разхождат дилъри, продаващи дрога."

Вилемин: "Изпитвам по-голямо неудобство от трескавото оживление навън в сравнение с Юстус. Най-малката ми дъщеря, която е на 7 години, обича да ходи с колело на уроци по плуване. Още преди да дойдем тук, на три пъти почти получих инфаркт заради това, че хората не обръщат никакво внимание на трафика.

Много ме дразнят тълпите от туристи. Мразя, че местните хора понякога нарочно се блъскат с колелата, просто за да ги уплашат. Понякога търся други къщи, но всичко е адски скъпо и малко. Тогава наистина оценявам какво имаме тук."

Юстус: "Контактуваме много със съседите. Вечеряме заедно, виждаме се почти всеки ден в училище и на детската площадка. Това е като да живееш в малко селце, с голямо ниво на солидарност. В крайна сметка всички остават тук, независимо дали се оплакват или не."

"Има нещо в това място"

51-годишният Пол ван Егмонд се е преместил в квартала на червените фенери преди 15 години и никога не е съжалил за решението си да дойде тук.

"Някога живеех в Харлем [град, разположен близо до Амстердам], който ми се виждаше донякъде скучен. Когато имах възможността да си купя апартамент в Аудезийдс Ахтербургвал, в центъра на квартала на червените фенери, не се поколебах. Не съм мислил за поддръжката, свързана с притежаването на много стара къща.

Преместих се тук преди 15 години, и дъщеря ми се роди преди 7 години. Тя познава всички момичета [секструженички], които работят тук, и ги приема за приятели. Ако не правиш проблем, няма да е проблем и за децата.

Познавам всичките ми съседи, както и проститутките и собствениците на витрините, и притежателите на старите барове и сексшоповете. Всички те са дружелюбни хора. Особено харесвам динамиката на ранната сутрин, когато всички са заети да започват деня си, и улиците са пусти.

Има нещо в това място, наистина не мога да го обясня. Толкова е красиво, особено когато слънцето изгрее. Има много тайни местенца, и привлича и мрака, и светлината. Не усещам никакви неудобства. За мен няма проблеми в квартала на червените фенери. Поне не и такива, за каквито говорят някои други. Естествено, че е натоварено и оживено тук, винаги е било.

Мога да говоря само за себе си, но мисля, че основният проблем не е в броя, а в поведението на някои от туристите. В петък и събота вечер е опасно натоварено на някои места. Ако избухне пожар, пожарната няма да може да мине. Мисля, че трябва към този момент да затворят района.

Редовно изпращам имейли до общината с препоръки, но не съм получавал никакъв отговор до момента. Изглежда сякаш изобщо не ги интересува. Мисля, че ако се информират посетителите [за правилата на поведение], докато още са в самолета, или чрез SMS, в момента, в който пристигнат в града, те биха били по-информирани и осъзнати.

Те би трябвало да знаят, че е забранено да се снимат проститутките, и не е разрешено да пият алкохол по улиците. Трябва да са информирани за глобите, които според мен властите трябва да се вдигнат. Имаме нужда от повече въвеждане на ред по улиците. Ако имахме хора, поддържащи реда - не полицаи - обикалящи наоколо, нещата биха работили по-ефективно.

"Кампанията нямаше никакъв ефект"

41-годишната Ракел Бонвел притежава бутиковия хотел Misc eatdrinksleep и крафт коктейл бара Rosalia's Menagerie в Де Вален заедно със съпруга си.

"Никога не съм живяла в квартал или на улица в Амстердам, където да познавам толкова много от съседите ми. Местните хора основно се фокусират едни върху други, и са много внимателни и съобразителни в поддържането на района във вид, годен за обитаване. Туристите просто са част от фона на ежедневния ни живот.

Хората се опитват да се махнат, когато се случат наистина натоварени седмици, като Деня на краля или Нова година. Просто става твърде натоварено и мръсно.

Съдейки по моя личен опит, кампанията "Ние живеем тук" нямаше никакъв ефект. Както и големите табели, съобщаващи за 100 евро глоба за пиенето на улицата или цапането. Те просто загрозяват района.

Няма полиция на улиците, следяща за спазването на забраните, и повечето от табелите са само на холандски. Абсолютно безполезни са. Нещо повече, те бяха поставени в средата на април, когато започва Априлфеестен [местен фестивал на открито] на площада Ниумакрт и Денят на краля предстои след броени дни.

По време на тези празненства всички обикновено пият и ядат на улиците и цапат. Защо туристите биха се държали по-различно?

Повечето време ми харесва да живея тук. Преди време някакви туристи бяха измамени и ги бяха убедили, че къщата ни е Airbnb имот. Снимката на нашето място изглеждаше като нюйоркски мезонет или швейцарско шале. Първия път, когато се случи, беше късно вечерта, и семейство с три деца звънна на вратата.

Бяхме шокирани и ни беше много неудобно за тях. В крайна сметка поразпитахме наоколо и им намерихме място да отседна за уикенда.

Сега, ако се случи, просто отваряме вратата с: "Не, съжаляваме. Няма Airbnb тук"."

Най-четените