Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Румънецът с шапката, който играеше покер с Кройф в Аякс и бе обявен за Бащата на модерния френски футбол

Румънецът с шапката, който играеше покер с Кройф в Аякс и бе обявен за Бащата на модерния френски футбол

Аякс на Ринус Микелс (най-добрият треньор на 20-и век според ФИФА - б.а.) е отбор, записал името си със златни букви в историята.

Четири пъти шампион и три пъти носител на Купата - Микелс печели всичко, а благодарение на тоталния футбол, който изповядва, извежда амстердамския гранд и до трофея от КЕШ през 1971-ва.

След като постига всичко в Холандия, приема предизвикателството да оглави Барселона.

Изненадващо за много за негов заместник от Аякс се обръщат към едно почти непознато име в Европа - Щефан Ковач.

Самият румънец също не е убеден дали офертата е истинска, затова веднага след като пристига в Амстердам, си купува билет за пътуването обратно до Букурещ.

Но се оказва, че билетът няма да му трябва.

Щефан Ковач е роден на 2 октомври 1920 г. в Тимишоара в семейство на румънка и унгарец. Още от малък говори румънски, унгарски и немски. Впоследствие научава и френски. Истински полиглот.

"Първият ми досег с топката дойде в една прекрасна великденска утрин - спомня си Ковач. - Бях на 4 г. и баща ми ме събуди, хвърляйки една топка върху главата ми. Оттогава не мога да забравя аромата на кожата. Запаметил се е в съзнанието ми и от този ден топката е моят живот."

Не е ясно дали Ковач избира футбола, или футболът избира него. Баща му е бивш защитник, играл за аржентинския Нюелс Олд Бойс. Брат му постига още по-големи успехи и играе на три световни първенства с Унгария.

Щефан не е толкова умел с топка в краката и никога не стига до националния отбор. Но тактически е феномен за времето си. Говори с часове за формациите на отборите, за движението на топката и футболистите, помага на треньорите си в изготвянето на тренировъчните програми.

В края на активната си кариера се подвизава като играещ треньор. Впоследствие поема Клуж и започва работа в националния отбор. Тогава се запознава с бащата на Катеначото - Еленио Ерера, който изиграва огромна роля в последващото му развитие.

"Разбрах, че изобщо не сме били прави да отдаваме успеха на Катеначото на дефанзивната игра. Успехът на тази система се корени в усърдната работа и високите стандарти - твърди Ковач. -

Когато му казах, че ходя на опера по два пъти на седмица в Клуж, той ми отговори: "Аз нямам време да излизам. Дори за вечеря. Посветил съм целия си живот изцяло на футбола."

Той беше перфекционист, никога не беше доволен, но знаеше, че канските мъки ще донесат желания резултат в края на седмицата."

Между 1967 и 1970 г. Ковач води Стяуа. Променя целия начин на работа в клуба - както на терена, така и извън него. Веднъж става шампион и печели Купата във всеки от четирите си сезона начело.

Следващата стъпка е Аякс. Ковач поема европейския шампион, чиято звезда - Йохан Кройф, тъкмо е получил първата от трите си "Златни топки".

Ковач надгражда върху изграденото от Микелс, но и използва различни похвати. Първата му работа е да намали напрежението в съблекалнята, дори понякога обръща гръб, когато футболистите нарушават дисциплината.

Кройф разказва как треньорът веднъж ги спипал да играят карти и да пият. Но реакцията му изумила всички - Щефан сяда до играчите си, сипва си и обира всички на покер.

Подходът на Ковач е глътка свеж въздух за футболистите след тоталитарния режим на Микелс. На терена Ковач позволява на играчите са да импровизират, а извън него не се интересува особено как разпускат.

"Само идиот може да дава инструкции на Кройф, а аз не съм такъв" - отговаря румънецът, когато медиите тръбят за нежеланието на Йохан да се вслушва в треньорските наставления.

Дори този евентуален проблем потушава с лекота.

