Ако трябва бързо да посочите един култов вратар от историята на Ливърпул, асоциацията винаги ще бъде една и съща - Брус Гробелаар. Роденият в Дърбан, Южна Африка, страж става емблематичен с танца си на голлинията при дузпите във финала срещу Рома за Купата на европейските шампиони през 1984 година.
Историята на живота му обаче е достойна за филм. И филмът със сигурност няма да е от най-веселите. Макар да се ражда в Южна Африка, Брус израства в Родезия (днешно Зимбабве) и участва в гражданската война между бялото малцинство и партизаните, водени от Роберт Мугабе.
"В общи линии майка ми ме изпрати на война - разказва Брус. - Бях на 17 и не се разбирах с треньора на отбора ми. Бях му казал да се завре там, където слънце не огрява. Майка ми ме замъкна директно в казармата, където трябваше да се готвим за военни действия. Първоначално бяха казали, че нашата рота няма да бъде пратена на фронта. В петък ни заповядаха да си събираме нещата, защото в неделя се уволняваме. В събота вечер обаче дойде нова заповед, че тръгваме на война. Двама от бойните ми другари отидоха до тоалетна с пистолетите и се гръмнаха, аз открих телата им."
Футболът помага на Гробелаар да преработи в душата си ужасите от войната.
Още в началото на кариерата си Брус се озовава в северноамериканската лига, където голяма част от световните звезди са отишли да вземат своето "последно 10". Среща на терена Йохан Кройф. Великият нидерландец дори споделя пред пресата, че "младият вратар на Ванкувър ще има бляскаво бъдеще". Оказва се прав, както за много неща във футбола.
Гробелаар дори изкарва проби в Уест Бромич, но не успява да получи работна виза за Англия. Впоследствие разбира, че просто е имало нужда да докаже, че е имал предци, свързани с кралството. Неговият прадядо се е сражавал в англо-бурската война. Но съдбата си знае работата.
Тази информация вече работи, когато за привличането му преговаря Ливърпул.
Брус хваща окото на скаута Том Соундърс, докато играе под наем в Крю Аликзандра. Съгледвачът идва за халф, но пише на легендата Боб Пейсли: "Трябва да вземем този млад вратар. Играе добре, както на вратата, така и напред."
Често Брус дриблира до центъра на терена, дотогава за играещ с крака вратар изобщо не може да става и дума. Но в последния му мач на Острова на трибуните вече е и Пейсли. А малко след това мениджърът и Соундърс са в Канада, за да получатт подписа на Гробелаар.
"Кацнах в Лондон, никой не ме чакаше. Звъннах в клуба, свързаха ме с Пейсли и той ми каза: "Знаеш ли къде е Манчестър?" Хванах полета за Манчестър. Там пак нямаше никого. Отново позвъних в клуба, а секретарката ме пита: "Знаеш ли къде е Ливърпул"? Отидох в хотела, където трябваше да се настаня, а във фоайето Соундърс подаваше един паунд на Пейсли. Бяха залагали дали ще се оправя и ще стигна до града", хили се Гробелаар.
Брус обича да ходи на ръце или да сяда на горната греда. Феновете на Ливърпул са в екстаз, но мениджърът не съвсем.
"Ако продължиш така, се връщаш в Крю Аликзандра", отсича Пейсли. И Брус започва да ходи на ръце, само при празнуване на голове.
"Пейсли премълча цели пет дни за смъртта на баща ми - разкрива легендарният вратар. - Бяхме в Токио за Междуконтиненталната купа срещу Фламенго и той искаше да съм концентриран. Едва след мача ми каза, че татко се е споминал. Клубът ми резервира самолетен билет първа класа от Токио за Йоханесбург. На следващия месец видях фиша със заплатата си и в него нямаше почти нищо. Можете да си представите какво съм получавал - един билет първа класа от Япония до Южна Африка."
С Ливърпул Брус печели 6 титли, 3 купи на ФА, 3 купи на Лигата и веднъж трофея на европейските шампиони. При дузпите с Рома през 1984, които се превръщат в апогея за вратаря помощник-треньорът Джо Фейгън му казва: "Няма да си виновен, ако не хванеш нито една дузпа. Опитай се да ги разсейваш." И той го прави, а Ливърпул отново е на върха, а Гробелаар е героят на вечерта.
Вече стана дума за това, че футболът помага на вратаря да преработи в душата си ужасите от войната. Може би защото го сблъсква с два от най-големите кошмари в историята - трагедиите на "Хейзел" и "Хилзбъро" са с участието на Ливърпул и той е на вратата.
"В Брюксел съблекалнята ни беше откъм трибуната, където станаха сблъсъцит - спомня си Брус. - Носехме кърпи и кофи с вода, за да помогнем на пострадалите. Беше ни ясно, че не можем да играем при подобни събития, но УЕФА искаше да предотврати по-големи трагедии по улиците на града. На никого не му се играеше. Нарушението срещу Бонек беше извън наказателното поле, но никой от нас не протестираше. Просто искахме мачът да свърши възможно най-бързо."
39 души умират на "Хейзел"... По-голямата трагедия обаче предстои на "Хилзбъро" в Шефийлд, където Ливърпул играе срещу Нотингам Форест в полуфинал за Купата на футболната асоциация. "Още в началото усетих, че нещо не е наред. Чуваше се едно "Пффффф" - сякаш излиза въздух от балон. Това беше звукът от смачканите фенове - разказва за ужаса Брус. - Виждах лицата на оградата и чувах виковете им за помощ. Крещях на охраната да отворят вратите, но... Прибраха ни в съблекалните. Знаехме, че има жертви. Идваха само да ни съобщават за бройката. На връщане в автобуса слушахме радиото, а числото на починалите растеше. В дните след трагедията с момчетата ходехме при родителите на жертвите, а те ни затръшваха вратите с думите: "Убийци! Детето ни е мъртво, защото отиде да гледа вашия мач." Ние страдахме наравно с тях. Аз ходих на 8 или 9 погребения, мениджърът Кени Далглиш вероятно на 50."
След трагедията на "Хилзбъро" за пръв път в живота си Гробелаар получава психологическа помощ.
"Във войната се оправяш сам. След "Хилзбъро" с мен седна човек, с когото да разговарям за всичко - връща се назад митичният вратар. - Научих, че трябва да посетиш местата, с които свързваш най-травматичните си събития. Бях отново на "Хейзел", на "Хилзбъро", на местата от войната. Това помага да изгониш демоните."
Като става дума за демони, с африканско проклятие се свързва 30-годишният период без злато в Англия за Ливърпул. В бенефиса на Брус шаман от Черния континент казва: "Без него няма да има титла".
"Аз развалих магията - разказва ексцентричният Гробелаар. - Трябваше да препикая двете врати. Първия път успях само едната и ме изгониха от стадиона. Същия сезон Стивън Джерард се подхлъзна, а титлата замина. След това играх за един работнически отбор на "Анфийлд". Сипах от урината си в едно шише от вода и обработих и другата врата. В края на сезона Ливърпул триумфира с титлата."
