Стивън Джерард го написа кратко и ясно: "Най-добрият, с когото съм играл." Сериозни думи от може би най-великият футболист, който Ливърпул е виждал.
Кени Далглиш също се включи в лаконичен стил: "Никога не се променяй." И този съвет идва от още една от най-големите легенди на "Анфийлд", когото феновете все още помнят като Краля.
Адресатът на тези думи бе, разбира се, Луис Суарес, който остави, меко казано, доста впечатляващи спомени в трите си години и половина в Мърсисайд.
Определян като луд и като гений едновременно. Но когато си привлякъл имена като Джерард и Далглиш във фен клуба си, означава, че наистина си правил нещата както трябва.
Суарес ще се завърне на "Анфийлд" тази седмица. Със сигурност го очаква враждебно посрещане, каквото получи при визитата си с Барселона през 2019-а. Сега ще бъде в цветовете на Атлетико Мадрид. Но дори да бъде освиркван не бива да го приема твърде лично.
Феновете на Ливърпул, като повечето фенове, винаги са били крайни в любовта и омразата си. Още повече, когато става въпрос за футболист, който им е носил толкова много емоции.
Суарес ще ги превъзбуди още веднъж в сряда вечер, независимо от изхода на срещата.
Има играчи с повече мачове и с повече голове от Суарес; такива, които са печелили повече трофеи. Единствената купа, която уругваецът успя да вдигне в червеното на Ливърпул, бе Купата на лигата през 2012-а. Нападателят отбеляза 82 гола във всички турнири, преди да замине за Барселона през 2014-а, което му отрежда 22-ро място във вечната ранглиста на клуба.
Но името му продължава да се споменава в едно изречение с редица легенди на мърсисайдци.
"Той е един от най-великите, които са играли за този клуб - казва Джейми Карагър. - Когато говорим за легендите на всички времена, той е в Топ 5. Начинът му на игра и головете, които бележеше, бяха просто впечатляващи."
"Не искам да се червят", смее се Джо Коул, който не иска да назовава имена, но разкрива, че "един или двама" играчи на Ливърпул са били далеч от впечатлени след пристигането на Суарес на "Анфийлд" през януари 2011-а.
"Червените" реагираха бързо и успяха да вземат уругваеца срещу 23 млн. паунда. Суарес бе отбелязал 111 в рамките на четири сезона в Аякс, но холандският тим бе готов да го продаде, тъй като нападателят вече бе проявил "вампирските" си наклонности, нападайки със зъби Отман Бакал в един мач с ПСВ.
"Това ни даде предимство", спомня си бившият спортен директор на Ливърпул Даймиън Конъли, който в рамките на няколко дни успя да уреди още продажбата на Фернандо Торес в Челси срещу 50 млн. паунда и да привлече Анди Керъл от Нюкасъл за 35 млн. паунда.
Сега може и да звучи странно, но в онзи момент Керъл бе смятан за по-добрият трансфер. Това бе рекорд за футболист от Острова, който бе впечатлил Висшата лига с мощната си физика и головете си глава. Именно от него се очакваше да наследи фланелката с №9, овакантена от Торес.
Но на Мелууд играчите на Ливърпул бяха впечатлени в доста по-голяма степен от новата "седмица".
"Луис пристигна и ни спря дъха", казва още Карагър.
Виждайки го, Джо Коул си задава въпроса: "Как сме успели да го вземем?"
"Още от първата тренировка разбрах, че той ще бъде много специален играч - казва още Коул. - Въпреки че някои от момчетата, не Стиви или Кара, не бяха убедени в качествата му, защото беше различен - той просто беше неподправен, специален талант. Като го гледах в онзи ден, си казах само "еха!"
По онова време Джей Спиърингс все още е млад талант, който току-що е излязъл от академията и влязъл в първия отбор. Той също не може да скрие възхищението си от Суарес.
"Още на първата си тренировка започна да задава тона за всичко - казва той. - Просто беше победител. Беше невероятен.
Имах късмета да тренирам както със Суарес, така и с Торес. Ако трябва да избирам между двамата, винаги бих се спрял на Суарес. Всеки ден се раздаваше на макс, отдаден, с желание, трудолюбив и с манталитет на победител."
