Големите футболни звезди на XX век, които най-често се споменават, са Пеле, Диего Марадона и Йохан Кройф. Името на Еузебио, като че ли, остава на малко по-заден план. Междувременно, Алфредо Ди Стефано твърдеше, че португалецът е най-великият футболист на всички времена.
Кариерата на Еузебио продължи 22 години, в които той спечели първата "Златна обувка", на три пъти стана голмайстор на КЕШ, трофеят от който спечели веднъж, и стана носител на "Златната топка".
Но всичко това, може би, нямаше да се случи, ако Спортинг бе спечелил битката с Бенфика за него. Всъщност, "лъвовете" обвиняват големия си съперник в това, че е отвлякъл Еузебио. Докато от Бенфика го вкарват в Португалия от Мозамбик под женско име.
Това е невероятната история на един от най-великите голмайстори, които играта е виждала.
Еузебио е роден в Мозамбик, който до 1975 година е португалска колония в югозападната част на Африка. Още от деветгодишна възраст бъдещият голмайстор често пропуска училище, за да гони топката (по-скоро вестници, увити в чорапи) по улиците на столицата Лоренсу Маркиш (сега Мапуто).
През 50-те години на миналия век голямата тройка на Португалия: Спортинг, Бенфика и Порто, имат сателити в Мозамбик. Когато Еузебио навършва 15, се присъединява към Спортинг Лоренсу Маркиш, където играе почти безплатно. "Ритахме за по една Кока-Кола и сандвич", разкрива футболистът по-късно.
През 1959-а две събития се случват едновременно, които ще променят живота на бъдещия носител на "Златната топка". Жозе Карлос Бауер, който е смятан за един от най-великите бразилски защитници в историята и който след края на кариерата си работи като скаут за Сао Пауло, отива на оглед в Мозамбик и е поразен от качествата на младия нападател. Когато се връща в Бразилия, Бауер предлага Еузебио на клуба, но от Сао Пауло отказват да го привлекат.
Горе-долу по същото време, унгарският треньор Бела Гутман, който преди това печели шампионата на Португалия с Порто, прави поредната смяна на отбори и преминава в Бенфика, който се явява 16-ият тим в кариерата му.
Три години по-рано унгарецът, който води великия Хонвед с Ференц Пушаш, остава в Бразилия, когато унгарският тим е на турне в Южна Америка, и отказва да се завърне в родината си заради въстанието през 1956-а. Затова Бела започва работа в Сао Пауло именно при Бауер, като печели щатското първенство, преди да се премести в Португалия.
Двамата отново се засичат в един слънчев ден в бърснарница в Лисабон. Бауер седи на стола и, докато го подстригват, говори за нападателя от Мозамбик, а Гутман слуша в захлас. "Той е фантастичен, господине, но в Сао Пауло нямаме никакви пари", каза Жосе Карлос на бившия си старши-треньор. Бела е впчатлен от всичко, което чува, но най-изумен е, когато разбира, че въпросното момче бяха 100 м за 10,6 сек (тогава световният рекорд е 10,1 сек).
Треньорът на Бенфика вече е решил да прави сериозна революция в тима и след назначението си привлича 20 нови играчи. Но иска да направи Еузебио перлата в селекцията си и лично лети до Афика, за да го привлече. Гутман веднага нарежда на спортния директор да се свърже с човека на Бенфика в Мозамбик, който да започне преговорите. Но има един факт, който усложнява процеса - по онова време Еузебио рита за сателита на Спортинг, който зорко бди над таланта си.
Еузебио е отхвърлен от сателита на Бенфика, а семейството му не приема оферта от Ювентус
Когато е на 14, Еузебио има шанс да играе за Групо Деспортиво Лоренсо Маркиш - сателита на Бенфика, но, заедно с още няколко талантливи деца, е отхвърлен от треньора. Твърдоглав и инатлив, младият талант си поставя за цел един ден да заиграе за Деспортиво, но тогава се намесва майка му (Еузебио е четвъртото дете в семейство на бял баща - Лауриндо, който работи като жп работник, и чернокожа майка Елиза).
"Когато приятелите ми и аз се пробвахме в академията на Деспортиво, треньорът постоянно ни отпращаше - спомня си Еузебио.
