Лятото се задава, дори и на фона на тежката и неприятна пандемия. А Гърция още от началото на годината е категорична, че ще се бори за своя туристически сезон.
Предвид ваксините, сертификатите за имунизация и общите опити на властите в Европа и по държави да възобновят икономиката, тази година може пак да започнем да обмисляме летни почивки.
За Гърция, където всяко лято се стичат хиляди и хиляди българи, правилата са ясни - може да се влиза само с отрицателен PCR тест или с удостоверение, че си ваксиниран (каквото у нас се издава безплатно след получаване и на двете инжекции). Но освен влизането в страната налице е и въпросът - къде точно из нея да почиваме.
Ако човек се отклони малко от обичайните дестинации по топлото Бяло море, може да намери някои скрити диаманти. Гърция притежава множество острови, които крият в себе си уникален чар и приятни изкушения за почивка.
Един от тях е Тризония - малък остров, разположен в Коринтския залив, разположен само на 400 метра от югозападния бряг на района на Фокида.
Някога мястото е събудило апетита на гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис, който през 60-те години на миналия век е бил готов да извади огромна сума пари и да ги даде на местните с едната цел - да притежава това място.
Те, разбира се, отказали категорично и отговорили на Онансис, че този рай на Земята не е за продан. Вместо това магнатът решава да си купи остров Скорпиос в Йонийско море, превръщайки мястото в своя лична резиденция.
Години след това един от местните ресторантьори - Минас, споделя пред Greek Reporter че от време на време му минава мисълта, че "може би нещата биха били по-добре", ако бизнесменът беше купил Тризония, но поне легендата се е запазила и до днес.
А самият остров продължава да изглежда великолепно - своеобразно бягство от целия заобикалящ сив свят на пандемия и неволи. Казва се, че Тризония е кръстен на звука на цикадите, които човек може да чуе винаги.
Веднъж пристигнали тук туристите могат да оставят стреса и шума на града зад гърба си. Самият остров е толкова малък - едва 2,4 квадратни километра, че тук колите далеч не са в тази си наситеност, като на други места. Просто не са толкова нужни.
Вместо това местните (а и туристите) предпочитат по-леките и удобни велосипеди, които спомагат за по-тихото и спокойно прекарване на всички, както и за опазването на природата.
А тя тук е навсякъде. Още със стъпването на острова човек се оказва заобиколен от една голяма градина, обсипана с бадемови дървета, бодливи круши, евкалипт, холи, сливови и маслинови дървета, борове, кедри и т.н. На Тризония наистина много държат именно на тази връзка с природата.
Морето, което заобикаля острова, е много спокойно, с невероятно прозрачни и чисти води, които гледани от брега имат онзи омайващо син цвят, който те кара да мечтаеш. За щастие има множество лодки, които да предложат на всеки потенциален приключенец разходка вътре в морето и около самия остров.
Стига да не се казвате Онасис, местните са изключително дружелюбни с туристите (все пак туризмът е и основното препитание за тях), но за всички е ясно едно - това не е дестинация за любителите на шумните и неспирни купони. Тук фокусът е другаде - мир, покой и хармония.
За това говори и собственика на заведение Минас. Той е роден и израснал на острова, а след като е прекарал години в други по-големи и по-шумни места в страната, включително и в столицата Атина, преди две години решава да се завърне на Тризония.
"Не мисля, че има причина да живея в Атина. Не мога да живея там, има твърде много шум. Предпочитам личното си спокойствие и тишина", обяснява той.
По думите му обаче Тризония не е и съвсем забравено от Бога място, като през лятото на острова има поне между 600 и 1000 души, а в пристанището има място за 650 лодки. Освен това налице са четири ресторанта, в които се сервира винаги прясна риба, две кафенета и един бар, чийто горд собственик е именно Минас.
През зимата нещата се променят и остават само постоянните жители, които са около 40-50 души. Според ресторантьора това може да е малко трудно и студено изживяване, но "имате добра компания, добро вино и добра храна, всичко е наред".
Но така или иначе сега говорим за летните почивки. А тогава мястото наистина си заслужава.
С естествен, непокътнат пейзаж, който удивлява посетителите, дантела от взаимосвързани, непрекъснати плажове и сапфирени води, Тризония на пеещите цикади е точното определение на скрит диамант, който може да задоволи вкуса и на най-взискателния посетител.
А дори един уикенд там е перфектната почивка от стреса на съвременния свят.
