Футболът може да е математика, но понякога изглежда като музика - и най-вече в изпълнение на Шави Ернандес.
Великият Маестро направи така, че цели 17 години играта на Барселона да звучи като симфония и затова сега, когато официално стана ясно, че прекратява активната си кариера, вместо клишето за обувките и пирона, май е редно да използваме друга фраза: Диригентът прибира фрака в гардероба.
Началото на 1980 година. Барса има всичко на всичко 9 титли на Испания срещу 19 за Реал (Мадрид). В предходните две десетилетия каталунците са вдигали шампионския трофей само веднъж. На "Камп Ноу" дори не смеят да мечтаят за триумф в КЕШ и изглежда така, сякаш времето и диктатурата на Франко бавно, но сигурно са превърнали Барселона в регионален клуб.
Някъде тогава в малкото каталунско градче Тераса се ражда Хавиер Ернандес Креус, който светът впоследствие ще познае просто като Шави. Баща му - Хоакин Ернандес, също е футболист. Играе като халф за скромния Сабадела, с който върховото му постижение е 15-то място в Примера дивисион през 1987 г. Не е надарен със способности, но пък е идол за сина си. Още преди да е проходил, малкият Шави се заиграва с топката. На 6 вече го канят в детските футболни школи в Барселона, но въпреки че големият град е само на трийсетина минути разстояние, майка му - Мария Креус, отсича: „Още е малък. Първо да порасне!".
Оказва се, чакането си e заслужавало. Когато е на 11, идва покана от Ла Масия - академията на Барса, считана за футболния Харвард за всяко каталунско (и не само) момче.
Приемните изпити са издържани успешно и в школата на блаугранас се ражда нов... централен нападател. Точно така - въпреки скромния си ръст, Шави започва футболната си кариера като „девятка". Момчето е бързо, пъргаво и усърдно. Един ден първият му треньор в Ла Масия - Хуан Мануел Асенси, го вика при себе си: „Кажи сега, къде искаш да играеш?". "Все едно, където ме сложите", надъхан е малчуганът. „Тогава отиваш в полузащитата. А, и между другото - ето ти капитанската лента".
В началото Асенси го пробва на позицията зад нападателите, но след по-обстоен оглед го дърпа няколко метра назад и му възлага да ръководи играта. В Барселона за първи път прозвучава музиката, която скоро цяла Европа ще слуша, а с първите си припечелени пари 11-годишният капитан купува на майка си... кухненски тостер.
Първият му футболен идол - след баща му, разбира се - е Бернд Шустер.
"За първи път татко и дядо ме заведоха на мач на „Камп Ноу" заедно с братята ми. Барса играеше за "Хуан Гампер". Веднага се влюбих в Шустер и русата му прическа - той действаше в халфовата линия, но с лекота вкарваше от 30 или 40 метра. Беше невероятно. После, в Ла Масия, боготворях Гуардиола", спомня си Шави.
Когато Барса на Пеп и Стоичков достига до финала в Шампионската лига през 1992 г. на "Уембли", братята му отиват на бар, за да дерат гърла на воля за победа над Сампдория. Родителите обаче оставят Шави вкъщи - нито сълзите, нито молбите помогат. Разбира за победния гол на Куман от виковете по улиците.
Шави не започва да подражава на Гуардиола просто така - друг от треньорите в Ла Масия, Жоан Вила, го привиква един ден на сериозен инструктаж: "Трябва да се учиш от най-добрите.
Забележи как действа Гуардиола на терена. Той е мозъкът на отбора. Виждам, че ти може да си следващият - този, който ще го наследи". Така Шави се сдобива с образец на централен полузащитник, на диспечер - и от този миг се старае не просто да подражава, но да става все по-добър.
През август 1998 г. треньорът на блаугранас Луис ван Гаал, направил златен дубъл броени месеци по-рано (титла и купа), решава че битката за Суперкупата на Испания е идеална възможност за младия халф да се докаже. Шави е едва на 18, гостуващият екип на Барса е в цвят „морков", а на гърба му грее номер 26. И всичко му се получава - още първият точен изстрел на новобранеца се превръща в красив гол.
