Вестниците обичат тлъстите заглавия с много нули в тях. И когато написаха в първите дни на 2016-а, че Роман Абрамович е посрещнал Нова година на парти, което му е струвало 8-9 милиона евро, това бе яко заглавие.
Още повече, че вътре бяха суперзвезди на музиката, като само изпълнението на Бионсе е струвало .... кой знае колко. Но бе пропуснат в заглавията важен детайл. Роман вдигнал наздравица за "настоящето, бъдещето, но и Борис Елцин".
Мда. Това е напълно обяснимо, между впрочем.
Кой е Роман Абрамович е излишно да обясняваме на аудитория, която се интересува от футбол, най-малкото. От 16 години това е човекът, превърнал Челси от симпатичен лондонски клуб с привърженици - елитни паркетни лъвове и политици от Западен Лондон, в машина за трофеи и фактор в световната игра. Направи го с около 1,5 милиарда инвестиции в клуба.
Роман промени лицето на английския футбол, а и сериозно разбърка колодата в европейския.
Това е човекът, който първи промени представите за инвестиране на футболен клуб и променянето на статута му, благодарение на огромна финансова инжекция. След него дойдоха шейховете на Сити, ПСЖ и т.н.
Но преди сделката му с тогавашния собственик Кен Бейтс през 2003-а, животът не винаги е бил благосклонен към Абрамович. Както и невинаги делата му са били под светлината на прожекторите, както е сега в Челси.
Отваряме скоба. Последните 18 месеца също са под знака на някои "отклонения" от светлината на прожекторите. На Абрамович бе отказана виза за Великобритания и той се принуди да приеме израелско гражданство, за да може с паспорта си като такъв да влиза в Лондон. А бяха времена, когато заради хора като него и Алишер Усманов, английските медии упражняваха чувството си за хумор, наричайки столицата "Лондонград".
Историята на Роман преди да го видим усмихнат в ложите на "Стамфорд Бридж" е покрита с доста въпросителни.
Излизат, разбира се, факти и някои числа, но много от делата му остават полуясни през 90-те години. А да разберете 90-те години в Русия е в пъти по-сложно, отколкото да си изясните какво се случи през същия мътен период в България.
Ако кажем, че за Роман не се знае много с категоричност, то можем да сме сигурни, че причината е, че ... самият Роман не иска да се знае чак толкова много.
"Старая се да избягвам публични изяви - призна пред лондонския съд през 2012-а по време на мегаделото срещу Борис Березовский (и там е една мътна история...). - Пред микрофони и камери съм нервен. Не е за мен тази работа."
Не изглежда нервен, когато прави поредната сделка. Абрамович е сред 200-те най-богати хора в света и има над 12 милиарда долара състояние.
Какво се знае за историята му, преди да стъпи в Лондонград и да направи симпатичния Челси футболен гранд?
Роман се ражда през октомври 1966-а, когато Англия е актуалният световен шампион по футбол. Лирично отклонение, разбира се. Той се появява на бял свят толкова далеч от еуфорията на "Уембли", че... Ражда се в Саратов, на река Волга в Съветския съюз. Никой там не го е интересувало, че Боби Муур е вдигнал купата, а германците ги е яд за съмнителния гол на Хърст.
Ако продължим с аналогиите - по това време в Челси играят Рон Харис-Чопър, Питър Озгууд-Ози, хвърковатият вратар Питър Бонети и Боби Тамблинг, когото Лампард наскоро измести от клубния връх по голове.
Детето на литовски евреи Роман Аркадиевич остава без майка, когато е на 18 месеца - тя не успява да преживее спонтанен аборт. Татко му загива при инцидент на строежа, на който работи, когато малкият е на 3 години. В редките му изявления за този период разкрива, че не помни нищо за родителите си. Няма спомен и как чичо му и семейството решават да се местят в Москва, когато детето е съвсем малко.
Родителите на Роман са Арон (съветската система за кръщаване на децата го прави Аркадий) Абрамовичус и Ирина Михаленко. Неговата фамилия също е Абрамовичус по рождение, но бидейки отгледан от рода по майчина линия, в Москва става Абрамович. По-сигурно е да си Абрамович, а не Абрамовичус, ако искаш да ти се получи в онези години в столицата на СССР.
Да кажем, че е бил особено силен ученик или студент - ще преувеличим.
И днес в елитния иначе Московски институт по горива "Губкин" може да бъде открита студенстката му книжка и дневник с оценяването (архивите там пазят всичко), което направо си е средна работа. Средна към слаба.
