Един от най-великите треньори в историята на бокса и учител на Майк Тайсън - Кас Д'Амато е бил изключително запален по храната. Боксовият специалист е комбинирал познанието си за спорта и психологическите си прийоми с на моменти абсурдната си вманиаченост върху храната.
Както всички американци, преживели Голямата депресия, и Д'Амато е бил научен да цени всяка хапка. За необичайната фиксация върху храната на легендарния треньор разказа негов колега и бивш негов ученик - треньорът Теди Атлас.
"Както всички американци, преживели Голямата депресия, и Д'Амато бе много внимателен с храната и оценяваше всяка трошичка. Така е бил научен от баща си - независимо какво се случва, винаги трябва да се погрижиш първо за храната.
Обичаше да говори за храна и постоянно откриваше нови и нови неща. По средата на една тренировка ме попита: "Теди, опитвал ли си печена риба тон с майонеза? Страхотно е!" Отговорих му, че да, а след това той попита: "А знаеш ли, че сандвичът става много вкусен, ако му добавиш майонеза?"
Постоянно се притесняваше, че нещо може да свърши. Един ден точно се бях върнал от магазина с пълни торби, а той започна да сортира храната. Изведнъж изкрещя: "Теди! Имаме 27 кутийки с риба тон и само шест кутийки с майонеза! Разбираш ли за какво ти говоря? Какво ще правим, ако свърши майонезата?! Какво???" След това ме изпрати отново до магазина за нова партида с майонеза.
Кас много обичаше и реда, когато всяко нещо си беше на мястото. Когато нещо беше разбъркано, започваше да вика: "Не тук! Мястото му е другаде!" Понякога му правех номера с храната, но той никога не се смееше на тях, а ги смяташе за неуместни шеги.
Беше духовит мъж, умен, но станеше ли въпрос за храна, винаги беше сериозен. В подобен случай често казваше: "Това е безотговорно. Изобщо не е смешно, Теди."
Атлас разказа и още една история за Д'Амато, която отново бе свързана с храната.
"Една сутрин влязох в кухнята, където Кас вече приготвяше закуската и вареше яйца. "Теди, колко яйца искаш да ти сваря - шест-седем? - попита той, а аз отговорих: "Кас, сам съм, отборът не е с мен. Две яйца са ми достатъчни." Тогава той изкрещя: "Две?! Какво ще правиш с тях? Няма да ти стигнат и за единия зъб!" Нямаше как да му откажа, затова направих компромис: "Добре, Кас, сложи и малко бекон покрай яйцата."
Той свари яйцата и сложи седем от тях в чинията. Разряза ги на две и така станаха 14 половинки. Започна да си слага червен пипер върху тях, но бурканчето не бе добре затворено, капачето се отвори и целият червен пипер се изсипа върху яйцата.
Яйцата бяха като заровени под пясъка. Кас седна на, сгъна една салфетка, каза нещо на италиански, най-вероятно някоя псувня, а аз го попитах дали наистина ще яде тези яйца. Той ми отговори: "Теди, в живота трябва да плащаш за всяка грешка, която правиш. За всяка." И започна да ги яде.
Такъв си беше той и принципите му бяха железни. Благодарение на тях стигна до върха. Изяде всичко до последната троха. След това обаче не успя да проведе тренировката, защото му беше много зле и се беше заключил в тоалетната. Принципите и егото му бяха всичко за него. Така работеше с всички."
