Мондиал 1986 осигури легендарен ореол за Диего Марадона. Двата му гола на четвъртфинала срещу Англия - единия с Божията ръка, а другия обявен за Гол №1 на века, се помнят и до днес, 45 години по-късно. Сигурно ще се помнят и след още 45.
Между 1986 и 1990 г. Диего продължи да затвърждава образа си на футболна икона по терените на Италия. Аржентинецът изведе Наполи до две титли и две втори места в Серия "А" в този период, нарушавайки доминацията на могъщите Ювентус, Интер и Милан.
Към тях партенопеите добавиха още един домашен и един международен трофей - Купата на Италия и Купата на УЕФА. Без съмнение, Марадона бе най-добрият в света по онова време. А феновете на Наполи го обожаваха и не бе изненадващо, че почти веднага след кончината му в края на миналата година от клуба преименуваха стадиона си в негова чест.
Колкото и да го боготворяха обаче, нямаше как да викат за Аржентина на полуфинала срещу домакина Италия, който се провеждаше именно в Неапол. Диего бе призовал неаполитанците да застанат зад него и "алибеселесте", но и цялата любов на света нямаше как да позволи на италианците да изменят на своя трикольор.
А Аржентина бе тръгнала колебливо на мондиала. Тимът на Карлос Билардо бе допуснал шокираща загуба от Камерун с 0:1 в първия си мач от груповата фаза. Във втория Марадона и компания търсеха задължителна победа, но се изправяха срещу СССР, който бе в същата ситуация. Сборная падна с 0:2 от Румъния на старта и също търсеше победата на всяка цена (тогава все още се дават по две точки за успех).
"Двубоят бе доста напрегнат и резултатът бе 0:0, когато се случи - разказва преди години един от играчите на Съюза - Игор Шалимов, пред английския "Гардиън". Той пропусна първия мач срещу Румъния заради лека травма, но се завърна в състава на Валерий Лобановски за сблъсъка с Аржентина. -
Тогава дойде ръката. Това беше ключов момент. Топката влизаше във вратата. Съдията (Ерик Фредериксон от Швеция) бе на шест метра от ситуацията и видя всичко. Ако бе отсъдил дузпа, щяхме да имаме шанс за класиране. Да, бяхме паднали в първия мач, но и Аржентина беше загубила от Камерун. Не може да се каже, че бяха по-силни от нас, но в крайна сметка ни биха с 2:0."
Така четири години по-късно Марадона отново вади Божията ръка, в каквато се превръща този път дясната му за разлика от двубоя срещу Англия в Мексико, когато изпревари Питър Шилтън и заблуди българския страничен рефер Богдан Дочев с лявата, за да спаси отново Аржентина.
"Случи се толкова бързо в реално време, но когато прегледахме видеото, видяхме, че няма как съдията да не го е видял и изобщо не трябваше дори да се колебае - продължава Шалимов. - Да, има игра с ръка и игра с ръка, но в този случай тя бе умишлена, за да може да спаси топката да не влезе във вратата му. Имаше движение на ръката към топката.
Беше напълно скандално - не толкова от страна на Марадона, а от гледната точка на съдията. Марадона просто защитаваше вратата си по възможно най-добрия начин, по който можеше. Не претендирахме кой знае колко в реално време, защото всичко се случи много бързо, но след мача всички бяхме убедени, че ако бяхме вкарали тази дузпа, щяхме да продължим напред.
Беше много болезнено, защото отлично знаехме, че Румъния и Аржентина ще играят за хикс, така че нашият мач срещу Камерун нямаше никакво значение. Така и направиха. Ние спечелихме с 4:0, но отпаднахме."
В последния кръг от груповата фаза на Аржентина и Румъния им трябва точка, за да продължат напред, и завъртат удобното 1:1, като "албиселесте" се класира за осминафиналите като един от по-добрите трети отбори.
Във фазата на директните елиминации Аржентина победи Бразилия с единствен гол на Клаудио Каниджа, след което защитаващият трофея си шампион трябваше на два пъти да мине през рулетката на дузпите - срещу Югославия на четвъртфинала и срещу Италия на полуфинала. На финала тимът на Карлос Билардо трябваше да се изправи срещу Западна Германия, който също би дузпи срещу Англия, за да стигне за мача за купата.
И така се стигна до един от най-скучните финали на световни първенства в историята, който постави и доста антирекорди, като единственото попадение падна в 85-ата минута от точно изпълнена дузпа от Андреас Бреме. Това бе първият финал, в който видяхме изгонен футболист, а 21 минути след първия червен картон се превърна и в първия финал с двама изгонени играчи. Превръща се и във финала с най-много показани картони (шест, два от които червени) дотогава.
Този антирекорд бе подобрен от Нидерландия и Испания по време на финала на Мондиал 2010. Тогава реферът Хауърд Уеб показа цели 14 жълти картона (два от които се превърнаха в червен за Джони Хейтинга), като това бе най-малкото, с което двата отбора можеха да се отърват.
На Мондиал 1990 Марадона бе далеч от класата си, която показваше по мексиканските терени четири години по-рано. След загубения финал Диего се отказа от националния отбор, но както всички знаем много добре, се завърна още веднъж на паметния за нас форум САЩ 94, където образът му вече не бе толкова божествен.
