Който е вярващ християнин и поданик на Цар Футбол в Неапол, не се моли само на Господ. Никога не пропуска и Диего Армандо Марадона.
Такъв човек е Лоренцо Инсинье. Роден в бедно семейство от краен квартал, малчуганът имал две мечти - да играе футбол и да има обувки като Роналдо. Но не на Кристиано, а на бразилеца или както му викат напоследък - Дебелия Роналдо. Бутонки в сиво, синьо и жълто, с които игра на световното първенство във Франция през 1998 година. Едно малко момче от Неапол искаше непременно да ги има.
Бащата на Инсинье бе всичко друго, но не и въодушевен от мечтата на Лоренцо. Нямаше как да си позволи най-модерните футболни обувки и му купи обикновени - черни. Такива, с каквито играеше Марадона.
"Преди да разказвам историята си, трябва да се извиня на Господ - казва Инсинье. - За Господ имах D10S - Диего Марадона. Искам да се извиня и на баща ми."
Историята на Инсинье предприе решителен завой. Малкото бедно момче, което се превърна в световна футболна звезда, напуска Неапол след 16 години. В края на сезона и след 30-ия си юбилей той ще играе в канадския Торонто, който участва в американската Мейджър лига.
Торонто вместо Неапол? И то в прекрасна футболна възраст?
Два пъти - през 2014-а и 2020-а, Инсинье спечели Купата на Италия с Наполи. На Евро 2020 триумфира като шампион със "скуадра адзура" и дори вкара два гола по пътя към трофея. Това е най-големият успех в кариерата му. Изиграл е над 400 мача за Наполи, вкарал е над 100 попадения. Отдавна е капитан на отбора. Често се разписва от пряк свободен удар, наистина е много добър. Фауловете се превърнаха в запазена марка за брилянтния техничар.
В последната декада Инсинье е бил трансферна цел за най-големите клубове в Англия и Испания, искаше го и германският колос Байерн. Но Лоренцо имаше една футболна любов и тя се наричаше Наполи. Не можеше да я предаде. А може би защото не искаше да разочарова Диего Марадона. И може би защото в краката си притежаваше късче от магията на аржентинеца. Подобно на дон Диего и Инсинье не блести с ръст. Висок е само 163 сантиметра.
"Моята мечта винаги е била да изляза с екипа на Наполи на стадион "Сан Паоло" - разказва той. - Друга не съм имал. Никога не съм тренирал друго освен футбол. Не съм и мислил за друго. Като юноша съм бил на проби в Интер и Торино, а дори в Наполи ми казаха, че съм твърде нисък за голям футбол."
Талантът на Инсинье обаче бе толкова голям, че нямаше как да не бъде забелязан.
На 18 години дебютира в Серия "А" с Наполи, но скоро беше преотстъпен на втородивизионния Пескара. Когато се завърна на "Сан Паоло" през 2012-а, постави своя печат върху "светлосините".
"В Италия хората са много честни - продължава Инсинье. - Заради ръста ми ме пренебрегваха. Когато бях на 14, в Торино ми казаха да спра да се занимавам с футбол. Отидох при семейството ми и споделих, че явно е безсмислено. Просто бях твърде дребен. Техника, сила, бързина - всичко това можеш да подобриш с много работа. Но ръста? Какво може да се направи? Всяка сутрин се будех с молитва през нощта да съм пораснал. Не ставаше. Казах на баща ми: "Бях дотук! Невъзможно е!" И тогава той ми зададе въпроса: "Какво ще правиш, ако няма да си футболист?"
Инсинье наистина друго не умееше. От дете преследваше единствено и само топката.
"Сигурно съм бил луд - продължава разказът на звездата. - Но всички в семейството го признават. Майка ми си спомня как в детската градина останалите са строили къщи и коли с "Lego", а аз съм седял в ъгъла и съм подритвал топка. Знаете ли каква топка? От вестник! За мен най-силното чувство бе да отида на стадиона и да усетя енергията на неаполитанците. Не мога да го опиша с думи. Мислех си: "По дяволите, да можех да изиграя само един мач с фланелката на Наполи и ще умра щастлив!"
Е, изминаха повече от 200 мача в Неапол и краят не наближава. Инсинье има още една мечта - да стане шампион на Италия с Наполи. Както го направи Диего Марадона. През този последен сезон мисията е възможна. Битката с Интер и Милан ще е на живот и смърт.
Никога Инсинье не забрави своя идол.
"С целия си респект към Роналдо, след като вече съм пораснал и имам собствена история, трябва да кажа, че Марадона е най-великият за всички времена - твърди нападателят. - Г-н Роналдо, вашите обувки бяха прекрасни. Вие бяхте гений. Вие бяхте моето вдъхновение. Но аз съм неаполитанец и затова трябва да кажа, че на света има един крал и той се казва Диего Армандо Марадона."
Когато на 30 октомври 2020 година аржентинският идол почина, Инсинье изпрати поздрав към небето чрез Instagram: "Ти беше, си и ще останеш недостижим. Обикновено хората в такива случаи казват, че остава голяма празнина. При нас не е така. Ти винаги си при нас, в историите на хората, във филмите, в картините по стените, в мислите ни. За нас, всички неаполитанци!"
В своята кариера Инсинье никога не достигна брилянтността на Марадона. Никога няма да получи признание като неговото. Но за всички неаполитанци Лоренцо означава много. Защото е бедното момче от техния град, което сбъдна мечтата си.
Инсинье винаги ще липсва на Неапол, но и винаги ще бъде там. И кой знае - може би пътешествието до Торонто ще е кратко. Но дотогава има още почти половин година в Наполи.