Тактическите му иновации включват игра с либеро и използването на изкуствена засада. Под негово ръководство Аякс започва да пази топката. В ерата на тоталния футбол холандците вече разиграват кълбото, докато намерят празните пространства в противниковата отбрана, а не разчитат единствено на светкавичната скорост на атаката си.

Тренировъчният процес също се променя. Ковач увеличава натоварването по време на тренировки, след които изисква пълни лекарски доклади за състоянието на всеки футболист.

И всичко това дава резултат. Още в първата си година печели КЕШ, Интерконтиненталната купа, Суперкупата на Европа и титлата в Холандия.

Но не всичко върви по вода. На полуфиналите за КЕШ Аякс отстранява Бенфика с 1:0, което не се харесва на ръководството. Шефовете на клуба очакват по-изразителна победа; искат всеки съперник да бъде сразяван с разлика.

Заговаря се дори за уволнение на Ковач, но тогава лидерите в съблекалнята се застъпват за него. Лилчно Йохан Кройф говори в негова защита: "Защо да слагаме прът в колелата си? С този отбор можем да победим всеки."

На финала Аякс побеждава Интер с два гола на Кройф. Йохан продължава да бъде лидерът и звездата на отбора. Впоследствие Ковач го прави и капитан. Двамата често обсъждат тактическата постройка на отбора.

Във втория си сезон в Аякс Ковач печели титлата, а отборът му вкарва впечатляващите 100 гола в 34 кръга. Амстердамци печелят и трети пореден КЕШ, като финала е победен Ювентус.

Дори това обаче не задържа Ковач начело. Не, не е уволнен, но е принуден от комунистическата партия да се върне в родината си. Управляващите в Румъния не остават слепи за успехите му и настояват знанията му да бъдат използвани за доброто на местния футбол.

Известно време Ковач работи за Румънската федерация, след което получава позволение да поеме националния отбор на Франция. Треньорът отдавна мечтае да работи в тази страна, тъй като знае езика, а и брат му е играл клубен футбол там.

Румънският специалист е шокиран от ниското ниво на френския футбол. "Петлите" не са участвали на голям форум от Световното през 1966-а, а клубните отбори отпадат в ранните етапи на евротурнирите.

"Липсва им импулс, ритъм - критикува Ковач нивото на футболистите. - Във Франция се играе остарял футбол. Когато някой подаде топката, остава на място, вместо да тръгне, за да я получи отново. Във Франция защитниците знаят само как да защитават, а нападателите - само да нападат."

Но Ковач не се ограничава в критиките си. Той е основната движеща сила в създаването на академията Клерфонтен (една от 12-те академии в цяла Франция под егидата на Френската футболна федерация).

Впоследствие от нея ще излязат имена като Тиери Анри, Никола Анелка, Оливие Жиру, Уилям Галас, Блез Матюиди и Килиан Мбапе.

"С правилната структура до осем-десет години можем да изградим легендарен отбор", сигурен е румънецът.

Ковач поставя основите на големия френски отбор, който печели европейската титла през 1984-та. Отборът е воден от бившия му помощник и негов наследник при "петлите" Мишел Идалго.

Под натиск на комунистическата партия Ковач е принуден да зареже и работата си в националния отбор на Франция. Застава начело на Румъния, но не успява да класира отбора за Мондиал 78 и Евро 80.

За следващото Световно Румъния достига до финален плейоф, но губи с 0:1 от Унгария. Появяват се слухове, че Ковач е "дал" мача заради нареждане отвисоко. Специалистът категорично отрича обвиненията и напуска национала.

След това работи в Панатинайкос, с който печели Купата на Гърция, и в Монако, където не постига успехи, но ще бъде наследен от друг легендарен треньор - Арсен Венгер.

"Монегаските" са и последният му отбор, след което Ковач пише книгата "Тотален футбол".

Щефан Ковач умира на 12 май 1995-а от рак на белите дробове, след като през целия му живот цигарата не слиза от устата му.

Когато научава за смъртта му, президентът Жак Ширак прекъсва среща с министрите за минута мълчание в чест на Бащата на модерния френски футбол.





 

Най-четените