Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Помните ли мемето с ридаещия тъмнокож? Това е Роки - световният шампион, който угасна като наркоман и просяк

Камдън (Ню Джърси, САЩ). Малкият град с население под 80 хиляди е един от най-окаяните в страната. 40% от населението му живее под прага на бедността, а броят на тежките криминални престъпления превишава шест пъти средната за страната стойност.

Жителите на градчето нямат много поводи радости в ежедневието си, но известно време се гордееха с това, че живеят със световен шампион в бокса.

През последното си десетилетие на този свят тъмнокожият мъж не се различаваше от другите бездомници в града. Едва на 50 той изглеждаше като развалина. Липсваха му няколко зъба, лицето му беше подпухнало и се движеше с бастун. Въпреки това мнозина го поздравяваха сърдечно на улицата и му подхвърляха по някой и друг долар. Този просяк беше бившият първенец на планетата Роки Локридж.

Да, същият, който навремето нокаутира Роджър Мейуедър, боксира се като равен с равен с Чавес-старши и взе два шампионски колана. Световната слава обаче не го спаси и угасна трагично в същия този свят, от който искаше да избяга на всяка цена в младостта си.

***

Рик, който по-късно всички наричат Роки, израства по улиците на размирната Такома. В града доминират социално неравенство, расово разделение и всички проблеми, характерни за САЩ през 60-те и 70-те години на миналия век.

С атлетичната си фигура момчето привлича вниманието на местните банди. Амбициите му обаче се простират отвъд това да се влее в редиците им. Когато е на 17, е пребит от доста по-голям от него гангстер. А именно този случай провокира желанието му да започне да се занимава с бокс.

Роки обаче се оказва нещо много повече от боксьор, който притежава достатъчно умения, за да печели уличните битки. Прогресът му в спорта е бърз и на 19 стига до финалите на престижния турнир "Златните ръкавици", а скоро след това е взет в младежкия национален отбор на САЩ за участие на световно първенство.

През същата тази 1978 г. боксьорът, който работи като хамалин в магазин за хранителни стоки, решава да се пробва при професионалистите.

Успехът му е шеметен. В първите си две години провежда 16 битки и печели всичките. Но най-удивителното е, че 14 от тях - с нокаут. В края на 70-те Роки се поздравява и с първите си титли на регионално ниво.

С ювелирния си десен прав и бързите си крака Локридж бързо достига до първия си шанс да се бие за световната корона. През 1980 г. излиза за пояса на WBA в лека категория, но съдиите противоречиво присъждат титлата на Еузебио Педроса.

10 години по-късно авторитетното издание "The Ring" нарича това решение на реферите "най-лошото в историята на бокса". Така че всъщност Роки, който наистина доминира сериозно в тази битка, трябва да стане световен шампион още тогава.

Разочарованието обаче не го сломява и в следващите си четири двубоя записва  последователни победи. Изглеждаше, че новият шанс за атака на световния връх е близо, но през 1981-ва американецът изненадващо е нокаутиран от Хуан Лапорт.

И този провал обаче не гаси пламъка в упорития Роки. Следват девет последователни победи и правото на реванш срещу непобедимия Педроса. Вторият им мач е през 1983 г. като този път Локридж е надигран категорично от панамеца, на когото не му трябва съдийско рамо. Така отново остава с празни ръце.

Но животът му извън ринга е щастлив.

Млад, привлекателен и известен, 24-годишният Роки среща бъдещата си съпруга Керълайн. Любовта им е бурна и почти веднага ги води към олтара. Скоро се раждат и децата им - близнаци.

На фона на семейното щастие провалите за световната титла бързо са забравени. А когато подновява боксовата си кариера, Локридж записва три успешни двубоя подред, включително победа над бившия световен шампион Корнелиус Едуардс.

Така стига до поредната възможност да се бие за пояса.

През 1984 г. Роки се изправя срещу непобедимия световен шампион в полулека категория Роджър Мейуедър (чичо на Флойд). За по-малко от два рунда Локридж печели с нокаут и завоюва колана на WBA.

След няколко успешни защити американецът се изправя срещу легендарния Уилфредо Гомес. Роки губи от пуерториканеца, но прави страхотен мач.

