Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Джак Чарлтън: Папата го наричаше "шефа", стана световен шампион с брат си и бе обичан еднакво в Англия и Ейре

Джак Чарлтън и брат му - сър Боби, може и да стават световни шампиони заедно, но отношенията помежду им са изключително тежки през почти целия им живот Снимка: Getty Images
Джак Чарлтън и брат му - сър Боби, може и да стават световни шампиони заедно, но отношенията помежду им са изключително тежки през почти целия им живот

Джак Чарлтън е роден преди войната и в може би най-великата футболна династия на Североизточна Англия, ако не и на целия остров. Животът му се простираше през толкова много епохи, а той остави отпечатъка си върху историята както като футболист, така и като треньор.

В онези години принадлежността към един и същи отбор от дебюта до отказването не е нещо изключително, както е сега. Неговият клуб бе Лийдс. Чарлтън, който почина в събота на 85-годишна възраст, изиграва впечатляващите 773 мача за "белите", като е основна част от състава по време на Дон Риви, който извежда тима от Втора дивизия до шампионската титла на Англия. Това пък донася повиквателна за Джак за националния отбор, с който става световен шампион на домашния мондиал през 1966 г.

Следват 23 години като треньор, които приключват с няколко незабравими години начело на Република Ирландия, като под негово ръководство страната постига повече отколкото когато и да е преди в историята си.

Втори братовчед на легендарния нападател на Нюкасъл Джаки Милбърн, Джак Чарлтън се радва на една от най-великите кариери в историята на английския и ирландския футбол. Освен световен шампион, Джак е приет от ирландците като един от своите, след като класира Ейре на две световни първенства, включително и за митичното за България САЩ 94, на което Англия не участва, и за Европейското първенство през 1988 г. В допълнение, бе и по-големият брат на един от най-великите икони на английския футбол - сър Боби.

Отношенията между двамата винаги са били сложни както като млади момчета, така и след това като професионалисти. Майка им - Киси, е запалена фенка на футбола и постоянно натиска четиримата си синове в тази насока. Разпадът в отношенията между Джак и Боби идва заради лошото отношение между съпругата на сър Боби - Норма, и майка им Киси. Самият сър Боби пише в мемоарите си, че този разрив е белязал отношенията помежду им и е донесъл много болка на семейството.

Джак и Боби са деца на Североизтока, които растат по време на войната. Те са синове на миньор - Боб, който няма нищо общо с футбола, но е известен с прякора Боксьора. Заслужава си го, след като припечелва парите за годежния пръстен, с който предлага на Киси, на боксов турнир, организиран сред миньорите.

Момчетата растат в селце на име Ашингтън в Нортъмбърланд, а основният модел за подражание е дядо им по майчина линия - Танер Милбърн, който е футболен треньор. Всичките четирима синове на Танер стават професионални футболисти, въпреки че нито един от тях не достига славата, в която се къпят внуците му.

Embed from Getty Images

Израствайки в провинцията и на свобода сред природата и именно там Джак развива любовта си към риболова. В автобиографията с "The Manchester United Years" сър Боби описва връзката им като силна, но сложна - като между повечето роднини.

Успехите на Джак не идват толкова лесно, колкото тези на Боби, който е далеч най-талантливият представител на семейството. Той е едва на 29, когато Риви най-накрая успява да върне Лийдс в елита. Под негово ръководство Джак и "белите" печелят титлата през 1969-а, Купата на лигата година по-рано и ФА Къп през 1972-ра.

Недолюбваният от всички извън "Елън Роуд" Лийдс не излиза от четворката в деветте години в Първа дивизия, след които Джак се отказва през 1973-та. Въпреки по-млад, легендата на Манчестър Юнайтед Боби Чарлтън също слага край на кариерата си през 1973 г.

Боби винаги е бил по-елегантният и по-славният футболист, но и двамата изиграват роля за спечелването на световната купа през 1966 година на родна земя под ръководството на сър Алф Рамзи. Джак е почти на 30 години, когато дебютира за националния отбор срещу Шотландия на "Уембли" през април 1965-а, когато дори подава за един от головете на Боби за равенството 2:2.

