През 90-те години на миналия век германците във Висшата лига бяха екзотика.
Юрген Клинсман очарова цяла Англия с екипа на Тотнъм, а през 1997 в Ливърпул акостира героят от пресния финал в Шампионската лига между Борусия Дортмунд и Ювентус Карл-Хайнц Ридле. А историите от романтичното последно десетилетие на ХХ век звучат като от друга епоха.
"Около подписването на договора исках да заведа един приятел в пъб, за да пийнем по нещо. Седнахме и при мен дойде някакъв непознат. Пита ме какъв съм и откъде съм. Тогава си казах: "На точното място си", така стартира английското приключение на Ридле.
Тогава Ливърпул е далеч от нивото и успехите през последните години. В тима пристига Пол Инс, но от школата излизат някои от най-талантливите футболисти на Англия за онова време.
"Тогава в първия отбор започнаха да пробиват мъжките Спайс Гърлс - Роби Фаулър, Стив Макманаман, Джейми Реднап, Майкъл Оуен и Стивън Джерард - разказва Ридле. - В онези години традицията беше младите играчи да чистят обувките на по-старите. С моите се занимаваше Майкъл Оуен. Но когато влезе трайно в състава, ангажиментът му отпадна."
Първото коледно парти на германеца в Ливърпул е паметно.
На него по традиция новобранците трябва да изпеят по една песен. Ридле се спира на немски шлагер, но той е далеч от най-добрите в "Гласът на Германия" и представянето му е прекъснато с изливане на халби с бира върху главата.
"По-късно се преместихме в един бар, където имаше всичко - готина музика, пиене и супер настроение. Плюс няколко поразсъблечени жени. Проблемът бе, че голяма част от момчетата бяха в зоната на здрача, а с момичетата имаше някакъв придружител, който беше снимал с камера цяла вечер. И на следващия ден явно продаде записа на Newsoftheworld (един от най-четените таблоиди тогава б.а.). Това беше и краят на коледните партита", смее се Ридле.
За германеца, който преди престоя си в Англия изкарва няколко сезона в Лацио, а след това в Дортмунд, порядките във Висшата лига са повече от странни.
"След победа в автобуса задължително ни чакаше една каса изстудена бира. По-късно във Фулъм момчетата отиваха в пъба директно след тренировка. И първата бира изпиваха на екс, за да поръчат втора на секундата. А след това на мача тичаха като коне по 90 минути - изумен е Карл-Хайнц. - На хранителния режим също не се обръщаше особено внимание.
В Германия и Италия се ядеше само бяло месо, много плодове и зеленчуци.
Няма да забравя деня на първия ми мач с Ливърпул. В 11 имаше брънч, на който основното беше традиционната английска закуска - яйца, гъби, боб, бекон, малки наденички. В Германия и Италия беше немислимо да ядеш такова нещо, да не говорим за деня на мача. А аз гледах как вратарят Дейвид Джеймс си слага от всичко в чинията, докато не я направи с връх. След това старателно натъпка всичко в устата си. Гледах като паднал от Марс.
В Германия поне 2-3 пъти в седмицата бяхме на масаж. След три тежки тренировки в Ливърпул отидох при нашия масажист Марк и го помолих да ме поеме. Той просто отговори: "Карл, отивай в шибаната баня!". Ако някой не се чувстваше добре, просто вземаше гореща вана. Но колкото и странно да звучи, в Англия за четири сезона не получих нито една сериозна мускулна травма."
На терена също не липсват изненади. Дебютът за Ридле е срещу "лудата банда" Уимбълдън, предвождана от легендарния Вини Джоунс.
"Беше корав тип. Още в петата минута ми вкара един шут в лицето - спомня си без особено умиление германецът. - По време на престоя ми в Лацио Пол Гаскойн беше взел една касета на Вини, в която той си беше направил компилация от най-грубите влизания и дори обясняваше как да направим фаул възможно най-интелигентно. Целият автобус се скъса от смях на тази касета."
В мача с Уимбълдън Ридле е фаулиран от Джоунс за дузпа, а Оуен изравнява за 1:1.
"Преди тази ситуация имаше друга, в която симулирах. Направих "умиращ лебед", а съотборникът ми Стив Макманаман дотича до мен, надвеси се и каза: "Момче, тия може да си ги правиш в скапаната Германия!". В Англия дори съотборниците ти скачаха, ако симулираш за дузпа - добавя нападателят. - За шпагат в Англия не се свиреше фаул. Във въздушните двубои можеше да си правиш каквото си искаш, а публиката полудяваше, ако случайно си дръпнеш крака при единоборство, за да не се контузиш."
След два сезона в Ливърпул Ридле заминава за Фулъм, който се бори за промоция във Висшата лига. Собственик на отбора е Мохамед Ал Файед, който е амбициран да вкара тима сред големите.
"Той нямаше никаква идея от футбол. Трябваше да се срещнем в офиса му в магазина "Хародс". С мениджъра Марк Грифит бяхме уточнили детайлите и Ал Файед влезе. Бях му представен като новото попълнение от Ливърпул и той каза: "Ааа, супер, откъде си?". Даже нямаше представа кой съм - разказва Ридле. - Казах, че съм от Германия, а той отвърна: "Ааа, Германия, Хитлер, ОК."
Във Фулъм германецът изкарва своята кратка треньорска кариера. Шест кръга преди края на сезона мениджърът Пол Брейсуел е уволнен, а на него му е предложено да поеме поста като най-опитен играч. Помага му бившият му наставник в Ливърпул Рой Еванс, който в началото дори не иска пари за ангажиментите си. Фулъм завършва девети, а на следващия сезон с Жан Тигана начело "котиджърс" влизат във Висшата лига. Не и без помощта на Ридле.
