Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От боклукчия до Футболист на годината в Англия и вечна легенда

Саутъл е хванал нахлул фен на Тотнъм по време на полуфинала за ФА къп през 1995 година.
Саутъл е хванал нахлул фен на Тотнъм по време на полуфинала за ФА къп през 1995 година.

Легенда на Евертън и Уелс - той е последният вратар, спечелил наградата Футболист на годината в Англия. На фона на своите съотборници от бурното десетилетие между от 80-те и 90-те не близва никакъв алкохол. Не обича и шумните партита.

Ще си кажете: "Луд човек!" Може и да сте прави, но по-скоро не сте. Това е Невил Саутъл!

Историята започва през 1958 година в Ландудно, малко курортно градче на западното крайбрежие на Великобритания. Невил е футболист на на селски отборчета, но това го прави щастлив. Защото любовта към играта при него е над всичко.

"Ритахме на всякакви терени, единият беше като рампа за скейтборд - центърът на игрището беше по-ниско от зоната на вратите. На друго в средата имаше телефонен стълб. Някои бяха като тресавища, но все пак, играейки в провинцията не очакваш тревата на "Уембли" - връща лентата Саутъл. - На едно място пък духаше толкова силен вятър, че понякога топката се връщаше при мен след като я изритвах с всичка сила напред."

На 15 футболът е единственото, което вълнува Невил, и ходи на училище само заради часовете по физическо. През седмицата рита с връстниците, а в неделя играе с мъжете от местния пъб. Но който не учи, се сблъсква рано с други задължения. Саутъл не прави изключение и започва да работи от малък.

"Бачках в един ресторант, където остатъците от храна, паднали по земята, отново влизаха във фритюрника. Когато ми писна, станах общак по строежите. Правех го, след като на един мач бях счупил ребро. Трябваха кинти, а аз бях по детски наивен - мислех си, че ще си се оправи от само себе си. Но научих, че за възстановяването на едно счупено ребро не е много препоръчително да влачиш чували със строителни отпадъци по цял ден - иронизира се Саутъл. - Няколко месеца бях и боклукчия. За мнозина това е срамна работа, но тя е като всяка друга. Ще ви кажа нещо - в най-шикозните къщи съм виждал най-голямата кочина. Тези хора така бяха ос**ли градините си, че не бих пуснал и кучето си там."

Като играч на Бери Невил живее повече от бедно. Къщата, която наемат със съпругата си, е лошо изолирана, а разходите за отопление надвишават доходите на семейството.

"Принудихме се да продадем цялата покъщнина, за да се топлим. Оставихме само двете легла - връща се към тежките периоди уелсецът. - Когато Евертън предложи да ме купи, треньорът на Бери ме закара до Ливърпул. Нямах дори кола."

"Карамелите" дават сериозните за онези години 150 хил. паунда за подписа на Саутъл, а той бързо се превръща в неизменен титуляр на вратата.

Стражът става част от най-славния периоди на клуба. Евертън печели две титли на Англия, Купата на носителите на национални купи през 1985 и два пъти триумфира с ФА къп. Радва се на специални отношения с мениджъра Хауърд Кендал.

"Когато някой път ме обвиняваше несправедливо за допуснат гол, си му казвах директно: "Майната ти!" След това на видеото той виждаше, че не е прав и си взимаше думите назад. Хауърд имаше особено чувство за ситуациите - разказва за мениджъра Саутъл. - През годините слушаш едни и същи наставления, с една и съща интонация. Това се изтърква. Веднъж играехме със Стоук Сити за ФА къп и Хауърд просто отвори прозореца на съблекалнята. Чуваха се песните на феновете ни. "Това са хората, за които трябва да играете", ни каза той. Това беше най-добрата мотивационна реч, която съм чувал през живота си."

На мач срещу Лийдс Невил прекарва цялата пауза между полувремената, седнал до страничната греда. Мнозина си обясняват поведението му със зациклилите преговори за нов договор.

