В Мадрид тези дни цари паника - видите ли, Реал паднал с 3:7 от Атлетико в предсезонен мач.
„Как ще изглеждаме през сезона?"
„Срам!"
И други такива заглавия... 3:7 не е приятно, разбира се. А как ви звучи 1:9 за клуб от калибъра на Реал?
След няколко дни ще станат 39 години. На 5 август 1980-а "белият балет" бе превърнат в нещо като бяла салата. Или по-скоро, защото е по-подходящо като кулинарно сравнение - в малки парченца вкусно джоланче, идеално мезе за баварска бира.
Как се случи това и защо този мач е забравен от историята?
На 27 юли 1980 г. Реал се събира за предсезонната си подготовка, която по традиция в онези години започва някъде из Австрия или Германия. Хладно, в планините, за първите тежки тренировки на лятото. Този път обаче избират Холандия и градето Зайст, което пак отговаря на горепосочените условия.
Реал е голяма работа по това време. Току-що е спечелил дубъл на Испания, готви се да атакува все така изплъзващата му се корона на Европа (не я е печелил от времето на Пушкаш и Ди Стефано) и няма притеснения за сезона. Треньор е сърбинът Вуядин Бошков. В състава личат Мариано Ремон, Хосе Камачо, Ули Щилике, Висенте дел Боске, Родриго Гайего, Хуанито, Сантияна, Пинеда, както и новопривлеченият англичанин Лоури Кънингъм.
Звезден тим, пълен с национали на Испания (трима - Дел Боске, Хуанито и Сантияна) току-що са се върнали от Евро 1980. Наричат този състав "Лос Гарсиас", защото в него има общо шестима, чиито презимена или фамилии са Гарсия.
Вратарят е Мариано Гарсия Ремон, напред са Рафа Гарсия Кортес, Антонио Гарсия Навахас, Франсиско Пинеда Гарсия и т.н.
Та на 1 август Реал започва предсезонните контроли срещу местния Гоу Ахед Ийгълс. Нищо особено, победа с 2:1, макар Дел Боске и Хуанито още да не са се включили. Те не пътуват и за Мюнхен, където на 5 август иде контрола срещу Байерн.
Грандът от Мюнхен в този момент продължава да поддържа нивото от славното десетилетие на 70-те, като Аугенталер, Дремлер, Брайтнер, Дюрнбергер и Хьонес са национали на Западна Германия (европейски шампион), а Кале Румениге е голямата звезда на футбола на континента.
Баварците са близо до старта на сезона - започват 11 дни след контролата навън в Карлсруе и вече са под пара. Мадрид има още 30 дни до старта на Ла Лига. И е някак неподготвен за случилото се на "Олимпиащадион".
Няма много хора - не повече от 23 хиляди идват за приятелския мач. Не се предава и по телевизията, защото по онова време просто не ни заливаше футбол от всеки канал. Контрола - незначителен двубой. Затова и днес трудно ще намерите кадри от историческия следобед.
Мадрид леко и лежерно тръгва в двубоя, а насреща са освирепели мюнхенски типове, които са в "режим" на бойна обстановка. Сезонът започва!
Байерн води със 7:0 на почивката и в съблекалнята на Реал треньорът Бошков се чуди какво да каже на своите. "Шефе, никога не са ми вкарвали толкова голове", задъхан е опитният вратар Гарсия Ремон.
"Летят около нас като изтребители", оплаква се Гарсия Навахас.
Ули Хьонес слага джоланчето от Мадрид в чинията с два гола до 12-ата минута, Брайтнер от дузпа прави 3:0, Нидермайер, Румениге, Краус и отново Хьонес забиват до почивката. Ули се хили в съблекалнята към треньора Пал Чернай: "Да им вкараме 10, защо не?!". Но наставникът казва, че е време да се укроти темпото. А и никому не е нужно да унижават Мадрид повече от това.
В ложите има репортери от Испания. Един от тях измисля в репортажа си за мача израза "Черен звяр" - нещо като черна котка, което е Байерн за Реал. И припомня - два пъти са се срещали преди това в евротурнирите, два пъти "балетът" отпада. И сега това...
През второто полувреме Байерн разцъква, без да "кръжи като изтребител" за още. В 81-вата минута Кънингъм вкарва някакъв гол (не може да е почетен при този резултат), което леко ядосва Румените и след 90 секунди той прави 8:1. В края и резервата Раутлайнер ниже в мрежата - 9:1.
След мача Бошков намира смелост и отива при мадридските репортери. Хората у дома ще искат да знаят как е станало това - за щастие не са го видяли с очите си. "Предпочитам да ме бият с 9 гола веднъж, отколкото 9 пъти с по един гол. Ще направим силен сезон!", казва сърбинът.
Фразата, между другото, е често цитирана оттогава насам във футбола. Включително от Зидан онзи ден, когато Атлетико наниза 7 на неговия Реал.
На 31 август 1980 г. в Мадрид идва денят на отмъщението. Байерн е поканен в мача за трофея "Сантяго Бернабеу", а трибуните са пълни и искат голеада в отговор на унижението. На терена вече са всички звезди в бяло, водени от лидера Хуанито.
Гарсия Ернандес вкарва рано и стадионът кипи. Но Румениге изравнява. После германците стигат до дузпи, а там (естествено) бият и взимат купата под носа на домакините.
Седмица по-късно Реал стартира сезона с победа навън над Алмерия, докато Байерн вече уверено води в Бундеслигата. И двата отбора правят силен сезон. Бошков изпуска титлата на Испания два кръга преди края, печели я Реал Сосиедад.
Баварците по навик не изпускат тази на Германия. И - куриозно, задава се финал в Купата на европейските шампиони между двата гранда, почти година след онова втрещяващо 9:1. Те стигат полуфиналите и жребият ги разделя.
Байерн обаче отпада от Ливърпул след 0:0 в Англия и 1:1 у дома. Реал елиминира Интер с 2:0 и 0:1 и си отдъхва - Черния звяр е отпаднал, пътят към купата е открит.
Не така мисли Ливърпул обаче - гол на Алън Кенеди на "Парк де пренс" решава финала и купата заминава за "Анфийлд".
След онзи паметен следобед в Мюнхен, Байерн още три пъти "сготвя джоланче" от Реал в евротурнирите, преди най-после през 2000 г. Мадрид да елиминира своя най-лош кошмар.
Споменът за онзи мач обаче, макар и останал встрани от световното внимание, далеч от статистити, хроники и дори без кадри от него, може да ви бъде припомнен в някоя мюнхенска бирария. И защо не - колко са отборите, които могат да се похвалят с такъв бой над най-титулувания клуб на Европа?
