Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дъблин, Белфаст, уиски, бира, готика и...уиски

Дъблин предлага космополитен размах съчетан с носталгична интимност
Дъблин, Белфаст, уиски, бира, готика и...уиски Снимка: Тея Дия

Има един голям остров в Атлантическия океан, където е проява на лош вкус и културно забвение да откажеш алкохолно питие. Място, снабдило фолклорното въображение с най-краткия виц - "Ирландец излиза от бар". Понякога генерализациите са най-добрият начин да се аргументираш, както каза алтер-егото на Уди Алън във филма "Каквото дойде".

На ирландския остров стереотипът за постоянно опиянение идва при теб като неотменим природен закон и те кара да го приемеш и прегърнеш, колкото и да мразиш клишетата. Защото ако има нещо по-неприятно от готови мисловни модели и фабрични заключения, то това е липсата на смисъл. А на ирландска територия трезвеността е ултимативен нон-сенс, ако трябва да се изразя на най-модерен български.

Ще отида още по-далеч и ще кажа, че ако презирате пиенето и сте от онези хора, които сключват вежди или въртят очи при вида на щастлива от уиски душа, може би е по-добре да пропуснете ирландската земя

Зеленият остров, побрал независимата Република Ирландия и една от четирите съставни части на Обединеното кралство - Северна Ирландия, изобщо не се изчерпва с качествените брендове уиски или с разкошната тъмна бира, но алкохолът придава особена магия на мястото.

Преработените до течна поезия ечемик, ръж и пшеница предлагат допълнителен приказен пласт към великолепните природни пейзажи, изящната архитектура и турбулентната история на това твърде вълнуващо парче земя.

Всяко посещение на острова, мотивирано от интерес към "онова ирландско усещане", задължително минава през два иконични града - столицата на Северна Ирландия Белфаст и столицата на Република Ирландия (позната в България и като Ейре) Дъблин.

Белфаст

Още с навлизането в малкия и атмосферичен център на Белфаст погледът ми бе взет на абордаж от архитектурната еклектика и разнообразието от изпипани в грандиозен детайл пъбове и алкохолни салнони, в които вече нямах търпение да се озова.

Красиви островърхи готически църкви и катедрали доминират урбанистичния пейзаж и провокират мисли за добрата страна на религиозното вдъхновение. За лошата ме подсеща едрият червендалест ирландец Шон Бренан, докато стоим над два двойни бледна Crested Ten - бранд на Jameson с превъзходен вкус. Шон още помни The Troubles (Проблемите, б.р) - серия от религиозно мотивирани националистически изблици на насилие с етно привкус в Северна Ирландия, превърнали Белфаст почти във военна зона от 60-те до 90-те години на миналия век.

На централната Victoria Street срещу историческия бар Robinsons, в който пием уиски, се намира и най-бомбардираният хотел на Стария континент - Hastings Hotel Europa.

Днес всичко изглежда като далечно минало и Белфаст е град с изключително висок жизнен стандарт, но Шон и присъединилият се към нас с две тъмни бири и двоен малцов елексир Браян ме уверяват, че "Проблемите" още съществуват в Северна Ирландия. Двамата ме предупреждават, че жестокият конфликт между католици и протестанти действително е преминал своята "дайте да се взривим едни други"-фаза, но опасността от християнско насилие продължава да прави някои зони в Белфаст "религиозно рискови".

Разбирам, че ако се разходя сам вечер из града е напълно възможно да бъда пресрещнат от група младежи (представих си сцена ала "Портокал с часовников механизъм") и да бъда попитан католик ли съм или протестант. Сякаш не съществуват други деноминации. От отговора ще зависи дали престоят ми в града няма да включва и атракцията - местна болница.

Не се информирах за отношението им към православието, а дори не исках да си представям как биха реагирали на презиращ сектите атеист като мен. Затова си поръчах още един двоен Crested Ten и се оттеглих в салона с жива ирландска музика.

Има нещо извънземно привлекателно в звученето на традиционните песни от ирландската земя

Тоновете, структурата на мелодиите и ритъмът сякаш правят тялото по-леко и анти-гравитационно. Звукът е вдъхновяваща смесица от струнни и духови инструменти с приятен послевкус на вълни в скален бряг, вятър през зелена растителност, сюрреалистична мъгла, вълнуващ фолклор... И още едно двойно.