Суарес подписа с Ливърпул официално на 31 януари, а на 2 февруари вече седеше на пейката за двубой със Стоук Сити от Висшата лига. 18 минути след почивката влезе като резерва на мястото на Фабио Аурелио. Още 16 по-късно отбеляза и първия си гол за "червените", възползвайки се от подаване на Дирк Каут точно пред "Коп"-а.
"Мечтан дебют за Крал Луис", крещеше от задната страница на Liverpool Echo.
Феновете на Ливърпул бяха открили новия си любимец.
Талантът на Суарес бе очевиден, а и той не спираше да го показва. Но заедно с головете уругваецът имаше и доста проблеми в първата си година и половина на "Анфийлд". Пропускаше чисти положения, партньорството му с Керъл изглеждаше невъзможно и бе готов да се сдърпа с всеки - съперници, треньори, съдии и съотборници.
"Беше готов да се бие с всеки - казва Стюърт Даунинг, който бе привлечен през лятото на 2011-а. - Сдърпа се с Джордан (Хендерсън) на една тренировка. С (Даниел) Агер постоянно се ритаха. Мисля, че твърде много желаеше победата, но с възрастта възмъжа."
Хендерсън продължава да поддържа връзка със Суарес дори след трансфера му в Барселона, но си спомня за трудните първи дни с уругваеца. Халфът тъкмо бе преминал в Ливърпул от Съндърланд и трябваше да оправдава парите платени за него и не бе готов за допълнителните трудности, които Суарес му създава.
"Имаше едно или две неща, които Луис правеше на тренировка, които не ми харесваха - разкрива по-късно Хендерсън. - Често вдигаше ръце, все едно иска да каже: "Какво прави този?!"; сякаш нямах място там или не бях достатъчно добър.
Това наистина ме засегна и след втория-третия път бях готов да го убия!
Но впоследствие имахме добри взаимоотношения. В един от следващите мачове му подадох за един гол срещу Стоук. Още преди мача го бил предрекъл и казал на Лукас (Лейва), че ще му асистирам, и оттогава всичко между нас беше брилянтно. Много се сближихме."
Всички, които са работили с него, го описват по един и същи начин - с тих характер, леко дръпнат и резервиран, обичащ семейството си. Но всичко това се променя, щом веднъж стъпи на терена.
В съблекалнята на Ливърпул си спомнят и за един инцидент с Том Андерсън, 20-годишен бранител на Бънрли, на когото Суарес ударил глава по време на закрита контрола на Мелууд.
Заради тъмната страна на характера си уругваецът пропусна цели 19 мача по времето си в Ливърпул, въпреки че така и не получи нито един червен картон.
Осем от тях дойдоха след расисткия скандал с Патрис Евра по време на двубой с Манчестър Юнайтед на "Анфийлд" през октомври 2011-а. Суарес бе глобен и с 40 хиляди паунда от ФА. Нападателят отричаше и получи мощна подкрепа от Далглиш и съотборниците си, които излязоха с фланелки в негова чест преди един мач с Уигън.
Години по-късно Карагър и тогавашният изпълнителен директор на Ливърпул Питър Мур се поднесоха своите извинения на Евра за поведението на клуба.
Но скандалът продължи с нова сила през януари 2012-а, когато двата отбора трябваше да се изправят един срещу друг на "Олд Трафорд". Суарес вече бе изтърпял наказанието си, но вбеси Евра, когато отказа да стисне ръката му при поздравяването между отборите преди първия съдийски сигнал.
Сър Алекс Фъргюсън го нарече "срам за Ливърпул" и заяви, че трябва да му бъде забранено да играе повече за този клуб. "Можеше да предизвика безредици", твърдеше легендарният мениджър на "червените дяволи".
Другият инцидент с участието на Суарес, който няма да се забрави, бе този с Бранислав Иванович от Челси през април 2013-а.
"До края на мача не разбрахме какво се е случило - споделя Даунинг. - След това всичко стана ясно, а той не отричаше: "Да, направих го!"
Сякаш имаше прекъсвач в мозъка. Иванович се справяше добре срещу него в онзи ден и не му даваше топката. Затова и за секунда полудя, но после съжаляваше.
