Наскоро се навършиха 30 години от сензационната европейска титла на Дания от 1992-ра. На финала в Стокхолм момчетата на Рихард Мьолер-Нилсен се справиха с Германия с 2:0, след като на полуфиналите отстраниха и действащия първенец Холандия след изпълнение на дузпи.
Около титлата витаят всевъзможни слухове - че треньорът събрал играчите от плажовете, че те ядели fast food всеки ден и т.н. Един от героите за Дания на първенството и легенда на Манчестър Юнайтед Петер Шмайхел развенчава голяма част от митовете в интервю за германското списание 11Freunde.
"Трябваше да играем контрола срещу ОНД и преди втората тренировка разбрахме, че отиваме на европейското вместо Югославия. До преди няколко дни бяхме изиграли последните си мачове за клубните си отбори и тази приятелска среща означаваше нещо само за треньора - разказва Шмайхел. - В главата си всеки един от нас вече беше във ваканция. Ларс Олсен бълнуваше за вилата си на Майорка. Когато ни съобщиха, че ще играем на европейско, никой не крещеше от радост."
Голяма част от пресата тогава говори за датчаните като за българите на световното в САЩ 2 години по-късно - че изглеждат незаинтересовани, че се влачат с джапанки на тренировка. Още един оборен мит.
"Ние приемахме участието си много сериозно - признава Шмайхел. - Все пак бяхме наясно с отговорността, че заемаме мястото на отбор, който е изключен от шампионата заради провеждащата се там война и защото невинни хора умираха."
Дания започва европейското след само 10 дни подготовка. Нещо, което Шмайхел намира за плюс. При повече дни лагер вътрешната конкуренция се изостря, натискът отвън расте. Рихард Мьолер-Нилсен вика за контролата с ОНД 22 футболисти. Същите летят за първенството в Швеция. Указанията за първия мач срещу Англия са прости. Треньорът влиза в съблекалнята и сухо процежда: "Момчета, само не се дънете. Накарайте ме да се гордея с вас."
Нулевото равенство с британците Шмайхел намира за най-важния резултат в целия турнир.
"Можеше да излезем и да загубим с 0:5. Тогава щяхме да сме неудачниците на Европа и всички наистина щяха да си кажат, че сме дошли на екскурзия. В крайна сметка дори бяхме недоволни от равния и това беше добър знак", връща се назад легендарният вратар.
Успехът с 2:1 над Франция праща Дания на полуфинал срещу Холандия. Тогава се появява митът за хранещия се с junk food отбор.
"Ще ви кажа нещо - ядохме Биг Мак само веднъж. Минавахме покрай ресторант на МакДоналдс преди тренировката и се избъзикахме с треньора: "Хей, няма да е лошо да хапнем по няколко бургера. Той не каза нищо, но след заниманието автобусът спря точно пред ресторанта, който беше заварден специално за нас. Може да не беше най-великата идея от гледна точка на храненето, но беше идеалният начин да се разсеем от напрежението - смята Шмайхел. - След тази случка треньорът беше подложен на жестока критика. И всеки от нас искаше да направи нещо за него. След победата в полуфинала той ни позволи да се почерпим от бара, но не си представяйте, че сме били някакви парти-маниаци. Бяхме пълни с адреналин и ни трябваше малко, за да сме долу. На другия ден се продължаваше с подготовката за финала."
За последната битка с Германия защитата на Дания е като лазарет.
Джон Сивебек е с частично разкъсване на ахилеса, Хенрик Андерсен чупи капачка на коляното срещу Холандия, Кент Нилсен е контузен и не играе в полуфинала, а Ларс Олсен е с възпалено бедро. Извън състава за решителния последен мач остава само Андерсен.
"След години Мьолер-Нилсен ни обясни причината да пусне всички контузени във финала. Според него те си бяха заслужили да са сред 11-те за мача и той не искаше да се превръща в човека, откраднал им тази възможност. След финала не помня нищо - признава Шмайхел. - Бях като надрусан без да съм взел нищо. Не знам как е минало награждаването, не помня партито след него. Всичко ми беше като в мъгла. Бях отново на себе си едва при празненствата в Копенхаген. Помня шампионския парад в един открит автобус. Беше адски горещ ден. Стотици хиляди по улиците. Историческо събитие за Дания. Когато на следващия ден излязохме на разходка с жена ми по улиците на Копенхаген, навън нямаше жив човек. Цялата страна беше с махмурулук."