През 1986 г. се среща с друга изключителна звезда - Хулио Сезар Чавес-старши. Според почти всички фенове и експерти заслужава повече успеха от мексиканеца, но съдиите присъждат друго.

И отново показва шампионски дух и характер. През 1987 г. Локридж печели световната титла на IBF, отнемайки колана от Бари Майкъл. Следват две ярки защити на титлата и паметни две битки с Тони Лопес. Вторият им двубой е избран за един от най-добрите през 1988 г. Роки отново губи шампионския си статут и този път - завинаги.

Но това си има своето обяснение.

Въпреки звездната си репутация и измамното благополучие, Локридж се бори с тежък проблем - наркомания.

"След всяка битка купонясвах по две седмици. Използвах алкохол и незаконни вещества, пиех всичко, което ми попаднеше под ръка. Когато имах нужда от пари, исках от промоутърите и ги получавах", разказва Роки.

Алкохолът и дрогата обаче не му прощават и още преди да навърши 30, с кариерата му е свършено. В опит да преодолее зависимостта си семейството се мести в родната му Такама, но там нещата само се влошават още повече. Локридж харчи и последния си цент за наркотици, а Керълайн, която дълго време се опитва да помогне на съпруга си, в един момент се предава. Тя взима децата и напуска завинаги бившето боксово величие.

В началото на 90-те Роки успява да стъпи на крака и дори се завръща на ринга, но в битките с Рафаел Руел и Шармба Мичъл е само бледа сянка на себе си.

"Парите изчезнаха. Хората, които са пристрастени към алкохола и наркотиците, често изпадат в безнадеждна ситуация. Разбира се, че това е жалко, но от друга страна това си е и техен избор", коментира Кейти Дува, един от промоутърите на Локридж.

Вече тотално зависимият Роки се мести в Камдън на 35-годишна възраст и успява да си намери работа със заплата от 8 долара на час.

Но след луксозния му минал живот и шестцифрените хонорари в бокса, не може да се примири дълго време с подобно мизерно съществуване. Опитва да осъществи кражба с взлом, но е задържан и е осъден условно. През 1997 г. е хванат за друга кражба, след което го вкарват в затвора.

Излиза през 1999-а, когато е на 40, и не се и опитва да си намери работа. Няма и жилище.

"Ако се окажеш бездомен, Камдън е перфектното място. Тук винаги ще те нахранят и ще се намери къде да пренощуваш", казва боксьорът.

Бившият шампион живее с надбавка от 140 долара от правителството на САЩ, която се полага на всички бездомни хора. Разчита и на милостинята на местните.

В средата на първото десетилетие на новия век Роки се опитва да се събере. Поне на думи.

Говори, че иска да прекарва време със семейството си и да вижда синовете си. Но пороците му са по-силни от него. Децата му се опитват да го издърпат от лепкавото блато и го настаняват в клиника, в която да се лекува от алкохолната и наркотичната зависимост. Безуспешно.

"Боли, много боли. Как можеш да бъдеш добър човек, без да си добър съпруг? Как можеш да бъдеш велик шампион, но да не си страхотен баща и съпруг? Боли. Но все още съм жив, искам да прекарам дните, които ми остават с децата си. Искам да им отделя време", страда отчаяният Локридж.

През 2016 г. го канят в популярно шоу, в което разказва история си. Не успява да сдържи емоциите си и избухва в силно ридание, а "остроумници" в мрежата правят гифче, което на плачещия тъмнокож мъж, което се върти и до днес.

Страната си спомня за бившия шампион и мнозина остават дълбоко потресени от нещастното развитие на живота му. Да му се помогне обаче е твърде късно и през 2019 г. си отива от този свят в приют в Глосдейл.

"Мъката е голяма. Баща ми, Рики Локридж, известен като Роки, почина. Всичко, което искаше, беше да се чувства комфортно със семейството и приятелите си. Бог го повика при себе си", казва Рики Локридж-младши.

Бившият световен шампион получава инсулт, който не е първият за него. Животоподдържащите му системи са изключени на 7 февруари - малко повече от месец след 60-ия му рожден ден.

Най-четените