Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Биологичният ми баща е просто донор на семенна течност. "Истинският" пък искаше да ни убие с мама"

"Биологичният ми баща е просто донор на семенна течност. "Истинският" пък искаше да ни убие с мама"

Биографичната книга на Трой Дийни "Redemption: My Story" излиза през следващата седмица в Англия, а феновете очакват с нетърпение историята на легендата на Уотфорд.

Четивото обаче е всичко друго, но не и забавно. На страницата на книгата Дийни излива емоциите си за тежкото си детство, емоционалните сривове и проблемите с алкохола.

***

"Трима човека ме направиха това, което съм днес. Майка ми Ема Дийни, която е най-силният човек, когото познавам.

Баща ми Пол Антъни Бърк, който реши да взема фамилията на мама заради репутацията му в Бирмингам.

Въпреки че понякога прибягваше до насилие срещу мен и майка ми и постоянно влизаше и излизаше от затвора, той се грижеше за мен, научи ме как да бъда мъж, как да играя футбол и знаех, че той ме обича и че аз го обичам.

Колин Хемингс е моят биологичен баща. Напуска ни, когато съм бил бебе и оттогава нямам много общо с него. До днес само като чуя името му, се изпълвам с гняв.

Подобно изоставяне оставя отпечатък върху всяко дете и човек и през целия си живот се опитвам да се справя с това.

В периода от живота си, в който пиех прекалено много - преди десетилетие, си мислех, че пия, защото не можех да се справя със смъртта

Но корените на моето нещастие всъщност се крият много преди това.

Мисля за Колин Хемингс като за донор на сперма. Нищо повече. Това е единственият му принос в живота ми.

А когато баща ми почина от рак на 47 кой беше диджеят на церемонията? Колин Хемингс. Беше невероятно странно.

Той дойде при мен на няколко пъти, а аз си мислех: "Човече, сега наистина не е моментът".

Много неща, които направих през живота си, се дължат на отхвърлянето.

Надянах тази маска на здравеняк, който се бие и прави скандали. Влязох и в затвора. И всичко това, защото не искам да бъда отхвърлен отново.

Предпазлив съм да кажа, че съм имал нещастно детство, защото в него имаше много страхотни неща, но имаше също и алкохол и насилие.

Имах късмет, защото мъжът, когото винаги ще наричам "татко", се грижеше за мен, след като биологичният ми баща ме бе отхвърлил.

Татко беше и закоравял престъпник, който проявяваше насилие спрямо мама и мен.

Прекара живота си ту в затвора, ту извън него.

Когато бях млад играч на Уолсол, баща ми дойде да ме гледа при едно гостуване на Нортхемптън Таун.

Когато излязох от стадиона, ме чакаше в син мерцедес.

Знаех, че няма син мерцедес.

Той изобщо нямаше кола. Той дори нямаше книжка. Той никога не беше карал курсове и не се беше явявал на изпит.

Предположих, че мерцедесът е "назаем", но се качих и потеглихме по М1.

Беше усилил музиката и всичко беше готино, лафихме си за мача.

После спряхме да заредим, музиката утихна и чух чукане отзад.

- Не се тревожи за това - каза ми той.

- Какво имаш предвид?

- Виж сега - продължи татко. - Има един отзад, но ще го разкарам след малко.

Спомена името на дребен дилър в Челмсли Ууд, на осем мили източно от центъра на Бирмингам .

- Какво?

- Той дължи на един приятел малко пари, затова го заведох на едно малко дневно пътуване.

Опитвах се да направя кариера в Уолсол, а се движех по магистралата в кола с човек в багажника.

За него това беше нормално.

Виждал съм да го наричат "дилър" в коментарите под някои от нещата, написани за мен. Може и да го е правил, но не му е било основното.

По-скоро беше от тези, които действаха като "мускули" и притискаха хората.

Не го интересуваше законът и го игнорираше, но след това той го настигаше. Кефеше са на този живот. Радваше се да сее страх.

Но въпреки всичко той беше моят супергерой. И той се грижеше за мен, когато имах нужда.

Когато майка ми била на 17, работела като болногледачка в болница в Източен Бирмингам.

Там имало социален клуб и един петък вечер една приятелка я убедила да отидат на дискотека. Тогава тя срещнала Колин Хемингс.

Той бил портиер в болница и диджей на непълно работно време. Поканил я на парти след това.

Вече имал бебе от някоя друга, но мама не знаела това. Разбрала го много по-късно.