Тогава Иларио (бъдещ защитник на Спортинг и националния отбор на Португалия), който тогава играеше в Спортинг Лоренсу Маркиш, каза на отбора си: "Гледайте тези момчета, защото са добри." Но аз не исках да играя там. Никой от приятелите ми също не искаше. Това беше елитен клуб, полицейски клуб, където не обичаха цветнокожи. Бяха расисти!
Когато ни отказаха в Деспортиво, отидохме на тренировка на Спортинг и смазахме тамошните момчета. Вкарахме им, може би, седем или осем гола и пак се върнахме в Деспортиво. Тогава хора от Спортинг дойдоха при майка ми и отправиха оферта за мен. Казах ѝ, че ако баща ми беше жив, това нямаше да му хареса."
Ръководството на Спортинг е настоятелно и въпреки постоянното напомняне от страна на Еузебио, че Бенфика е бил отборът на баща му и брат му, майка му го записва в академията на Спортинг. В друго интервю нападателят признава, че до последно е бил против това решение.
"Тя не разбираше нищо от футбол! Каза ми, че ще бъде само за година, колкото да проверят дали съм добър, или не. Още в първия мач трябваше да играе срещу Деспортиво! Вкарах три гола, но не празнувах, даже плаках. На следващия ден хора от Спортинг отново дойдоха вкъщи, за да ме интервюират, но брат ми беше с фланелка на Бенфика, а на стената висеше знаме на Деспортиво. За малко да побягнат..."
Година по-късно италианският Ювентус проявява интерес към младия нападател. Един от скаутите на "бианконерите" забелязва голаджията и предлага на клуба да започнат да го следят, преди да е станал известен. Юве отправя конкретна оферта, но според Еузебио, майка му не е искала и да чуе за възможността детето ѝ да бъде пратено в Европа. Съвсем скоро обаче ще ѝ се наложи да се примири с това.
Спортинг не уважава искането на Еузебио за по-висока заплата, докато Бенфика изпълнява всичките му прищевки
Еузебио играе за първия отбор на Спортинг Лоренсу Маркиш в продължение на две години. Веднага след онзи разговор в бръснарницата обаче Бенфика се включва в наддаването за него. В отговор на офанзивата от страна на Бенфика, президентът на Спортинг Браш Медейрош посещава семейството на Еузебио.
Преговорите за договора се провеждат от един от по-големите братя на нападателя (в семейството има общо осем деца), който е инженер по професия. Клубът предлага заплата от 80 ескудос (около 600 евро днес), колкото получавали всички играчи на Спортинг по онова време. Братът отговоря, че от Бенфика са предложили 150 ескудос, което води до въпрос от Медейрош: "Ако всички в отбора получават по 80, защо той да получава повече?"
Отговорът, разбира се, е ясен - още на 18 Еузебио е по-добър от абсолютно всички останали в тима, а няколко години по-късно ще се превърне и в най-добрия футболист в света. Така приключват и преговорите със Спортинг.
От Бенфика предлагат заплата от 125 ескудост. Брат му решава да провери колко силно клубът иска Еузебио, затова подпитва за двойно по-голяма сума. Португалският гранд се съгласява и подписва договор с майката на Еузебио за период от три години, според който синът ѝ ще получава по 250 ескудос (почти 2000 евро днес) месечно, като те ще бъдат изплащани предварително.
На възраст от едва 18 Еузебио се превръща в най-скъпо платеният играч в Португалия.
"Спортинг се опита да ме вземе почти без пари, а Бенфика се съгласи да плаща", спомня си Еузебио. Но от Спортинг не се отказват. През 1961-ва "лъвовете" предлагат космическата заплата от 500 ескудос месечно, но нападателят отговаря, че не би се съгласил и за хиляда. Еузебио е обиден от поведението на представителите на Спортинг Лоренсу Маркиш, като го обявява за расистко.
"Никога не съм харесвал Спортинг - казва Еузебио в интервю за "O Mundo". - Имах чувството, че не искат да ме купят, но бяха задължени. Тонът им беше арогантен. Когато говореха с брат ми, който е бял като баща ми, се отнасяха с уважение. Но заговореха ли с майка ми, която е чернокожа като мен, тонът им се променяше. Но ги накарах да замлъкнат с играта си."