Не му е силата на бюрото, а в предприемачеството. По това време вече продава рециклирани и готови за втора употреба автомобилни гуми на състудентите си. Печели пари встрани от стипендията... каквато всъщност не получава.
У дома прави нещо като магазин за гумени патета и малки играчки, с които успява някак да се снабдява от чужбина. Не е ясно как, защото всичко това са апокрифни информации, потвърдени достатъчно, за да се знаят със сигурност. Детайлите се губят. Всичко споменато като дейности през 80-те години е незаконно в Москва, но първият полъх на перестройката вече е променил някои неща.
През 1988-а, когато законът за частното предприемачество влиза в сила, Роман прави фирма със съпругата си Олга. Изработват играчки за деца, базирайки се върху това, което е минало през ръцете им от "чужбинския внос". Инициативен и изключително комбинативен, младият Абрамович си води счетоводство изключително стриктно. В намерен дневник, незнайно как изпаднал от дома и личните архиви, е вписан дори приход от 2000 рубли, получени от тъста на сватбата му с Олга.
Също незнайно как, но вероятно свързано с онази работа с гумените патета, става официален партньор за страната на швейцарската компания "Руником". Една от първите, която внася в Русия козметика, а по-късно - и стоки за бита.
Още до 1995-а е притежател на пет компании за препродажби, в няколко бизнеса е посредник с добри комисиионни, влиза в управата на свинекомплекс, но основните му усилия са в опити да пробие на пазара на горивата. Знае, че там са големите пари. А това е тъмен бизнес, особено в онези години, особено в СССР.
Идват първите проблеми със закона след изключително смел ход, който си е ... незаконен. Арестуван е за отклоняването на 55 цистерни с дизел, които пресреща в Москва и препраща към Калининград. Оказва се, че са собственост на държавата и стойността им е 3,8 милиона рубли. Цялата история е напълно неясна, цистерните се озовават в Рига, Латвия. В същото време, след престой в ареста, Абрамович се съгласява да съдейства да бъдат открити. Разминава се със съд, без да е ясно защо. Вероятно заради добрите си вече изградени контакти на високи нива в страната. Както вече обяснихме - има доста "вероятно" в историите на Роман от онези години, разбирате защо.
Някъде там, в средата на 90-те, среща и най-важния човек в живота му - Борис Березовский. Амбициозният младеж тръгва по пътя на това да се превърне в олигарх. Прави му впечатление всичко около Березовский. Например - как е поел управлението на гиганта (защото тогава за тази част на света си е такъв) "Лада", и как го отваря за външния свят извън Източния блок.
Покрай новия си приятел, Роман Абрамович вече контактува с най-силните хора в държавата, а през 1996-а заживява и в апартамент в Кремъл. И тук точните отговори се губят, но с годините се изяснява едно - това става по лична покана от президентското семейство на Борис Елцин. Та, за наздравицата от 2016-а ни беше думата...
В стратегията на Русия за икономическо развитие, Елцин включва компанията "Сибнефт" в един от списъците с приоритетни точки в приватизацията. Тя е собственост на Березовский и Абрамович. Първият е достатъчно доверен човек на държавния глава, за да се случи това.
Все пак бизнесменът Борис е убедил други богати хора да дадат 140 милиона долара за кампанията по преизбирането на политика Борис през 1996-а. Това са си заслуги, достойни за услуги. Пак - "според злите езици".
Пътят не е лесен и е постлан със случки, които и ние добре познаваме от годините на прехода. Една такава е, че Березовский и Абрамович пристигат в Омск. Мисията е да убедят Иван Литкевич, директор на местната рафинерия - много силна в този момент - да работи с тяхната компания за продажба и транспортиране на горива. Той отказва.
Два дни преди "Сибнефт" да се появи официално в регистрите на приватизацията, Литкевич е намерен удавен в река Иртиш. Единственият свидетел е шофьорът му, но не успява да даде показания, защото докато се подготвя делото, умира. Далеч сме от мисълта да правим заключения и да сочим с пръст като обвинители. Но това с Литкевич и шофьора му са си факти, не фикция. Отишли са си хората, като за втория няма много данни от експертизата.
Друг ход от онези години - Березовский и Абрамович плащат 100 милиона долара и купуват "Нефтегаз". Тази компания е оценявана на шест пъти по-голяма сума. Говори се, че обещанията към боса Виктор Городильов и сина му Андрей за политическа кариера (които се сбъдват), са достатъчно силно оръжие за убеждаването им.