Такъв си беше. Играеше на ръба на позволеното. За него всичко беше в името на победата."
Суарес бе наказан за десет мача за инцидента с Иванович, пропускайки финалните няколко кръга от сезон 2012/13 и от следващия. В същото време вбеси ръководството и феновете допълнително, след като поиска да напусне "Анфийлд".
Първо пофлиртува с Реал Мадрид. Твърдеше, че иска да се отърве от английската преса, която бе обявила за "обществен враг №1", и от папараците. Искаше да напусне Англия заради семейството си.
Но малко по-късно историята му се промени. Арсенал проявяваше сериозен интерес към него и знаеше, че клаузата му за откупуване е 40 млн. паунда. Затова "артилеристите" предложиха 40 млн. + 1 паунд, което роди крилата фраза на собственика на Ливърпул Джон Хенри: "Какво пушат на "Емирейтс"?"
В крайна сметка "червените" отказаха да го продадат. А Суарес отговори с интервю, в което обвини Брендън Роджърс, че е нарушил обещанието си да го пусне да си тръгне, ако Ливърпул не успее да се класира за Шампионската лига (мърсисайдци завършиха седми в първия сезон на Роджърс - 2012/13).
"Не е като да искам да отида в местния враг", оплакваше се Суарес, а Роджърс го изгони от тренировките. Трябваше да се намесва капитанът Стивън Джерард, който да ги помирява. Успя да убеди и Суарес да остане още година, като му обясни, че Арсенал не е мястото за него.
Финалният му сезон в Ливърпул - 2013/14, е най-добрият, който играч на Ливърпул е правил. Суарес бе наказан за началото му, но завърши със "Златната обувка" и с наградата за играч на годината.
"Никога не съм виждал нещо подобно в живота си - каза наскоро Майкъл Оуен. - Той беше просто изключителен."
Суарес отбеляза 31 гола в 37 мача през кампанията, сред които три хеттрика и четири гола срещу Норич, като даде и още 14 асистенции.
"Нямаше стигане", коментира Карагър.
Самият Джерард, който вече бе към края на кариерата си, също не можеше да повярва на какво става свидетел.
"Хората често ме питат: "Торес или Суарес?" - споделя Стиви Джи. - Бих предпочел да играя с Торес, защото мисля, че стилът му е по-подобен на моя. Но ако говорим за футболист, който може да прави всичко, който да може да увлича цялата защитна четворка и да печели мачове, бих казал Суарес."
Суарес поведе Ливърпул към 11 поредни победи в края на сезона, което ги качи на върха във Висшата лига три кръга преди края. След това дойде мачът с Челси, подхлъзването на Джерард и психологическите войни на Моуриньо. Ливърпул загуби, а след това изпусна и преднина от 3:0 срещу Кристъл Палас.
Суарес не можеше да повярва. Знаеше, че са изпуснали шанса си.
Пет дни по-късно дойде и последната му поява в цветовете на Ливърпул на "Анфийлд".
Пое към Барселона отново наказан, този път заради инцидента с Джорджо Киелини на Световното първенство.
През март 2015-а се завърна на "Анфийлд" за благотворителен мач. Игра рамо до рамо с Торес и бе приветстван като герой от 44-те хиляди по трибуните. "Липсваха ми", каза той след мача.
Наследството му в Ливърпул е непокътнато, въпреки че последният път бе посрещнат доста враждебно от привържениците на "червените". Суарес бе освиркван при всяко докосване на топката, а Барселона изживя шока да бъде отстранен след победа с 3:0 в първия мач.
Без съмнение, ще бъде повече от мотивиран за сблъсъка в сряда вечер. Влезе за само десет минути при загубата на Атлетико с 2:3 преди две седмици в Мадрид и сега ще търси реванш, колкото и време да му бъде дадено на терена.
Въпреки вече на 34 уругваецът все още е сред най-качествените футболисти на поста си. Именно той поведе Атлетико към титлата в Ла Лига миналия сезон и изглежда готов да го направи отново.
За някои той е легенда, за други - предател. Изминаха повече от седем години, откакто Суарес съблече червената фланелка, но емоциите, които предизвиква сред привържениците, не са изчезнали. "Анфийлд" все още го помни. Както доброто, така и лошото.