Само час жива ирландска музика почти успя да изтрие лошия вкус от десетките техно и хип-хоп партита, замърсили сетивата ми през годините. Удоволствието от уиски вечер в стилен алкохолен салон в Белфаст засилва отвращението от хаус клубовете и ретро дискотеките. Ирландците със сигурност могат се забавляват с минимален досег до модерните извинения за музика.

Дори махмурлукът се усеща приятно в Белфаст, стига, разбира се, предната вечер да сте разчитали на качествени блендове и дестилати в горе-долу цивилизовани измерения и да не сте срещали надъхани християни. Денят е разпределен между посещения на красиво одекорени пъбове, сетивно попиване на фасадите от традиционни за британските острови червени тухли, зелен контраст в ботаническите градини на Кралицата и посещение на пристанището и доковете, където е построен "Титаник".

Сега там има филмови студия и екстравагантен тематичен музей с наистина титанично дизайнерско решение. Човек потъва в атмосферата, ако позволите тази евтина игра с думи.

Дъблин

На около два часа и 20 паунда разстояние от Белфаст е по-големият и по-цветен Дъблин. Столицата на независимата Република Ирландия е немислима без царицата на тъмните бири - "Гинес". В рейса се чува периодично щракване на отварящи се кенчета, но мрачната красота на този малциран ечемичен шедьовър се разлива наливно за пълнокръвно изживяване.

Да отидеш до Дъблин и да не пробваш да се удавиш в течната коприна на легендарния ирландски пивовар от XVIII век Артър Гинес е като сипеш разредител в 18-годишно уиски - брутално културно престъпление без опрощение.

Пристанището, доковете и еклектичния урбанистичен пейзаж по река Лифи са ярко индустриално и архитектурно свидетелство за икономическия просперитет на Ирландия. Дъблин предлага космополитен размах съчетан с носталгична интимност. Пъбовете и салоните за пиене са навсякъде а идеята да се посети всяска интересна алкохолна спирка с прилежащата и консумация е равносилна на обявяване на война за независимост от черния дроб. По широките, пъстри централни улици на Дъблин има  хора, които изглеждат така сякаш са опитвали.

Ирландската столица е среща на две обожавани от човека средства за бягство от реалността - религията и пиенето. Дори и най-войнстващите атеисти ще изпитат мистично усещане при среща с готически шедьоври като катедралата "Свети Патрик". Туристическите табели редуват насоки и съвети за стигане до църкви и пивоварни. Интересна комбинация.

Най-силна гравитация има иконичната пивоварна на "Гинес". Комплекс от сгради, брандирани с прочутатa златна арфа убиват всеки еретичен порив към трезвеност. Улиците около складовете на тъмното вълшебство предлагат цитати от "Одисей" на Джеймс Джойс и някаква странна тревожност се разлива в тялото ви докато не усетите как пръстите ви стискат мрачна халба, сипана внимателно от едър весeл барман в пъб, построен в началото на XIX век.

Пространството около пивоварната на "Гинес" има сюрреалистична атмосфера и стои извън времето. Невидима бирена мъгла се стели из улиците. Неповторимият аромат на печен немалциран ечемик доминира усещанията и очарова сетивата.

В ръката вече е позиционирана втора халба. Самата пивоварна е превърната в импозантен атракцион на цялата история и процес на производство на една от най-успешните глобални марки с ирландски произход.

Преди третата чаша идва време за препотвърждаване на още едно досадно клише - тъмната бира е по-вкусна в Дъблин, отколкото където и да е било другаде.

Има само едно нещо, по-добро от тъмна бира в октомврийска вечер в Дъблин. И това е тъмна бира в компанията на ирландско уиски

Алкохолните салони и пъбовете са перфектен интериор за подобна елегантна среща. Четвъртата "Гинес" идва в композиция с класическо двойно Paddy. Разговорът на масата в разкошната пивница Madigan в сърцето на Дъблин е доминиран от проблясъци за политико-историческите реалности в Ирландия и блянът за единна и независима Ирландия.

Ирландският език е жив тук, а близостта със Северна Ирландия не означава приемане на водещата роля на Обединеното Кралство. Дъблин наистина е столица на друга държава - преди да стъпите тук, ако идвате от Великобритания, е добре да си обмените лирите в евро, защото банкнотите с лика на Кралицата няма да ви помогнат в териториите на някогашния келтски тигър.

В крайна сметка Зеленият остров на червените тухли, готическите катедрали, уискито, тъмната бира и контрастната история е тържество над трезвеността във всяка нейна форма и си заслужава.

Най-четените