Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

През 2005-а футболисти на Ливърпул откраднали медали от Милан за спомен

За Мелър и Пелегрино нямало медали, но си решили проблема.
За Мелър и Пелегрино нямало медали, но си решили проблема.

Контузия уби мечтата на Нийл Мелър да бъде част от финала на Шампионската лига през 2005-а. По-късно подвигът на неговия Ливърпул бе наречен Чудото от Истанбул, а нападателят, родом от Шефилд, даже бил на косъм от това да няма възможността да отпразнува триумфа със съотборниците си на терена на "Ататюрк", ако не бил Фернандо Мориентес. Или по-точно - паспортът на испанеца.

Простено ви е да не помните много ясно Мелър, но той изигра решаваща роля за успеха на Ливърпул на европейската сцена преди 15 години. Най-малкото заради това, което направи при победата над Олимпиакос в последния рунд, която позволи на мърсисайдци да излязат от групата. Мелър влезе от резервната скамейка и вкара гол, след което подаде за този на Стивън Джерард, с който бе оформено крайното 3:1 пред трибуната "Коп".

Просто е като "две и две" - Ливърпул нямаше как да стане европейски шампион, ако не беше прескочил груповата фаза. А това нямаше как да се случи, ако "червените" не бяха отговорили с поне три попадения на гола на Ривалдо за Олимпиакос в тяхната врата. И то при положение, че не допуснат друг. Така и стана - три безответни за англичаните и те хванаха последния влак.

Затова Мелър се чувства част от Чудото в Истанбул, въпреки че така и не се съблече по екип в турския мегаполис.

Ето и разказа му в подкаста на The Planet Football "The Broken Metatarsal".

"Бях сред 10-имата други играчи, които отпаднаха от групата различни причини. Трудно беше да стигна до терена (след края на двубоя - б.пр.), защото беше пълно с фенове на Ливърпул. Всички бяхме с анцузи на клуба, но не можете да си представите колко много запалянковци с фланелки на Ливърпул също се опитваха да стигнат до игрището. Стюардът се правеше на луд и се преструваше, че не говори английски. Фернандо Мориентес също беше сред нас, а преди три години бе спечелил Шампионската лига в Реал. В един момент трябваше да извади паспорта си, за да докаже на охраната, че наистина е той. Тогава изведнъж стюардът започна да го прегръща и да го моли да си направят снимка. Чест прави на Фернандо, че се погрижи за всеки от нас също да премине охраната, за да се наслади и да отпразнува на подиума заедно с останалите от отбора", спомня си Мелър.

А след като Нийл се насладил на мига заедно с героите на вечерта, друг от играчите, който не бе въвлечен в битката, Маурисио Пелегрино, се уверил, че двамата ще си тръгнат със спомен от Истанбул.

"След цялата фиеста, останахме аз и Пелегрино. Той отиде към купчината с медали на подгласниците от Милан и взе два-три от техните. Дойде при мен и ме попита: "Искаш ли един от тези?" А аз му казах: "Няма проблем, ще си вземе и аз. Точно това ще направя". Така че си имам медал от Истанбул макар и сребърен. Просто го сложих в джоба си и това беше всичко. Очаквам Малдини да почука на вратата ми и да ми каже: "Ще ми върнеш ли медала, моля."

15 години и няколко дни по-късно това все още не се е случило. Мелър си пази спомена, защото означава много за него. На Стиви Джи и останалите легенди от 2005-а медалите са от по-благороден медал. Но ако не беше Нийл, Петата просто нямаше как да се случи. Не и през пролетта на 2005-а.

Най-четените