Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Години наред те бяха обект на подигравки. Сега коронавирусът докара бизнеса им до невиждан бум

Едуард О'Тул, британски писател, попада в субкултурата на "готвещите се" още от дете, когато с родителите си живее в къща, откъсната от всякакви мрежи. Сега той се е преместил да живее в едно село в Североизточна Словакия, където да си подготвен за всичко е въпрос на начин на живот. Снимка: edwardotoole.com
Едуард О'Тул, британски писател, попада в субкултурата на "готвещите се" още от дете, когато с родителите си живее в къща, откъсната от всякакви мрежи. Сега той се е преместил да живее в едно село в Североизточна Словакия, където да си подготвен за всичко е въпрос на начин на живот.
Какво трябва да има в раницата ви за всеки случай
Предметите от първа необходимост Снимка: Youtube
Предметите от първа необходимост

Имате ли специално приготвена раница за крайни случай, в която има всичко необходимо за оцеляване в неблагоприятни условия? И въобще мислили ли сте си за подготовка за края на света, такъв, какъвто го познаваме?

Подобни неща, жаргон и като цяло начин на мислене, са присъщи за "готвещите се"/"подготвени" или т.нар. "препъри" (от английското prepare - подготвям се, готвя се) - общности, чиито членове прекарват живота си в подготовка за предстоящия Армагедон - природни бедствия, пандемии, финансов крах, голяма масова война и разпад на обществото. Или дори зомби Апокалипсис...

В повечето случаи идеите на тази общност от "подготвени" за оцеляване индивиди и семействата им са обект малко или много на шеги и подигравки от останалите хора.

Често става въпрос за групи, вярващи в тежки конспиративни теории, които са убедени, че скоро може да дойде деня, в който най-страшните им теории ще се сбъднат и всеки трябва да оцелява сам за себе си.

Сега, покрай разпространението на коронавируса, и още повече - на паниката около него, тази култура на подготовка за най-лошото, изживява своя ренесанс. Светът се запасява с храна и стоки от първа необходимост, в социалните мрежи обикалят снимки на празни рафтове, търсенето на пречистватели за въздух и дори на противогази е нараснало драстично, а "препърите" гледат на всичко това с онази настройка на "Аз казах ли ви".

И обръщането към тези общности вече е с все по-малко подигравка и все повече нужда от експертно мнение за това как да се подготви човек за трудни времена, които евентуално може да настъпят покрай заразата.

Нандер Кнобен, който ръководи от Холандия онлайн магазин за "готвещи се", коментира пред CNN, че помага на хората "да станат по-малко зависими от външните фактори, като правителството".

Магазинът, ръководен от него, е залят от всевъзможни поръчки, още от самото разпростиране на новините за коронавируса. Оттогава насам клиентелата му е нараснала значително с хора от целия континент и дори от САЩ.

Кнобен обяснява, че само за февруари е успял да продаде почти толкова маски, пакетирани хранителни дажби, радиостанции и филтри за вода, колкото за цели шест месеца през миналата година. Междувременно хора, с които не е говорил от години, са започнали да му пишат с молба за доставки.

Отделно от това в дома си 29-годишният холандец има за себе си дажби за два-три месеца, около 84 литра вода, одеяла, свещи, живи пилета, резервно масло за колата си, аптечка и BOB (bug-out bag) - преносим комплект за оцеляване, в който има фенерче и изсушена чрез замразяване храна.

"Ако го подготвите сега и имате храна в къщата за един месец, а коронавирусът не удари, може би след няколко години тези неща ще са ви необходими за друг сценарий, така че никога не е лоша идея да вземете някои предпазни мерки", обяснява той и допълва: "Не искам да бъда зависим от никого, искам да мога да се погрижа за себе си."

А философията му в това отношение е проста - складираш всичко необходимо вкъщи и след това просто продължаваш да си живееш живота както обикновено.

Кнобен не вярва в идеята за "пост-апокалиптичен сценарий" като от филмите и дори избягва да си има работа с по-екстремните "готвещи се" за Деня на Страшния съд и техните онлайн форуми.

"Бил съм там. През първата година, когато стартирах уеб магазина бях всмукан в тези форуми. Проверявах ги всеки ден. И си мислех: "О, да, това може да се случи, това може да се случи, ние също трябва да се подготвим за това", разказва холандецът.

"Да бъдат там всеки ден не ме направи по-щастлив човек. Все още наистина подкрепям необходимостта от подготовка и идеята защо хората трябва да се подготвят. Мисля, че това е наистина важно, но не бих посъветвал да влизате в интернет всеки ден и да четете всички тези конспирации. Това е голяма мания и веднъж зарибите ли се по това, не мисля, че животът ви ще стане по-добър", допълва още той.