Постепенно "Сибнефт" става най-мощната компания на пазара, а Абрамович е вече и политик. През 1999-а той е избран за губернатор на Чукотка, като основното обещание на кампанията му е да инвестира лични пари в развитието на региона.
За 8 години като губернатор, има едно обвинение към управлението му. Че е загубил всякаква връзка с хората. Не е от този тип политици, които обикалят и се появяват сред народа. Примери за такъв тип подход - колкото искате, дори няма нужда да гледаме по-далеч от родната територия. Но не и Роман.
Виж, да го обвинят, че нищо не е направил за региона, няма как. За осемте години той наистина инвестира в развитието на региона, включително и свои пари (само те са поне 120 милиона долара под формата на дарения). И резултатите за този период се виждат.
Идва и един следващ детайл, който е потвърден от всички страни, участвали в разговора. През 1999-а Роман Аркадиевич Абрамович е първият човек на високо ниво (а той вече е такъв в Русия), който предлага на Борис Елцин да подготви провъзгласяването на Владимир Путин за него наследник.
А когато новият силен човек започва да съставя кабинета си, Роман лично присъства на интервютата с всеки един от бъдещите министри.
Това стана публично достояние по време на делото в лондонски съд между Абрамович и Березовский, с когото влязоха във война за милиарди. Бе казано от съперника, а някога - приятел, на Абрамович. И не бе отречено.
Също в залата на съда в Лондон се разбра, че през 2007-а пак думата на Роман - който остава близък съветник и доверен човек на Путин, е била решаваща Дмитрий Медведев да е следващият президент.
След 2003-а Роман е гражданин на света, на Лондон и Монте Карло. Със СССР подържа връзка от дистанция, в Москва ходи рядко. Покупката на Челси го легитимира в бизнес средите на английската столица го направи почетен гражданин Лондон. Е, да, отказаха му виза преди година, но и на това намери изход с израелския паспорт. Изобщо - миналото си е минало, но настоящето е лъскаво като палубите на яхтите му, неговата голяма страст.
През 2008-а в. "Таймс" извади някои от доказателствата, събрани по делото Березовский - Абрамович. Ясно е, че Роман е платил милиони като подкупи за политици и бизнесмени между 1995-а и 1998 г., а и съперникът му показа документи за това. Далеч сме от мисълта, че самият Березовский и чест в това отношение, нали все пак той му е ментор... С тези пари Роман си е осигурил пътя към върха в алуминиевата индустрия и бизнеса с горивата в няколко страни от бившия СССР.
През 2001-ва Березовский обвини Абрамович, че не е изпълнил договорката да дели наполовина печалбите от "Сибнефт", като го е принудил със заплахи да продаде дела си в компанията под чадъра на Путин. Така започна "делото на века", както го нарекоха и в Москва, и в Лондон.
Ако съдът бе взел решение полза на Березовский, това значеше, че Роман трябва да му плати половината от 3,2 милиарда английски лири, на колкото се оценяваха печалбите на "Сибнефт" към момента (това бе към 2012-а).
Но съдия Елизабет Глостър чукна с чукчето и отсъди в полза на Абрамович. За съжаление, преди да чуем още по тази история, месеци по-късно, неговият бизнес-партньор и съдебен противник бе намерен обесен в лондонския му апартамент.
След този тъжен ден, в който и Березовский си отиде, миналото на Абрамович всъщност вече е само... далечно минало. Елцин угасна 6 години по-рано...
А настоящето е на един усмихнат и успял мъж, който има две деца - Аарон Александър и Леа Лу, от Дариа Жукова, с която живее в момента. От предишната си съпруга Ирина, стюардеса от "Аерофлот", има пет деца - Иля, Арина, София, Аркадий и Анна. От първата си жена Олга няма наследници. Седем деца и няколко кучета. Те - кучетата, се радват на особено внимание, като често сам ги разхожда край пристанището в Монте Карло или по улиците на Лондон. Сам, сам - колко да е сам. Не броим няколкото охранители.
Челси е клуб на настоящето, вероятно - и на бъдещето. Печели най-ценните трофеи, вдига купи, пълен е със звезди и е част от елита на европейския футбол.
Абрамович би искал да се гледа на него по същия начин. Настояще и бъдеще - лъскави и луксозни. Елитни.
Защо да се ровим в миналото, все пак...?
Та това са стари работи.