"Нищо подобно - категоричен е той. - Просто бях бесен, губехме с 0:2 и имах нужда от спокойствие. Исках да си освежа главата. Къде трябваше да отида? В съблекалнята беше шумно, на трибуните нямаше кьораво място. Седнах си до гредата и просто се изключих. Може би единственият случай, в който се поддадох на емоциите от публиката, беше полуфиналът за КНК срещу Байерн през 1985-а. Баварците имаха един от най-силните отбори в света и ни поведоха. Обърнахме с 3:1 само благодарение на невероятната ни публика. Още преди мача ни трябваше час, за да стигнем до стадиона, провирайки се с автобуса между хилядите по улиците."

Как мислите Невил отпразнува триумфа над Байерн?

Пали колата, прибира се вкъщи и си прави чаша чай. Феновете на Евертън се дивят, че любимецът им не участва в празненствата.

През 1984 г. пък отказва да вдигне купата на Футболната асоциация.

"Намирам го за супер нелепо. Спечелил ли съм купата - спечелил съм я. Няма нужда да я показвам на всички", обяснява странността си Невил.

Един от най-култовите епизоди в кариерата му идва след спечелването на Купата на Англия през 1995-а срещу Манчестър Юнайтед. След финала Саутъл пали колата и си тръгва за вкъщи. По пътя качва на стоп закъсали фенове на Юнайтед.

"Не им обелих дума през цялото пътуване. Така или иначе бяха имали кофти ден, за да им пълня главите с още глупости. А те самите изобщо не загряха, че ги возя аз. Мислеха си, че съм просто един идиот, който прилича на Невил Саутъл. Защото най-нормалното е той да празнува с отбора по това време", показва великолепното си британско чувство за хумор легендарният вратар.

Както вече стана ясно, Невил мрази шумните тържества и напиванията. Но има разкошни идеи, когато трябва да се скрои номер на пиян съотборник.

"Един колега беше излязъл на нощен тур, а ние опразнихме цялата му стая. Изнесохме леглото, телевизора, хладилника, шкафовете, столовете - абсолютно всичко. Той се прибра, но помисли, че е объркал хотела и се луташе из околността в търсене на "правилния", смее се Саутъл.

Вратарят обича да се гъбарка и на тренировките.

"Любимото ми беше при тренировка на удари да си сваля ръкавиците и да избивам топката с глава. Другите направо полудяваха", разказва Саутъл.

Ако смятате, че сме приключили със странностите му, грешите. Невил не обича ваканциите. На плажа с жена си Саутъл издържа едва няколко минути. След това става от шезлонга и отива да тренира.

"Една седмица отпуск беше тежка за мен. Две вече бяха пълен ад", превърта играта уелсецът. Той обаче е един от първите футболисти изобщо, които си позволяват да изразят послание към жена си пред целия стадион.

"Във вестниците бяха писали някакви гадости за мен и излязох с надпис на фланелката: "Обичам съпругата си" - пояснява Невил. - На следващата седмица играехме с Шефилд Уензди. Техният вратар се появи се фланелка, на която пишеше: "И аз обичам жената на Невил Саутъл". Спуках се от смях."

Невил е избран за Най-великият футболист в историята на Евертън. Рекордьор по мачове с екипа на клуба - за 18 сезона записва 710 срещи във всички турнири.

Днес се занимава с благотворителни каузи и социално отговорни кампании. Дълго време работи за проекта NEET (NotinEducation, EmploymentorTraining).

"Занимавах се с деца, които бягат често от училище, прекъснали са го или нямат никакъв професионален хоризонт пред себе си - разказва за новата си кауза големият Невил. - Работих с тях главно по направление "Спорт", за да натрупат някакво самочувствие и да структурират живота си. В момента се опитвам да свързвам тези деца с фирми, които да им дават възможност за стаж или практика при тях."

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените