От 20 години не сваля овчата си жилетка, пчелар е, личен приятел на Платини и шеф на футболен съюз

"Имате много интересен президент на футболния съюз", каза Мишел Платини пред естонски журналисти през 2013 г. за Айвар Похлак.

Дълга разрошена коса, гъста брада, овча жилетка над дебела риза и дънки (понякога скъсани) са стил, който подхожда на фермер или човек на изкуството, но със сигурност не и на личност, заемаща висок обществен пост.

Айвар разбива стереотипите и се облича така дори на събития от най-престижно ниво.

Основният аксесоар в гардероба на естонския футболен лидер са овчи жилетки, които той носи неизменно вече повече от 20 години. Много рядко облича пуловер, но задължително от същия материал. Естествените материи помагат на Похлак да се чувства здрав и се отразяват добре на неговата духовност.

"Не нося жилетка, за да се откроя, просто се случи така. Бях само на 10-12 години, когато разбрах, че съм старомоден човек. Проумях това от книгите, които четях. Купих си жилетка и пуловер от овча вълна в края на 90-те - някак така интуитивно - и веднага се почувствах добре в тях. Скоро забелязах, че започнах да боледувам все по-малко. Преди това като сложех синтетичен пуловер и веднага ме удряше ангина. В един момент разбрах, че моята физическа и духовна същност изискват естествена среда, не само в смисъла на мястото, на което живея, но и на облеклото. И така ангините, които ме тормозеха два-три пъти годишно, изчезнаха", твърди Похлак.

Ортодоксалният образ на главата на естонския футбол се допълва от джобна лупа. Президентът я използва вместо очила и контактни лещи, които смята за вредни за здравето. На конгреса на ФИФА естонецът представляваше доста забавна гледка - дълкогос брадат мъж в овча жилетка с лупа в ръка, вторачен в дисплея на стара Nokia. Класик!

"Похлак никога не доближава телефона до очите си, а си носи лупа в джоба. Не огромна, разбира се, но все пак доста впечатляваща по размери. Когато трябва да види нещо, Айвар я вади. В едната ръка е телефонът, а в другата - лупата, която е по-близо до очите му. Изглежда забавно", разказва бившият вратар на солигорския Шахтьор Артур Котенко.

Шефът на ЕФС се чувства най-добре сред природата. 57-годишният Полак живее със съпругата си, която е с 15 години по-млада от него, в едно от селата край Козе, където е общински съветник.

Провинциалната обстановка го изпълва с енергия. "Черпя сили основно от природата и всеки божи ден се опитвам да се разхождам в гората или край морето. За мен досег до природата е и пчеларството", казва Айвар.

А неговият мед е популярен в цялата страна и може да се купи на панаири преди големи мачове, какъвто е финалът за Купата. Самият Мишел Платини често разказва за приятеля си пчелар и шеф на естонския футбол, с когото са в прекрасни отношение. По времето, по което французинът все още оглавяваше УЕФА, той бе чест гост на Похлак за мачовете на националния отбор. Няма начин да не е опитвал и от меда му.

Всеки ден Айвар пътува до Талин с автомобил. "Ако сте в града близо до стадиона и погледнете на паркинга коя е най-мръсната кола, тя със сигурност е тази на Айвар. Вероятно на мястото, където живее Похлак, има само прашни и мръсни пътища. Затова и колата му е постоянно мръсна", констатира Котенко.

С автомобила си президентът на ЕФС се придвижва не само в малката си родна страна, но и пътува за далечните командировки в Европа. Причината е, че се страхува да лети и го прави само при крайна необходимост. Другият му любим начин за придвижване е колоезденето. Веднъж пристигна пред централата на УЕФА за среща за развитието на любителския футбол с колело и успя да изненада колегите си.

Похлак създава впечатление на спокоен човек, който живее в хармония с природата и не обижда никого. Но всъщност това не е съвсем така.

"Похлак е любопитен човек. Виждам, все още не се променя: носи брада и ходи с жилетка, която вероятно има от дълги години. Много прост на външен вид, но интересен отвътре. Въпреки че общуването с него не винаги е лесно. Никога не съм се карал с него, но съм виждал футболисти буквално да бягат от кабинета му, а той да ги гони", казва треньорът на Торпедо-БелАЗ Томас Ражанаускас.

