Един голям образ в британския футбол със свой собствен почерк на терена и извън него, един миниатюрен футболист със забележителна кариера, осигурил може би най-култовата сензация в историята на ФА Къп.
Това е Мики Томас, уелсецът, който на 4 януари ще отбележи 30 години от незабравимия сблъсък между Рексъм и Арсенал от третия кръг за Купата на Англия.
Скромният уелски тим се оказва убиец на гиганти и нокаутира действащия шампион на Англия, а Томас се разписва с един истински снаряд от пряк свободен удар.
След голямото щастие обаче го застига и неволята, защото броени дни по-късно играчът е обвинен в участие във финансова схема с фалшиви пари, а по-късно е арестуван и прекарва 18 месеца зад решетките.
Все пак, днес бившият футболист е помнен много повече с геройствата за родния си Рексъм, сътворени към края на кариерата му.
На заден план остават и проблемите му със закона, и футболните му изяви преди това. Полузащитникът преминава през доста клубове, включително Манчестър Юнайтед, Челси, Евертън и Лийдс, но в началото на 90-те се завръща в Рексъм в ролята на ветеран, който да помогне на младите момчета в отбора.
Мики не просто им помага, но и ги повежда към подвига в онзи 4 януари, когато в Северен Уелс гостуват шампионите на мениджъра Джордж Греъм.
Рексъм е завършил предния сезон като последен в четвърта дивизия и единствено преструктурирането в английския футбол предотвратява изпадането в конференциите.
За да се подсили, клубът привлича няколко ветерани, включително 36-годишния Гордън Дейвис и 37-годишния Мики Томас. Основната част от състава обаче се състои от младоци от академията на по 20 години, а даже и по-млади.
Естествено, "артилеристите" са тотален фаворит в срещата и започват силно, успяват и да поведат в края на първото полувреме чрез Алан Смит.
Рексъм обаче заиграва все по-уверено с напредването на времето и нанася удара си в рамките на две минути след 80-ата.
Първо домакините печелят пряк свободен удар на изгодна позиция, а Томас е разгневен от подигравателния начин, по който един от основните бранители на съперника Найджъл Уинтърбърн дразни Гордън Дейвис.
Уинтърбърн тръгва със старческа походка към ветерана, за да му подаде топката за свободния удар. "Не ми хареса, помислих си "Какъв присмехулник!", спомня си Томас.
Капитанът решава сам да се заеме с изпълнението и да накаже Арсенал за отношението - а резултатът е неспасяем изстрел във вратарския ъгъл на Дейвид Сиймън.
Два дни по-рано Мики Томас е пробвал на тренировка да стреля от сходна позиция и е бил толкова далеч от целта, че "онази топка сигурно още обикаля някъде из вселената", както сам признава.
Самочувствието му обаче го задължава сам да изпълни в самия мач и веднага да отреже младия си съотборник Уейн Филипс, който също предявява желание.
Две минути по-късно 20-годишният Стив Уоткин прави обрата пълен, а финалният натиск на Арсенал не води до нищо.
Идва последният съдийски сигнал и феновете нахлуват на терена, за да споделят незабравимите мигове с любимците си. На Острова футболните хора не могат да повярват на очите си, когато виждат крайния резултат от мача, който даже не се излъчва на живо по телевизията.
Последният във всичките 4 дивизии на Футболната лига за сезон 1990/91 някак е победил първенеца - и то с млади момчета, които изобщо не са си вярвали, че са способни на нещо такова.
Половин час преди началото на двубоя настроението в съблекалнята на Рексъм е толкова тягостно, че Гордън Дейвис решава нарочно да си разсипе чашата с чай, за да разсмее останалите.
Не че това дава някакъв особен резултат в първите минути, когато нервността на домакините си личи.
Но опитният мениджър на Рексъм Брайън Флин осъзнава, че е много вероятно Арсенал да се отпусне през второто полувреме.
"Когато отборите притежават топката дълго време, понякога им доскучава, стават небрежни, губят концентрация. Така се случи с Арсенал".
Флин си е правил сметката да се пребори поне за равенство, което ще осигури преиграване на "Хайбъри". Даже е получил обещание от президента Прайс Грифитс за "пачка с пари", ако постигне равен резултат.
"Мислех си как на "Хайбъри" ще дойдат 50 000 души и как ще вземем 45% от билетите, това са повече от 200 хил. паунда. Все едно да спечелиш лотарията", мисли си Флин.
Но тогава идва и победният гол след едно подаване отдясно, което Тони Адамс не успява да изчисти и Уоткин промушва топката във вратата.
Сензацията е факт и оттогава мачът служи като предупреждение за всеки първодивизионен тим, който гостува за ФА Къп в някоя забравена футболна дестинация.
Скритите от публиката моменти обаче остават най-ценни - и именно на тях набляга Мики Томас в разказа си. Той например разкрива, че играчите на Арсенал приемат загубата с изключително достойнство и благородство.
Още преди началото голмайсторът е попитал Дейвид Сиймън дали може да получи ръкавиците му след края. И Сиймън даже го изчаква пред съблекалнята на Рексъм, за да му ги даде.
Мениджърът Флин пък среща колегата си Джордж Греъм в коридора между двете съблекални. "Браво, Бри, заслужавахте го", промълвява Джордж с типичното си джентълменство.
По-късно той определя загубата като своята най-ниска точка във футбола.
Вечерта продължава по кошмарен начин за Арсенал и автобусът на отбора се разваля на магистралата.
"Да стоиш в аварийната лента по средата на нищото през януари не е най-добрият завършек на такава неприятна вечер", припомня си Алан Смит.
Арсенал обаче успява да се реваншира още през следващия сезон за ФА Къп, когато Греъм извежда тима до трофея.
"Може би случилото се срещу Рексъм изигра роля за това да спечелим купата следващата година, защото човек не иска такова нещо да му се случва отново", отбелязва Смит.
Рексъм пък отпада от Уест Хем още в следващия кръг след като отстранява "топчиите", но за клуба 90-те си остават десетилетие на геройства в турнира, включително достигане до четвъртфиналите през 1997-а.
За Мики Томас не е мистерия как запазва формата си в доста сериозна футболна възраст - и го отдава не само на възстановителната програма в Рексъм, но и на алкохолния стимул.
До самия край на кариерата си футболистът не пропуска да изпива по една голяма бира всеки петък, понякога си позволява и по-голямо количество.
"Дава ми енергия, чувствам се по-силен и вярвам, че е от това".
Мениджърът му Флин пък споменава, че Мики "тренира само когато поиска да тренира" и добавя: "Съгласен съм да взима каквото иска, стига да му помага да продължава. Ако беше с 10 години по-млад, сигурно щях да го продам за 5 млн.".
Томас се отнася с разбиране към факта, че години по-късно голът му срещу Арсенал е единственият, който хората помнят и обсъждат.
Макар че халфът има над 80 в британския футбол и в националния тим на Уелс.
"Нямам нищо против, все пак е най-добрият ми гол", признава той и допълва: "Не смятахме, че имаме шанс срещу тях. Чудехме се само колко гола ще ни вкарат."
