Когато Ник Критендън беше обявен за играч на мача още при дебюта си за Челси, едва ли e можел да предположи колко безславно ще се развие кариерата му оттам нататък.
Роденият в Бъркшър десен халф получи големия си шанс за дебют в мач срещу Саутхемптън за Купата на лигата през ноември 1997 г. - само седмица след като беше навършил 19 години.
Критендън изигра пълни 90 минути и впечатли, но историята му се оказа твърде типична за млад кадър от академията на голям клуб. Още две появи като резерва във Висшата лига бяха всичко, което футболистът записа като игрови минути за Челси и над 20 години по-късно му остава да си припомня единствения си мач като титуляр.
В него лондончани победиха Саутхемптън с 2:1, макар че наставникът Рууд Гулит беше заложил на доста неопитен състав. Ник Критендън разказва, че един от опитните Денис Уайз му обещал, че ще се грижи за него в мача и че веднага ще му подаде топката, за да може Ник да направи първото си докосване.
"Той наистина ми подаде и така ме успокои. Вместо да се скрия в черупката си, това се оказа един от най-добрите ми мачове. Беше горд момент, защото родителите ми и баба ми дойдоха да ме гледат. Баба за пръв път беше дошла да гледа на живо как играя".
"След края Гулит каза пред камерата на Sky Sports, че именно аз съм неговият играч на мача, което изглеждаше невероятно. Още си пазя видеото с двубоя вкъщи".
По същото време обаче, на "Стамфорд Бридж" бяха започнали да пристигат именити чужденци като Джанлука Виали, Роберто Ди Матео, Джанфранко Дзола, Марсел Десаи и Франк Лебьоф.
И при положение, че отборът разполагаше с халфове като Ди Матео, Уайз и Густаво Пойет, Критендън нямаше големи шансове да се наложи. Младокът влезе като резерва първо при 0:1 с Блекбърн, а после при 4:0 над Дарби Каунти, когато замени направилия хеттрик Дзола. През февруари 1998-а обаче Рууд Гулит беше уволнен и заменен от Виали.
Тогава възможностите за изява на Критендън приключиха.
"Останах още две години след назначението на Виали, но може би не трябваше да чакам толкова дълго - трябваше по-рано да се преместя", осъзнава 41-годишният бивш футболист.
"Бях много тихо момче и не бях от тези, които биха почукали на вратата на мениджъра. А сега като се връщам назад, може би трябваше да го направя".
Ник е привърженик на Челси от дете и мечтата му се сбъдва, когато е забелязан от скаут на "сините". Той започва да играе за юношите на Челси и получава договор по т. нар. схема за обучение на младежи, а с контракта идва и задачата да бъде нещо като прислуга на мениджъра и на звездите от първия отбор.
"Винаги трябваше да чистим обувките на боса и понеже аз бях считан за един от по-отговорните, ми бяха дадени обувките на Глен Ходъл, които винаги трябваше да са безупречни", разказва Критендън.
"По-късно чистех и тези на Гулит, а той имаше сигурно 20 чифта и трябваше да знам точно кои от тях иска преди всеки мач. Поддържах и обувките на Крейг Бърли и Дейвид Рокасъл. Научаваш как искат да са им приготвени обувките и екипите всяка сутрин".
Ник и другите юноши на договор като неговия стават рано, подготвят екипите и чистят съблекалните, а когато се появят футболистите от първия отбор, младите остават на разположение за тях и им правят чай.
"Дори в дните на мачовете на "Стамфорд Бридж" се грижехме за съблекалните на домакина и госта. Ако някой от тимовете получаваше конско в съблекалнята, трябваше да чакаме с часове, докато може да влезем и да изчистим".
Сред отличаващите се таланти на онзи отбор са Джоди Морис, както и всеизвестният Джон Тери, който тогава вече тренира с две години по-големите от него.
"Джоди беше фантастичен играч, беше дребосък, но никога не позволяваше да му се отнеме топката", спомня си Критендън.
"Никога не се криеше по терена и беше пълен с увереност. А за Джон не е никаква изненада, че направи такава кариера. Бързо започна да тренира с първия тим и даже крещеше на Десаи и Лебьоф. Даваше им нареждания на тренировките и очевидно нямаше как да не им направи впечатление".
През лятото на 2000 г. Ник Критендън напуска Челси, за да се присъедини към Йоувил Таун - нискоразреден тим, подвизаващ се едва в пето-шесто ниво на английския футбол.
За футболиста смяната на обстановката е добре дошла и той остава три години в Йоувил, като отбелязва някои важни голове и помага на състава да вдигне трофея на ФА през 2002.
След Йоувил Ник преминава през още скромни отбори като Алдършот, Уеймаут и накрая Дорчестър, където даже известно време е играещ помощник-треньор и после временен старши треньор.
Някъде след края на активната му кариера идва обратът, тъй като Критендън се завръща в Йоувил като... счетоводител.
"Харесва ми да видя една друга страна на футбола, зад кулисите. Виждам колко е трудно да свържеш двата края на това ниво".
Той не смята да се завръща към треньорството, защото е осъзнал, че това е твърде ангажиращо. "Отнема ти цялото време, а това е време, което нямам в момента", признава Критендън, който е женен с три деца.
Връщайки се 20 години назад, той не смята, че има какво толкова да съжалява за случилото се в Челси.
"Една от причините да не постигна повече вероятно е свързана с характера ми. Мълчах си, не бях от типа хора, които се навират в лицето ти. Футболистите по начало не се държат така и повечето са арогантни".
"Предполагам ти е нужна тази арогантност, за да вярваш, че си най-добрият. Аз бях тих в съблекалнята и вероятно заради това не ме забелязваха кой знае колко".
Неговият път от обещаващ дебютант в голям отбор до счетоводител на тим от долните дивизии може да изглежда разочароващ, но все пак е пътят на човек, открил себе си.
Доказателство за последното е, че халфът просто се е наслаждавал на много футбол. И откакто напуска Челси има записани над 650 мача в кариерата си.
Наистина нито един от тях не може да се сравни по престиж с дебюта със синята фланелка - но понякога съдбата на футболиста е такава.