По онова време Боби вече е познато за всички име и звездата на отбора, и то във време, изпълнено с големи фигури за историята на английския футбол. Но Джак успява да разцъфне в точното време, за да се превърне в партньор на капитана Боби Мур в центъра на защитата, за да може Англия да постигне най-големия си успех.

Embed from Getty Images

Двамата братя подхождат към футбола по различен начин - единият е благословен с изключителен талант, докато другият трябва да работи усилено за абсолютно всичко, което постига. Впоследствие обаче именно Джак се превръща в успешен треньор.

След като спира с активния футбол, на 38 поема Мидълсбро, който по онова време е във Втора дивизия, а в редиците му се подвизава младият Греъм Сунес. Печели титлата още в първия си сезон и установява тима в елита. Следващата му работа е в Шефилд Уензди, тогава в Трета дивизия, с който печели промоция във Втора и почти влиза в елита, преди да подаде оставка.

Една година - 1984/85, е начело на Нюкасъл, когато "свраките" точно са спечелили промоция, а в състава личат имена на играчи като Крис Уодъл, Питър Биърдсли, а след това - и на Пол Гаскойн. Тръгва си през лятото след остри критики от феновете.

Кандидатства за селекционер на Англия, след като старият му ментор - Риви, напуска през 1977-а, но Футболната асоциация дори не го удостоява с отговор. Ейре не е класирал на голям турнир, преди Джак да поеме тима през 1986-а - след поредния провал за класиране на световно първенство. Джак променя целия стил на игра и успява да привлече английски футболисти с ирландски корени, създавайки цяла генерация от англо-ирландски играчи, около които построява националния отбор.

Когато на Световното в Италия през 1990-а завърта равенство срещу Англия на сър Боби Робсън, само трима от състава на Ирландия са родени в границите на страната. Но всички се борят под трибагреника, обединени и убедени, че трябва да го правят в името на предците си.

На Евро 1988 двата отбора отново се изправят един срещу друг. Ейре нанася една от трите загуби в груповата фаза на Англия, след което "трите лъва" на Робсън се прибират у дома с наведени глави като последни в групата. Ирландия също не успява да се класира напред.

Embed from Getty Images

След равенството 1:1 с Англия на Мондиал 90 Ейре стига чак до четвъртфиналите, където губи от домакина Италия. Отборът е посрещнат с почести както от ирландците, така и от англичаните. Съставът е приет дори от папа Йоан Павел II, който, когато се среща с Джак, го посреща с думите "Аха, ето го шефа". Поне така гласи легендата.

Ейре не успява да се класира за Евро 92, но си печели билет за САЩ 94, където достига до осминафиналите, но губи от Нидерландия. Джак напуска поста си, след като Ирландия губи плейоф за класиране на Евро 96, като в ролята на "черна котка" отново влиза тимът на Нидерландия - на "Анфийлд" през декември 1995 г. Тогава той е на 60, но никога повече не работи като треньор.

В автобиографията си, която излиза година по-късно, Джак е изключително остър срещу Боби и Норма, което още повече разваля отношенията помежду им. Впоследствие дава изключително откровено интервю за BBC, в което отново критикува брат си. Години по-късно Боби също ще признае, че отношенията им винаги са били сложни.

"Ние сме братя и сме преживели толкова много, заради което се радвам, че все още сме заедно - пише Боби в автобиографията си от 2007 година. - Имаше моменти, особено след като Норма бе критикувана публично, в които можех да избухна, и ако това се бе случило, мисля, че всичко между нас щеше да приключи. Въпреки това животът продължава... Джак има добро сърце и без съмнение той също е бил нараняван."

В последните си години, преди да почине, Джак страда от деменция и избягваше публичния живот. Един от последните случаи, в които бе видян от публиката, бе на стадион "Авива" в Дъблин през 2015-а по време на контрола между Англия и Ейре, когато феновете имаха шанс да му отдадат заслужената си почит. Двамата със съпругата му Пат имаха три деца: Джон, Дебота и Питър. След смъртта му брат му Боби остава един от вече само петимата живи световни шампиони от 1966 г.

Най-четените