След като излизали известно време, мама разбрала, че е бременна, а на него му предложили работа като диджей в Ибиса.

Мама ме завела там за първия ми рожден ден, но скоро научила, че се вижда и с други жени, затова си тръгнала.

През моите 33 години имам само две или три срещи с Колин Хемингс. Той напуска майка ми, когато е на 19 и я оставя да се оправя сама. За мен това не е мъж.

Причинява ли ми това болка през годините? На 100 процента.

Говорил съм с психолози как това се е отразило на живота ми и защо пиех толкова много.

Няколко месеца по-късно мама среща Пол Антъни Бърк, който е излязъл от затвора само няколко седмици преди това.

Баща ми направи някои лоши неща в живота си, но ме поел, след като биологичният ми баща не ме е искал.

Той се грижеше за мен, научи ме как да играя футбол, научи ме да се защитавам, научи ме кое е правилно и кое - грешно, научи ме да карам колело, научи ме да плувам.

Мама и татко останаха заедно осем години, докато накрая на нея ѝ писна. Не мисля, че животът му на престъпник я отблъсна. По-скоро продължителните му отсъствия.

Когато тя се опита да прекрати връзката, той не го прие добре.

Каза ѝ, че ако вземе мен, брат ми Елис и сестра ми Саша, ще я пребие пред нас.

Зажиивяхме при баба ми в Стечфорд.

Един ден, когато бях на девет, мама дойде да ме вземе от училище и веднага разбрах, че нещо не е наред.

Татко беше там и крещеше. Забързахме към колата на мама и се качих на задната седалка с Елис.

Тя тръгна, но татко скочи в бял микробус и първо се опита да ни пресече пътя, след което ни последва, залепен за задната броня през целия път.

Когато спряхме пред баба, той изскочи от микробуса, дотича до колата ни и отвори вратите.

Той грабна мен, брат ми и сестра ни, отведе ни във вана и ни заключи вътре.

Всичко, което можехме да направим, беше да гледаме през прозореца какво се случва. Мама ми разказа останалото.

Мислел си, че тя му се смее пред училище, а тя се усмихнала на познат.

Татко пъхнал палци в ъглите на устата ѝ и започнал да ги дърпа. "Ето ти сега една шибана усмивка. Ще имаш усмивката на Жокера."

След това той хванал главата ѝ и я блъснал в прозореца. Братът на мама, чичо Дейвид, излезе и се намеси. Каза, че не иска да се бият.

Взе майка ми и я отведе до къщата. Беше травмиращо за всички нас.

След това общината ни даде нова къща.

Мама беше ужасена, че татко ще разбере къде сме. Пазехме го в тайна.

Около шест месеца след като се разделиха, един ден тя имаше среща с друг. Остави ни с Елис и Саша при баба.

Татко дойде с такси и ни натовари тримата отзад. По някакъв начин беше успял да разбере къде живеем.

Спряхме пред къщата. Мама отвори вратата и изражението ѝ показваше колко се страхува.

Той започна да обикаля от стая в стая.

"С кого беше снощи, сама ли?", попита той. "Да", каза мама. "Ти си лъжкиня", извика той.

Нарече мама с всички обиди, които можете да си представите. Изплаках си очите.

Казах му да се успокои, но той беше неконтролируем.

"Ще убия майка вие, а след това ще убия и вас", отговори той и започна да обсипва майка ми с юмруци.

Опитах се да застана между тях, но ме нокаутира.

Искаше мама да се върне при него, а всеки път, когато тя отказваше, той я удряше. Беше мазало.

Тогава един приятел почука на вратата. Това ни спаси.

Съседката извика полиция. Пристигнаха бързо.

Те нахлуха и го събориха на пода.

"Виж какво правят тези копелета с баща ви - крещеше той. - Всичко, което исках да направя, беше да ви видя."

Това беше краят на детската ми невинност и за няколко години не исках и да чуя за баща си.

Впоследствие му простих, но никога не го забравих.

Първият път, когато дойде при нас след този случай, бях уплашен до смърт.

Година по-късно гонех едно хлапе, с което се бяхме скарали.

Той се качи на една барака, а докато се катерех и аз, ме ритна в лицето и полетях назад, приземявайки се на лакътя си.

Бях в болница една седмица и всеки път, когато отворех очи, татко седеше на стола до леглото ми.

Той беше постоянно с мен.

Случиха ми се странни неща. Вероятно затова съм толкова объркан сега."

Най-четените