Когато Ливърпул плати 2,6 милиона паунда за Сами Хупия на Вилем II през 1999 г., малцина вярваха, че той ще бъде на "Анфийлд" и десетилетие по-късно.
Бранителят беше сравнително непознат в Англия, но финландецът щеше да навърти 464 мача за "червените", в които да вкара 35 гола и да спечели 10 трофея.
Това е историята на една от съвременните легенди на Ливърпул. И историята на една от най-изгодните сделки, които е виждала Висшата лига.
Проблемът
През лятото на 1999 г. Ливърпул преминаваше от "Спайс бойс" ерата на Рой Еванс към по-прагматичен състав от национали, какъвто Жерар Улие в крайна сметка завеща на Рафа Бенитес.
Футболните инстинкти на французина винаги са били съсредоточени към лините пред отбраната, но в първото си пълноправно трансферно лято имаше основателни причини да превърне отбранителния вал в свой приоритет.
Стряскащо, но Ливърпул допусна 49 гола през сезон 1998/99 - с четири повече от слабака Дарби Каунти и само с три по-малко от изпадналия Блекбърн Роувърс. Най-лошото постижене в топ 4 беше 37 допуснати попадения, а Арсенал бе позволил само 17 във вратата си.
В предишните години Ливърпул бе правил многобройни опити за справяне с този проблем, но все с катастрофални резултати.
Бьорн Торе Кварме, Фроде Кипе, Ригобер Сонг, Вегарт Хагем и Джими Траоре бяха привлечени на "Анфийлд" и до един се оказаха разочарования, въпреки че последният по някакъв начин се задържа в тима и дори игра в знаменития финал на Шампионската лига през 2005 година срещу Милан в Истанбул.
Междувременно по-опитните играчи в съблекалнята, като Фил Баб, Стиг Инге Бьорнеби и Стив Стоунтън, показваха, че не могат да са стабилен ариергард, необходим на отбор с амбициите да е претендент за титлата.
За да го превърне в такъв, Улие трябваше да намери нова двойка централни бранители, за да осигури стабилност в сърцето на отбраната, като същевременно даваше път на младите бекове Джейми Карагър и Доминик Матео.
Пазарът
Яп Стам бе поставил световен рекорд за защитник, когато премина от ПСВ в Манчестър Юнайтед година преди това - през лятото на 1998-а. Големият холандец беше брилянтен на "Олд Трафорд" и изглеждаше, че си струва всяко пени от тези 10,75 милиона паунда, платени за него от "червените дяволи". А само година и нещо след пристигането на Хупия на "Анфийлд" - през ноември 2000-ата - този рекорд бе счупен, когато Лийдс даде 18 милиона паунда за младия Рио Фърдинанд от Уест Хем.
За разлика от невероятно успешния маркетингово Манчестър Юнайтед и безразсъдно широките пръсти на Питър Ридсдейл в Лийдс, Ливърпул оперираше със строг бюджет. Само ще припомним, че трансферът на Дитмар Хаман за 8 милиона паунда от Нюкасъл през онова лято на 1999-а беше вторият най-скъп в историята на мърсисайдци, а рекордът не бе много далеч от този диапазон - 8,5 милиона за трансфера на Стан Колимор през 1995-а.
Това фактически означаваше, че Улие бе поставен в най-трудната ситуация за един мениджър през паузата - да търси хем качествени, хем евтини футболисти.
Французинът взе Стефан Аншо от Блекбърн за 3,5 милиона паунда, но не той, а новият му партньор се оказа един от най-големите джакпоти, които ливърпулци удариха в ерата на Премиършип.
За цената на Сами Хупия (2,6 милиона лири) Ливърпул можеше да вземе:
- По-малко от половината от Крисчън Дейли (от Дарби в Блекбърн за 5,35 милиона) или Марселиньо (от Майорка в Нюкасъл за 5,8 милиона)
- Малко над половината от Ален Гома (от ПСЖ в Нюкасъл за 4,7 милиона)
- Две трети от Крис Пери (от Уимбълдън в Тотнъм за 4 милиона) или 33-годишния Колин Хендри (от Блекбърн в Рейнджърс също за 4 милиона)
- Десния крак на Яп Стам (от ПСВ в Манчестър Юнайтед за 10,5 милиона)
- Десния крак на Рио Фърдинанд от коляното надолу (от Уест Хем в Лийдс за 18 милиона).
Трансферът
Хупия си бе спечелил добра репутация във Вилем II. 25-годишният финландец изведе тима с капитанската лента до второто място през сезон 1998/99 г., който остава най-добрият в историята на един клуб, чиито амбиции обикновено са ограничени до това да запази мястото си или най-много да се пребори за златната среда.
Извисяващ се на 193-194 см над земята с поразителни черти на лицето и сламенорусата си коса, Хупия със сигурност всяваше респект, но феновете на Ливърпул не приеха особено възторжено трансфера му.
Той беше толкова непознат в Англия, че никой не изглеждаше съвсем сигурен как да произнесе името му. Затрудняваха се и коментаторите, от чиито усти излизаха "хъп", "хайп", "хип, "хуп" и каквото можете да се сетите с "х" и гласна след него.
Но въпреки високомерното британско недоверие, Сами бързо стана незаменим за клуба. Със спокойствието си и своите лидерски качества, той беше перфектният партньор на колебливия Аншо и идеалният модел за подражание за 21-годишния Карагър.
А заради честите контузии на капитана и вицекапитана Джейми Реднап и Роби Фаулър, Хупия беше човекът, на когото му се налагаше да слага лентата на ръката си и да вдъхновява тима.
Именно той беше капитанът на мърсисайдци в по-голямата част от времето при спечелването на требъла през 2001-ва - ФА къп, Купата на лигата и Купата на УЕФА, играейки отзад в партньорства с Карагър, Аншо и Маркус Бабел.
Заветът
Както заяви Карагър за "Liverpool Echo" през 2017-а: "Това беше десетилетие на изумителна последователност. Той преобрази защитата ни и спечелихме 10 трофея. Единственото нещо, което му липсваше, беше темпото, но той беше най-добрият партньор, когото съм имал на клубно ниво. Статистиките ни за осем години заедно бяха отлични."
Ще го повторим отново - Хупия изигра 464 двубоя за Ливърпул.
Разделете трансферната му сума на всичките тези мачове и ще излезе, че той е струвал на "червените" само 5603 лири на среща. А за времето си на "Анфийлд" помогна за спечелването на два трофея от ФА къп, две Купи на лигата, две Суперкупи на УЕФА, Купата на УЕФА и трофея от Шампионската лига.
След като помогна на Карагър да се преобрази от краен бранител в централен, двамата сформираха страхотно партньорство, което по-старите запалянковци дори сравняваха с това между Алън Хансен и Марк Лоурънсън.
Хупия също така завърши периода си на Острова с доста приличен голов рекорд, отбелязвайки 35 пъти за своите 10 години на "Анфийлд", включително и решителното попадение на четвъртфиналите срещу Ювентус в триумфалната кампания на Ливърпул в Шампионската лига през 2005 година.
Като човек, който наследи лентата от Хупия, Стивън Джерард има последната дума за големия финландец.
"Той трябва да се счита за един от великите на този клуб и не казвам това просто така. Сами без съмнение помогна за трансформирането на Ливърпул и ни върна там, където трябва да бъдем", заяви Стиви Джи.
И няма и един-едничък почитател на мърсисайдци, който да не е съгласен с него. Затова "Анфийлд" никога не ще забрави железния финландски воин и няма да спре да пее за него.