Линкълн Майлс, който ръководи магазин за "готвещи се" във Великобритания, смята, че нещата са минали границата на "манията" след избухването на вируса през декември.

По негови думи продажбите му са скочили 20 пъти над обичайното и дори му се е наложило да наеме допълнителни хора, които да работят през нощта седем дни в седмицата, за да успее да отговори на търсенето.

"Най-продаваните са, разбира се, противогази, защитни костюми и маски", каза Майлс. В неговия магазин обаче може да се купи почти всичко, което някой препър може да поиска - от хранителни дажби до арбалети, брадви и ножове.

Всеки ден той продава по 600-700 защитни маски като тези на специалните части, близо 1000 филтъра за вода и стотици защитни костюми. Миналата седмица успява да продаде 6000 пакета с 20-дневни дажби в рамките на само пет часа.

Майлс добавя, че снабдителите му са "уплашени" от размера на търсенето и скоро на тях самите почти няма да им остане свободна стока.

Проучване от 2019 г., публикувано в Списанието за маркетинг мениджмънт, установява, че подготвянето за подобни апокалиптични сценарии се увеличава неимоверно, докато Часовникът на Страшния съд - символ на риск от унищожаване на човешката цивилизация (след ядрена война) - настъпва несигурно близо до полунощ.

Изследователите стигнаха до заключението, че "препърите" вече не са тази маргинализирана субкултура отпреди няколко години, а все по-масово явление, мотивирано като предпазлив отговор на генерализираната тревожност, която хората имат заради постоянното състояние на някаква криза.

Съавторът Сара Браун, асистент по маркетинг и стратегии в Колежа "Тринити" в Дъблин обяснява, че "готвещите се" смятат, че са представени като "глупави" или "параноични", и искат да покажат, че всъщност са логични и практични хора, докато онези, които не се готвят, всъщност са наивни и уязвими за нещата, които могат да се случат.

По думите й, "препърите" не смятат кризи като тази с коронавируса за "временна повреда в иначе функциониращата система", а като доказателство за "мащабен проблем".

Повечето от тях първо са възприели начина на живот заради някакво собствено травмиращо събитие като финансов колапс или загуба на работа.

"Ще бъде интересно да се види дали страхът от вируси на това ниво може да предизвика някои хора да променят начина си на потребление и да загубят доверие в пазарната система", коментира тя.

Едуард О'Тул, британски писател, попада в субкултурата на "готвещите се" още от дете, когато с родителите си живее в къща, откъсната от всякакви мрежи. Сега той се е преместил да живее в едно село в Североизточна Словакия, където да си подготвен за всичко е въпрос на начин на живот.

Жителите отглеждат и консервират собствената си храна за зимата, когато често има режима на тока и режим на водата.

"Не искате да се доверявате на някой друг за осигуряването на вашата храна, вода или електричество. Има много логична страна на нещата, а не сценарий за Страшния съд, при който трябва да се запасим с оръжие", обяснява той.

О'Тул събира дърва за огрев, има запас таблетки за пречистване на вода, а със себе си носи т.нар. EDC (every day carry) чанта, оборудвана с швейцарско ножче, инструменти с много приложения, фенерче и комплект за първа помощ.

Тъй като коронавирусната епидемия продължава да се разпространява по целия свят, британецът смята, че това ще направи идеята за подготвеност значително по-популярна.

"Това е призив за събуждане на хората да не бъдат толкова инертни и непоемащи отговорност", каза той.

"Хората са се откъснали леко от реалността в сравнение с 50-те и 60-те години на миналия век... Мисля, че това ще ги научи да започнат да събират нещо в резерв, за всеки случай", допълва О'Тул.

Той каза, че подготвянето не се състои в запасяване на скъпи продукти за оцеляване, които не знаете как да използвате след това, а в това хората да се научат да действат като общност.

"Западното общество стана много изолационистко, особено със сегашното интернет-базирано поколение... не е нужно да излизате, за да се срещнете със съседите си", коментира той.

Писателят казва, че има много по-силен обществен дух сред хората, които са в състояние да се грижат първо за собствените си неща, а след това да подсигуряват и останалите.

"При наводнение някой с кану може да излезе и да занесе храна на дядото надолу по пътя", добави той. "Ако общността е по-силна и членовете са по-самостоятелни, тогава можете да помогнете на другите, не се налага да бъдете нечие бреме."

Най-четените