Когато легендарният Кас Д'Амато е треньор на Майк Тайсън, една от задължителните му практики е да кара възпитаника си да гледа мачове от миналото. На Железния това му се нрави и прекарва часове пред екрана, за да се учи от майсторите с ръкавици от предишните поколения. Тайсън се връща чак до битки от началото на 20-и век, а безспорният му кумир от тази епоха е Стенли Кетчъл. И, уверяваме ви, има защо.
***
Боксьорът, който по-късно ще стане известен в целия свят с прозвището си Убиеца от Мичиган, е с полски корени. Майка му го ражда през 1886 г., когато е едва на 14, в градчето Гранд Рапидс. Истинското му е име е Станислав Кецал.
Стив, както го наричат приятелите му, е трудно хлапе. На 12 бяга от дома, а две години по-късно вече работи като бияч в заведение в Чикаго. Собственикът на бара Сокър Фланаган го наема, след като вижда как тийнейджърът пребива на улицата зрял мъж, който значително го превъзхожда по габарити.
Станислав върши чудесна работа с юмруците си в кръчмата на Фланаган, но не се задържа дълго, и тръгва на пътешествие. Маршрутът му е разнообразен: Северна Дакота, Монтана, канадските провинции Саскачуан, Албърта, Британска Колумбия, щата Вашингтон. Минава през дъскорезници, мини, ферми... Сблъсква се с всякакви хора и от малък решава, че оръжието е верен приятел на скитника. Особено на такъв сприхав като него. Купува си пистолет 22-ри калибър.
В един момент вятърът го отвява в Сиатъл, откъдето се качва на товарен влак за Монтана. Слиза на гара Силвър Боу и отива в град Бют, който е на няколко мили. Годината е 1902 г., а Станислав все още не е навършил 16.
Първоначално започва работа в хотел, а после като охрана в салона "Медната кралица". В началото на миналия век Бют е един от най-големите центрове за добив на мед в цяла Америка и процъфтява. Нощният живот също си го бива, а славата на квартала на червените фенери "Venus Alley" се носи надлъж и нашир. Станислав има много работа.
Един уикенд на пазара търсят доброволец, който да се включи в боксовия турнир, и Кецал не му мисли много-много.
Идва и на следващата седмица, и на по-следващата, и на по-по-следващата... Жъне победа след победа и бързо си печели славата на най-добрия боксьор с голи ръце в Бют, а по-късно и в целия щат. До началото на май 1903-та, когато официално става професионалист, тийнейджърът участва в над 250 битки.
Първият му профи двубой е срещу Кид Трейси и го печели с нокаут в първия рунд. В Монтана провежда 36 професионални двубоя (31 победи с нокаути, три поражения и две равенства), а от март 1907 г. започва да се бие в Калифорния. Младият талант е забелязан от Уилис Брит, богат и влиятелен фен на бокса от Сан Франциско, който му става нещо като промоутър. По негово настояване сменя и името си и така Станислав Кецал се превръща в Стенли Кетчъл.
Боецът няма солидна боксова база зад гърба си и не притежава образцова техника. Изобщо не е умел в защита, но подчинява съперниците, разчитайки на неизчерпаемата си агресия. Със способността си да нокаутира и с двете ръце, жаждата за насилие и бездънния запас от енергия, Кетчъл мачка на ринга с безразсъдно темпо дори и в по-късните рундове.
"Кетчъл беше изключение от човешката раса - спомня си боксовият мениджър Дан Морган. - Той имаше душата на бияч и обичаше тази работа. А за да се вбеси допълнително преди битките, си внушаваше, че съперникът го е напсувал на майка. "Този кучи син обиди майка ми! Ще убия този кучи син!", постоянно си повтаряше Стенли."
"Той е най-силният и най-решителният човек, когото познавам - споделя през 1908 г. боксьорът Джери Маккарти, когото Кетчъл нокаутира в края на 1905-а в 11-ия рунд. - Когато ме победи, проумях, че се е случило чудо. Ударих го жестоко в челюстта с дясната си ръка. Но вместо да го откажа, ме засипа с един милион удара."
С импулсивния си, дори психопатски, характер, Стенли е непредсказуем не само на ринга, но и в живота.
Почти винаги носи пистолет, с който обича да парадира, и е готов да използва в пристъпите си на ярост. Веднъж прострелва приятел в крака след спор, а когато идва на себе си, го понася на ръце и хуква с него към болницата.
Следващата история е на Хайп Айго, един от водещите боксови журналисти от началото на 20-и век и художник-карикатурист:
"Той беше много странен човек. Можеше да бъде невинен като новородено бебе, жесток като лъв, който се опитва да защити малките си, сладък като любяща майка и хитър като злодей. Винаги носеше револвер с шест куршума в барабана, а една сутрин ми изкара ангелите. Бяхме в Уилинг (Западна Вирджиния) на закуска в "Clark House". Един от сервитьорите набързо му обясни нещо за яйцата и бекона в заведението, а аз видях как Стив посяга към оръжието си под покривката. Тогава Кетчъл беше в отвратително настроение. Беше счупил лявата си ръка в неотдавнашна битка с Франк Клаус и болката го влудяваше. Захапах тънката чаша с вода и нарочно порязах устата си. Потече кръв и извиках на Кетчъл да дойде с мен до тоалетната. Той пъхна пистолета в колана си и тръгна. Целият цирк беше в името на това да спася келнера. Трикът проработи."