Ако конфликтът с Похлак завърши с разговор на висок тон, това е добре. Но може да се стигне и до ръкопашен бой.

През 1992-ра, докато все още беше помощник на главния треньор на националния отбор на Естония, бъдещият президент на футболния съюз се скара за нещо със защитника Урмас Хепнер и го нацели с юмрук в носа.

15 години по-късно пестници от него получиха и футболисти от арменския национален отбор. Преди квалификация за Световното първенство през 2010-а, той не пусна арменците да тренират на "А. Ле Кок Арена", за да запази тревата на съоръжението. В резултат на това словесната схватка прерасна в бой, а главата на естонската федерация се нахвърли с юмруци върху играчите на гостите. Според Похлак той е бил заплашван със "саморазправа и сексуално посегателство". Всяка от двете страни имаше своята истина, но за щастие всичко завърши с извиненията на огнения естонец и примирие между федерациите.

Футболът е в кръвта на Похлак още от детството му. На 6-годишна възраст той вече гони топката с приятели в двора и гледа мачове по телевизията. По-късно започва да се запознава и със специализирана литература за великата игра, а книгата "Футболът: от миналото до наши дни" повлиява особено на мирогледа на бъдещия президент на ЕФС. От страниците й разбира, че не става въпрос само за развлечение, а и за културен и обществен феномен. Впоследствие това се отразява на методите му на работа.

"Бях много скромно дете. Футболът ми позволяваше да се отпусна и да се изявя. Но в същото време бях свободолюбив, така че когато се опитваха да ме принудят да тренирам, не им се получаваше", казва Похлак.

С подобна вътрешна нагласа не е за учудване, че Айвар не става професионален футболист. Играе при аматьорите и се съсредоточава върху науката в Техническия университет в Талин, където получава икономическо образование, както и в Тартуския университет, където следва психология. Шефът на естонската федерация е и бивш учител в начално училище, където преподава на децата математика, естонски език и литература.

В дебрите на футбола навлиза преди, да навърши 30 години, и през 1990-а, заедно със свои съмишленици, основават Флора Талин. Първоначално бившият учител заема всички ключови позиции в клуба си: президент, старши треньор и дори е картотекиран като играч. Със зеления екип има два мача и два гола.

За Похлак Флора е само първата стъпка в големия футбол. През 1992-ра той влиза в щаба на националния отбор, а година по-късно - става член на съвета на директорите на Естонския футболен съюз.

Клубът му бързо се превърна във флагман на страната. Четири години след основаването си Флора спечели първата си шампионска титла и започна бързо да се разраства с филиални клубове като Куресааре, Леле, Валга, Вилянди и Флора-2, в които Похлак бе член на борда, а понякога излизаше и на терена. Общо Айвар изигра 13 мача във Висшата лига за своите клубове, където отбеляза четири гола и записа 74 срещи в Първа лига. Функционерът окачи бутонките на пирона през 2001-ва, когато беше на 39.

През същата година Айвар построи 10-хилядния стадион "А. Ле Кок Арена", който се превърна в новия дом на Флора и националния отбор на Естония.

Похлак беше избран за президент на ЕФС едва през 2007 г., но зад кулисите той пое властта много по-рано, което не се харесваше на всички. Провинциалният ексцентрик с овчата жилетка често е сравняван с диктатор и го обвиняват в култ към личността. "Ръководството на естонския футбол е авторитарно. Похлак е човек, който не е способен на диалог и не търпи и най-малката критика", написа вестник "Молодежь Эстонии".

Добър пример за своенравността му е продажбата на 19-годишния Рагнар Клаван на норвежкия Волеренга. Трансферът на бъдещия защитник на Ливърпул бе осъществен без знанието на старши треньора на Флора. Наставникът разбрал, че бранителят е продаден, когато не се появил за тренировка.

В кариерата му има безброй такива непопулярни решения, заради които често е критикуван от противниците си. Флора взе титли в първенство, в което играеше с филиалите си, а треньорите на клуба водеха и националния отбор. Съответно в представителния тим се даваше предимство на играчите на "зелените". Федерацията и Флора почти се сляха в едно цяло: общи служители, спонсори и финансови потоци. Затова Похлак многократно бе призоваван да дава отчети пред финансовите органи в страна, но досега не са открити нарушения на закона.