Попадението обаче не върши работа на отбора - Майорка отвръща с два парцала след почивката, а на реванша в Барселона удържа минимална победа и грабва първата си и единствена до днес Суперкупа на Испания. Главен герой на финала не е Шави, а Дани Гарсия, или просто Дани - момче с трудна съдба. Роден близо до Барселона, той израства като футболист в Реал (Мадрид), а през лятото на 1998 г. е трансфериран в Майорка, за да донесе първия трофей за сезона във витрината на островитяните. Година по-късно облича екипа на Барса, но за четири сезона взима участие в не повече от 50 мача във всички турнири.
През следващите две години Шави продължава да играе за дубъла - сянката на Гуардиола е прекалено дълга, а и сам не се решава да направи решителната крачка.
На 31 август 2000 г. обаче Пеп получава частично разкъсване на кръстни връзки в лявото коляно по време на тренировка и остава извън терените два месеца. Шави грабва шанса - и се справя толкова добре, че за капитана на Барса не остава нищо друго, освен да си стегне багажа на следващото лято в посока Бреша.
Между другото, самият Шави също е на път да озове в Италия - след бляскавото начало с каталунския екип, идва обаждане от Милан. "Росонерите" предлагат 6 пъти по-голяма заплата от тази, която получава на "Камп Ноу". Родителите му обаче го разубеждават: „Не гони парите там, пиши историята тук".
Той се вслушва в съвета, само за да повтори... съдбата на Гуардиола. През декември 2005 г., също на тренировка, къса връзки, при това не частично, а изцяло. И не на левия, а на десния крак. Следват пет месеца без футбол и сбогом на финала в Шампионската лига през 2006 г. срещу Арсенал (2:1). Шави гледа триумфа на блаугранас от трибуните на стадиона в Париж.
Маестрото обаче не пропуска световното през същото лято - треньорът на Ла Фурия Луис Арагонес не смее дори да си помисли да сглоби отбора без най-интелигентния си играч.
Той винаги се обръща към Шави на „вие": "В състава си имам 10 японци и вие. Вие не сте японец, вие разбирате какво казвам и какво искам да видя на терена. За мен е важно винаги да сте близо до топката, а топката - близо до вас".
Шави казва, че Арагонес е заел мястото на баща му - той става най-важният треньор, с който плеймейкърът има щастието да работи през целия си живот. Арагонес лично му поверява диригентската палка в националния отбор: "Тук ще се разпореждате само вие, нямам никакви съмнения във вас. Ако някой иска да критикува, нека да критикува мен". Когато в края на пролетта на 2006 г. коляното на Шави все още му създава проблеми, Арагонес хваща самолета за Барселона и му звъни всеки ден: "Шави, дори не си помисляйте да се откажете. Аз ви чакам!".
"С него започна всичко, отчита Маестрото. - Ако не беше Луис, златният тим на Испания просто нямаше да съществува. Той втълпи на играчите философия на победители. Постоянно повтаряше: "Всички знаем, че топката се движи по-бързо по терена от нашите съперници и ние по-добре умеем да си служим с нея от тях. А сега излезте и го докажете!". Останалото е добре известно - две европейски и световна титла в рамките на 6 години, с които Шави, Иниеста и сие пишат най-великата страница в историята на испанския футбол.
В Барселона геният му оцелява дори в трудните години при Рийкард - холандецът не вярва в дребните халфове и предпочита високите и атлетични играчи в средата на терена.
С идването на Гуардиола Шави се превръща в един от най-добрите полузащитници в света. За 17 години с екипа на Барса, той навърта 767 мача - рекорд, който е единствено по силите на неговия "кръщелник" Лео Меси (683). Към това прибавя 25 трофея, десетки хиляди точни паса и милиони покорени сърца.
"Шави не просто подава топката - той задължава съотборниците си да тичат в правилната посока. Той играе в бъдеще време", каза веднъж Дани Алвеш.
През 2015 г. Шави се сбогува с Барса, а 2019-а ще е последната му като футболист. И вероятно футболното му дълголетие се дължи именно на факта, че през всичките тези години той играеше в бъдеще време.
Сега обаче е ред да се върне в настоящето - и да види какво се случва извън терена. Например да провери дали онзи кухненски тостер все още работи.
