Когато Муамар Кадафи беше свален от власт през 2011-та година, телевизиите показваха сцени на тържествуващи хора в цяла Либия. Но четири години след смъртта на "бедуина-диктатор", доста хора все още оплакват времената на неговото управление, пише журналистът от BBC Джейк Уолис Саймънс (Jake Wallis Simons). Прочетете неговите впечатления за влиянието, което духът на полковник Кадафи все още разнася из Африка, така, както вятърът разнася пясък из Сахара.
Една от последните недели, сред жълтия прах, слънцето и пушека от трафика в столицата на Гана - Акра, срещнах един човек, който ми заяви, че полковник Кадафи е бил "месия".
Името на този човек беше Карим Мохамед - едър 45-годишен шивач, прекарал три години, работейки в Либия, преди падането на Кадафи.
Карим беше женен и имаше три деца. Живееха в шестстаен апартамент, който той сам беше построил, използвайки парите, спечелени в Либия.
"В Либия някога всеки беше щастлив", каза ми той. "В Америка има хора, които спят под мостовете. В Либия - никога. Там нямаше дискриминация, нито проблеми. Работата беше добра, както и заплащането. Всичко хубаво в своя живот дължа на Кадафи. Той беше месията на Африка".
Подобно отношение към либийското "зло куче", както наричаха диктатора приживе, се оказа обичайно в тази част на Гана. Докато разговаряхме, двама други мъже се приближиха и се оказа, че те и двамата споделят подобно страстно одобрение към управлението на либийския диктатор.
Полковник Кадафи през 1969-та година /Getty Images
"Кадафи беше мил човек", заяви Мустафа Абдел Момин - симпатичен, 35-годишен строителен работник, работил в Либия седем години. "Никога не е лъгал никого. Той беше перфектен. Най-добрият".
"Какъв беше смисълът да го убиват?", добави Елиас Яхя, местен имам, който носеше кръгла шапка, заострена брада и имаше висок глас. "Убиваш някого, за да решиш проблема, а сега проблемът е още по-голям. Защо убиха Кадафи?"
Кадафи може и да е бил безскруполен автократ, но през годините на неговото управление относителното спокойствие и стабилност на управлението му се оказа като Божи дар за мигрантите и чужденците, които търсеха работа.
Моите нови приятели се оказаха сред десетките хиляди африканци, които са използвали парите, спечелени в Либия, за да избягат от бедността в страните си.
Разговаряхме, скрити в сянката на малък магазин за хранителни стоки, докато резултатът от работата на тези гастербайтери можеше да се види навсякъде около нас. Този район в северната част на града е познат като Либийския квартал - дом на ганийци, забогатели по времето на режима на Кадафи.
Паянтовите къщи, характерни за много части на Акра, не могат да се видят тук. Вместо това се виждат модерни и просторни жилища.
Карим ми посочи сграда, за която бях решил, че представлява някаква административна постройка. Но както се оказа, това всъщност беше имение, принадлежащо на мъж на име Шейх Швала, започнал различни успешни бизнес начинания с парите, спечелени в Либия и забогатял в последствие.
Къщата му имаше 30 стаи. И без полковник Кафади никога нямаше да бъде построена.
Стеснителен, 36-годишен мъж на име Амаду се присъедини към нашата група. Никой не го забеляза в началото, но ето че и той разказа своята история.
Амаду бил сред онези, които не могли да си позволят либийска виза.
През 2010-та той и няколко приятели решили да отидат до Либия по суша, през пустинята Сахара. Останали без вода и много от тях загинали, но той успял да отиде до Триполи и намерил там работа като фаянсаджия.
Когато войната избухнала през 2011-та, Амаду вече бил спестил 3 500 долара. Той разказа, че когато чул първите изстрели, седял на пристанището в Триполи. Скочил и се скрил. Покривал се няколко дни, преди да успее да се върне в Гана, но не успял да вземе трудно спечелените пари със себе си. Ето как неговите мечти умрели.
Триполи, Разрушеният президентски дворец на Муамар Кадафи /Getty Images
"Няма нищо за младите хора тук в Гана", заяви Мустафа. "След Кадафи, ние сме постоянно в криза. Безработицата сред младите е огромна и няма с какво да се занимаваме. Единствено можем да живеем от престъпления, защото това е единственият начин да правиш пари. Или се отправяме към Европа".
Събеседникът му се съгласи. "Сега е Европа, Европа, Европа - където и да отидеш", заяви Елиас шумно. "Някои хора отиват в Бразилия, ако могат да си го позволят. Но за всички останали остава само Европа".
Преди Кадафи да бъде свален от власт, той официално предупреждаваше Европейския съюз, че ако режимът му падне, поне два милиона мигранти ще пристигнат до бреговете на Европа, създавайки хаос.е
Едно е сигурно: Кадафи беше по-скоро диктатор, отколкото месия. Но за това се оказа напълно прав.
Кадафи говори пред ООН, 2009-та година / Getty Images