Бенфика вкарва Еузебио в Португалия под фалшиво име, Спортинг обвинява съперника в отвличане на футболиста
Планът на Бенфика да доведе Еузебио на Стария континент е внимателно обмислен и достатъчно таен, за да не доведе до открита конфронтация със Спортинг. Истинското име на играча не фигурира в нито един транспортен документ, а, междувременно, Еузебио пътува под псевдонима Рут Малосо. "Нямам идея защо използваха женско име, но от ръководството на Спортинг наистина не заподозряха нищо", спомня си с усмивка нападателят.
В края на 60-те години до ушите на лидерството в Бенфика достига слухът, че Спортинг се подготвя да отвлече Еузебио. Затова "орлите" ускоряват плана си и на 15 декември играчът е вкаран в Португалия под фалшиво име и е посрещнат от представители на Бенфика и журналист от "A Bola". А за да прилича конспирацията още повече на холивудска продукция, в регистрите е записано, че Рут Малосо е "пристигнала" на 17-и.
Еузебио веднага е пратен в хотел в Ланус - град на 300 километра от Лисабон, така че никой в Спортинг да не разбере за пристигането му в Португалия. Футболистът прекарва 12 дни сам в хотелската стая, без да излиза никъде, като в един момент дори му се приисква да се завърне в Мозамбик, но отново се намесва майка му, която го убеждава да остане в Европа.
Впоследствие нападателят пристига в португалската столица и започва да тренира с първия отбор на Бенфика, но клубът успява да го регистрира едва шест месеца по-късно. В това време се води ожесточена словесна борба между "орлите" и Спортинг, които си разменят гневни послания. Спортинг обвинява Бенфика за това, че е отвлякъл играча им, с когото твърдят, че имат подписан договор. Самият Еузебио обаче отрича за съществуването на подобен документ.
"Как бих могъл да обичам Бенфика, ако са се опитали да ме отвлекат? В допълнение, майка ми подписа с клуба, защото аз бях непълнолетен. Аз имам копие от този документ, клубът има копие и Бенфика плати за полета ми до Португалия. Нито аз, нито майка ми някога сме подписвали нещо със Спортинг - никога! Мисля, че не Бенфика, а Спортинг се опита да ме отвлече", каза Еузебио в едно интервю през 2004 г.
Дали това е вярно, или не - няма как да знаем. Напълно възможно е обаче той или член от семейството му да е постигнал споразумение (устно или писмено) със Спортинг. "Лъвовете" раздухват скандала максимално, като пишат до Португалския футболен съюз и излизат с множество гневни декларации.
Шест месеца след операция "Рут Малосо" Бенфика изплаща компенсация на Спортинг Лоренсу Маркиш, а Еузебио играе за "орлите" в продължение на 15 години, революционира португалския футбол и печели общо 29 трофея с лисабонския клуб. Напуска Бенфика едва в края на кариерата си, за да замине за САЩ.
Еузебио дебютира за Бенфика на 23 май 1961 г. и бележи хеттрик в мач срещу Атлетико Лисабон. "Всичко, което съм постигнал, го дължа на себе си, на съотборниците си и на Бенфика - признава в скорошно интервю за "A Bola" бившият нападател.
Бях най-добрият футболист в света, най-добрият нападател, най-резултатният фтутболист в Европа. Спечелих всичко, с изключение на световната купа (всъщност, Еузебио не е печелил и европейско първенство, което обаче по негово време няма престижа, с който разполага днес).
Започнах професионалната си кариера на 19 и обичах клуба си. Понякога си мислех: "Ако си тръгна оттук, ще печеля повече, но заслужава ли си?" Можеше да отида в Интер след Мондиал 1966. Със съпругата ми дори разглеждахме една къща на езерото Комо, но останах и никога не съжалих за избора си. Този клуб ми донесе трофеи, пари и световна слава."
Еузебио издъхна на 5 януари 2014 г. в дома си и ще бъде запомнен като един от най-великите, докосвали се до коженото кълбо на зеления килим.