Иначе критиките изобщо не притесняват Айвар. Целта му е да направи естонския футбол по-силен и конкурентноспособен.

"Ясно е, че е много по-лесно да облечеш сако, да сложиш вратовръзка и да мълчиш със замечтан поглед, а когато се гласува - да вдигаш ръка, отколкото да носиш пуловер и жилетка от овча вълна. Опитайте се да разберете същността и значението на процесите. Много по-лесно е да бъдете критични и подигравателни, отколкото да виждате положителното и да го подкрепяте.

Пробивът в големия футбол е възможен, както вероятно и във всяка друга сфера на живота, сигурен съм в това. Но за да успеем, трябва да имаме собствено лице и твърди принципи, тъй като на този свят има достатъчно обикновени кариеристи и алчни хора", казва Похлак.

Реформите на ръководителя започнаха с твърда политика спрямо рускоезичните играчи.

След разпадането на СССР президентът на Флора активно популяризира идеята за национализиране на естонския национален отбор: в тима трябва да играят само състезатели, които говорят естонски. Властта подкрепи Айвар. За да влязат в представителния тим, играчите от руски произход трябваше да получат паспорт и да научат езика. На който отказа, му бе посочена вратата.

"Мисля, че това беше много важна стъпка, която беше в полза на нашия футбол. Честно казано, такова е и правилото на ФИФА и УЕФА - за да играеш за националния отбор, трябва да имаш гражданство. И тъй като естонският отбор е единственото място в света, единственият отбор, в който могат да играят естонци, трябва да говорят езика", обяснява Похлак.

Правилото все още е валидно и не търпи никакви изключения. По едно време австралиецът Ерик Паарталу имаше намерение да играе за Естония. Нападателят има естонски паспорт, но не знае езика. ЕФС не го допусна в отбора. В резултат на това 33-годишният Паарталу записа два мача за "кенгурутата".

Самият Айвар говори отлично руски и твърди, че много уважава Русия.

Той искаше страната му да бъде съдомакин на Евро 2024 със съседите и сега оглавява комисията за футболно развитие на УЕФА в Крим. Естонецът отбелязва, че в работата му на полуострова няма политика: основната му цел е възходът на футбола.

Колкото и спорни решения да имаше ексцентричният брадат бос в овча жилетка през годините, цяла Естония признава приноса му за спорта. Неофициално даже го наричат Бащата на естонския футбол. Ако не друго, то поне никой вече не смята тима на страната за футболно джудже.

През 2011 г. Естония даже бе близо до класиране на Евро 2012. Отборът заемаше второто място в групата и се бореше за виза с Ейре.

Участието в топ турнир е и голямата мечта на Похлак. Вярва, че един ден ще се случи.

Отделно, президентът на ЕФС полага много усилия за популяризирането на футбола в страната. Не се притеснява да ръководи като съдия аматьорски мачове и често се появява по телевизията като коментатор.

През 2009-а, при отбелязването на 100-годишнината на местния футбол, Похлак доведе бразилския национален отбор с Кака, Дани Алвеш, Майкон и Робиньо (домакините загубиха с 0:1) за приятелски мач, проведе европейско първенство при 19-годишните през 2012 г., а миналата година организира Суперкупата на УЕФА. На "А. Ле Кок Арена", който преди това беше разширен до 15 хиляди места, играха Реал и Атлетико Мадрид. Организацията се получи доста добре.

Няма съмнение - материята му е ясна и притежава управленски талант.

Бащата на естонския футбол предаде управлението на Флора на най-малкия си син от първия брак. При Похлак-младши (името му е Пеле) Флора спечели 11-ата си титла през 2017-а и клубът е рекордьор на страната по брой трофеи.

Иначе, босът на естонския футбол има пет деца, а голямата му дъщеря е футболен арбитър и модел. Истинска красавица!

Похлак планира да се занимава с футбол до 2024 г., а при пенсионирането си обещава да издаде книга. Невероятно, но Айвар има опит и в писането, след като издаде няколко творби за деца преди години.

Успехите си постигна обаче най-вече с четене...

"Четенето и разбирането на прочетеното изчиства духа и не му позволява да се разпада", отбелязва ръководителят с няколко висши образования и овча жилетка. Затова не забравяйте никога, че хората не трябва да се съдят по дрехите.

Новините

Най-четените