През първите си два месеца в Калифорния Кетчъл печели три срещи, след което се изправя срещу Джо Томас.
Последният също е само на 20 години - като него, но се смята от специалистите за далеч по-опитен. Първият им двубой завършва наравно (4 юли 1907 г., 20 рунда), а във втория Кетчъл печели с нокаут в 32-рия рунд (2 септември 1907 г.). Третата им битка също е епична - успех за Кетчъл по точки (12 декември 1907 г., 20 рунда), която му носи световната титла в средна категория. Така Стенли се превръща в още по-голяма звезда в света на бокса.
И продължава да жъне успехи - срещу братята Майк и Джек Съливан, срещу много силния Били Папке, срещу Уго Кели и отново Джо Томас. Почти всички от тези мачове са в Сан Франциско или в близкия град Колма.
На 7 септември 1908 г. във Върнън (предградие на Лос Анджелис) се провежда реванша с Папке. Кетчъл е разклатен от неочаквани удари на съперника веднага след гонга за началото. В онези години боксьорите не си докосват ръкавиците, а се ръкуват. А когато Стенли протяга ръка към противника, Папке му нанася два удара - страничен в челюстта и прав между очите. Неспорстменската атака нанася сериозни щети, на Кетчъл, но въпреки това издържа до 12-ия рунд, в който губи с технически нокаут. След двубоя лицето му е обезобразено до неузнаваемост.
Успява да си отмъсти за поражението на 26 ноември 1908 г. в Колма. След това записва още няколко успеха, които му носят прозвището Убиеца от Мичиган.
В средата на октомври 1909 г. Кетчъл е съперник на легендарния Джак Джонсън, световен шампион в тежка категория. Към момента на боя той е с баланс 48-5-10 и тежи над 10 кг повече от главния герой на разказа ни. Съвсем очаквано, Джонсън е супер фаворитът в двубоя и прогнозите се оправдават. В 12-ия рунд Стенли е нокаутиран тежко, а опонентът му му избива четири зъба, като два от тях се забиват в ръкавицата.
По ирония на съдбата това се оказва и последният истински голям мач в кариерата на Убиеца от Мичиган.
Той все по-често започва да злоупотребява с алкохол и опиум и формата му спада. Така през септември 1910 г. решава да се усамоти в ранчо в Конуей, Мисури (недалеч от Спрингфийлд) при приятеля си Пийт Дикерсън. Намеренията му са да си почине добре, след което да започне подготовка. С Дикерсън имат и проект за обсъждане - възнамеряват да започнат съвместен бизнес с дървен материал.
Събитията обаче претърпяват неочакван обрат.
В ранчото Кетчъл се влюбва в готвачката Голди Смит. Жената далеч не е красавица, но е единствената във фермата, а боксьорът пренебрегва както нейния съвсем неизключителен външен вид, така и факта, че годеникът ѝ - Уолтър Дипли - също работи там.
Дийпли не може да преглътне факта, че боксьорът ухажва приятелката му, но не намира кураж да му потърси обяснение. Смелостта му идва в навечерието на убийството, когато Стенли го смъмря грубо, когато го вижда как удря един от конете в ранчото.
Кетчъл има желязно правило, свързано с бурния му характер: никога да не сяда на маса с гръб към вратата. Но на 15 октомври 1910 г. Голди Смит му слага приборите така, че да наруши традицията на боеца. "Горе ръцете!", заповяда Дипли с насочена към гърба му пушка. Стенли поглежда през рамо и се усмихва, мислейки си, че това е някаква шега. Той дори не грабва револвера си, който традиционно е запасан на колана му. Когато започва да се изправя от масата, Дипли го прострелва в гърба.
По-късно става ясно, че Голди пребърква джобовете на свлеклия се на пода боксьор. По време на разпита готвачката заявява, че годеникът ѝ е убил Кетчъл, защото той я е изнасилил. А когато лъжата ѝ е разкрита, Смит признава, че тя и Дипли са искали да ограбят спортиста, но не са планирали убийството му.
Пийт Дикерсън обявява награда от 5000 долара за убиеца и той е заловен още на следващия ден в съседна ферма. Процесът срещу Смит и Дипли се състои през януари 1911 г. и двамата са осъдени на доживотен затвор. Защитата на готвачката обжалва и в крайна сметка остава на свобода. Дипли пък престоява зад решетките 23 години.
Кетчъл умира няколко часа след инцидента в болница в Спрингфийлд, където е откаран със специален влак, нает от Дикерсън. На погребението му се изсипват 10 хиляди души. По-късно тялото му е транспортирано до полското гробище в Гранд Рапидс, а днес в центъра на града се издига паметник на шампиона.
Стенли остава в историята не само като безупречен нокаутьор и зрелищен боец, но и като безстрашен човек.
"Започнете да броите до 10 и той ще се изправи", казва на погребението му един от най-близките му приятели.
OTD 1910 - Middleweight Champion Stanley Ketchel is shot by Walter Dipley and dies at the age of 24. Ketchel was between fights and camping out at a Missouri ranch when he was shot by Dipley in a jealous rage over a woman. pic.twitter.com/CfAFgU15Jd
— Ringside Seat (@RingsideSeatMag) October 15, 2021
