Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Легендарният Крал Шеки, който си лъсна обувките с банкнота от 5000 динара

Шеки беше един от най-великите играчи, раждали се на Балканите и друг като него едва ли ще се появи отново
Знаменитост на терена и извън него, в най-силните си години Шеки се радва на лъскав живот и огромна любов от хората

Тези дни футболният свят научи поредната лоша новина.

На 81 години почина Драгослав Шекуларац. Прочут футболист на Югославия и Цървена звезда, Шеки остава в историята като Краля на дрибъла, съчетал в себе си шантав и буен нрав, наивна мечтателност и великолепна техника.

Драго, както го наричат навиячите в Белград от 50-те и 60-те години, си отиде като легенда.

Немногото живи свидетели на вълшебствата му с топката и до днес разправят за Крал Шеки. Лидер на футболна Югославия, той печели сребърен медал на Евро 60 и на Олимпийските игри в Мелбърн 56, играе и в мача за третото място на Световното в Чили през 1962 г. Със сигурност, Драго е един от най-великите футболисти, раждали се някога на Балканите.

Шеки е роден в македонския град Щип през 1937 г., но не след дълго семейството му се преселва в Белград. Отначало играе на улицата и в училищния двор. Способностите му могат да побъркат всеки, тъй като Шеки е способен да излъже всички от другия отбор, един след друг.

На 14 години отива да се запише в школата на Цървена звезда.

„Отивай си, такъв хилав като теб не ни трябва", гласи присъдата на треньорите. Не им харесва и това, че краката му са деформирани и изкривени.

Няколко дни по-късно, докато рита в училище, го забелязва Димитрие Милоевич - бивш футболист, който работи във вестник „Политика" и помага в търсенето на млади таланти за Звезда. „Малък, утре те искам на тренировката".

Там го карат да подава топката към играчите от основния състав. Но не как да е, а само с левия крак. Шеки отначало се чувства пренебрегнат - за него футболът е най-вече каскада от финтове и невиждани номера с топката. Но заради тези упорити тренировки години по-късно европейската преса ще го определи, заедно с прочутия маджарин Ференц Пушкаш и с Омар Сивори, за най-добрата левачка за времето си.

Осем месеца преди да навърши пълнолетие, Шекуларац изиграва първия си мач за мъжкия тим на Звезда, редом до легендарния Райко Митич. Отсича пред треньорите: „На света има трима големи футболисти - Ди Стефано, Пушкаш и Шекуларац!" В щаба обаче преценяват, че малкият е несериозен и склонен към импровизации. Затова го гонят във втория отбор.

Всъщност, Шеки много се е харесал на запалянковците от Белград, които казват, че във футбола югославяните са „бразилците на Балканите".

Затова мачовете на дублиращия тим на Звезда започват да събират огромна публика, дошла да гледа кривокракия гений и номерата му.

След като във важния двубой срещу Войводина идват 30 000 зрители, а на трибуните е цялото партийно ръководство на страната, шефовете на Цървена звезда, най-накрая, проумяват, че притежават истински брилянт.

Подписват с него за четири години, а след сключването на договора му дават и премия - две грамофонни плочи на популярната италианска певица Катарина Валенте.

Не минава без скандали, тъй като баща му Богосав е наясно, че Шеки може да печели повече. И то не къде да е, в Партизан - големия съперник на Звезда.

Двамата се скарват, а футболистът напуска дома си и живее три месеца при приятел. Почти цялата заплата дава на майка си. Не забравя и приятелите, от които често получава съобщения в пощенската си кутия: „Днес ще викаме за теб, но след това ще ни черпиш боза в сладкарницата..." По-късно черпните няма да бъдат само от боза, а Шеки ще стане символ на безразборното харчене.

Но до края на живота си той ще казва: „Един човек може да има 300 000 евро и да е нищо, а друг да е само с 300 в джоба, и да е голям".

А че Драго е голям говори и следният факт - той категорично отказва да влезе в компартията на Югославия, макар че за своето време е вторият по известност в страната си след държавния ръководител Тито.

„Не ме интересува политиката. А и на вас не ви трябва партийният член Шекуларац... Искате ме за украса, но не съм съгласен", разяснява футболният идол.

Още на 18 години получава покана да играе за националния отбор на Югославия. Вика го тогавашният треньор Александър Тирнанич-Тирке, прочут бивш нападател и голмайстор, вкарал първия гол за Югославия на първото световно през 1930 г. при сензационната победа над Бразилия с 2:1.

Шеки става герой малко по-късно, когато Югославия размазва Англия с 5:0 на претъпкания стадион ЮНА. Прави на луди всички британци, начело с Боби Чарлтън, а с премията от мача си купува чисто нов мотоциклет от най-модерната в света италианска марка „Веспа". Държи го в апартамента си.

Веднъж съседите звънят в пожарната, тъй като от прозореца излиза гъст дим. Оказва се, че Шеки просто припалвал новата си придобивка.

Участник в ред големи дербита между Звезда и Партизан, Драгослав Шекуларац има положителен баланс в мач №1 на Белград. „Всъщност, двата отбора си бяхме близки, даже си кумувахме един на друг. След финалния сигнал съперничеството приключваше. Отивахме заедно на вечеря, макар че не ми харесваше много да сме в ресторанта на техния стадион, след като сме ги победили", разправя приживе Шеки.

Заради лъскавия си начин на живот става знаменитост и извън терена. Неговият „Фолксваген" може да бъде забелязан пред най-скъпите заведения в столицата.

Винаги костюмиран и изискан, Шеки иска да бъде център на внимание. Веднъж дори вади банкнота от 5000 динара и си лъска с нея обувките.

„Исках да покажа на моя съотборник Владица Попович, който беше голяма пинтия, че парите нищо не означават за мен".

И действително, хората си умират за него. Носят го на ръце от стадиона до центъра, а някои от най-луксозните хотели в Белград включват в менюто си десерт „Шекуларац". Играе главната роля във филма „Шеки снима, пази се!", посветен на него самия.

За Шекуларац преломна се оказва 1962 г., когато заради тежка травма до последно не се знае дали ще замине с отбора за Световното в Чили. За късмет, лекарите разрешават. На път за Сантяго съставът отсяда в Италия, където играе приятелски мач срещу тим от най-добрите играчи на Милан и Сампдория. Въодушевен от видяното, босът на Ювентус Аниели разпорежда на своите хора да привлекат на всяка цена сърбина в неговия отбор.

В Чили Югославия тръгва със загуба от СССР (0:2), но след това бие Уругвай (3:1) в двубой, където големият солист е именно Шеки. След триумфа в последния мач от групата срещу Колумбия (5:0), югославяните се справят и на четвъртфинала със Западна Германия (1:0). Въодушевени от този успех, цялата диаспора в Южна Америка от сърби, хървати, босненци, македонци и словенци започва да праща пари на отбора. Събират се 15 000 долара - внушителна сума за онези години.

Само че от Белград Тито разпорежда парите да бъдат върнати: „Какви долари? Те играят от патриотизъм!" Веднага се свиква събрание в отбора, където решават, че партията не цени националния отбор на Югославия. Настроението спада, футболистите тренират, колкото за отбиване на номера. Губят полуфинала срещу Чехословакия (1:3), а след това и мача за третото място с Чили (0:1).

Тази история и забраната от властите да отиде в Ювентус изнервя силно Шекуларац.

В мача срещу Раднички в Ниш, възмутен от съдийството на Павел Тумбас, Шеки го цапардосва с юмрук в лицето.

На всичкото отгоре, един от фотографите заснема ситуацията и няма как да минат никакви оправдания. Шеки е наказан за година и половина.

Без да му мисли много, големият футболист решава да постъпи в армията. Само че армията - това е отборът на Партизан. Пред угрозата да попадне във владение на големия съперник, шефовете на Звезда отначало уреждат Шеки да не ходи в казармата. Своенравният Драго обаче държи на намерението си и дори влиза на аудиенция при Александър Ранкович, вторият човек в държавата след Тито. И още на следващия ден получава повиквателна да се яви в школата за запасни офицери в босненския град Билеча.

Но Шеки не издържа много време далеч от лукса на Белград. Чувства се нещастен, счита че обратен път вероятно няма да има. Веднъж се сбива с някакъв бивш партизанин, близък до Тито. Причината е реплика, че ритнитопковците само пътуват по света и харчат парите на работническата класа. Заради този конфликт го осъждат на цял месец в карцера.

По-късно Шекуларац отново играе за Звезда, след това носи екипа на германския Карлсруе, рита още в Южна Америка, Франция и дори Канада. Но кариерата му залязва стремително, също като изгряването на звездата му. След това работи като треньор по целия свят - Гватемала, Мексико, Австралия, Канада, арабските страни.

Един сезон дори е начело на Цървена звезда, точно преди Люпко Петрович да изведе отбора до Купата на европейските шампиони.

По-късно става треньор на Обилич - отбора на страховития главорез Аркан.

До последния си ден остава млад по душа. Казва, че има три любими неща: жена си, доминото и футбола. След смъртта му едно е ясно - такъв като него едва ли ще се роди повече.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените