Към Луис ван Гаал няма как да останеш равнодушен. Или го харесваш, или го мразиш в червата. Четвъртфиналът между Аржентина и Нидерландия на Световното първенство в Катар е един от най-пресните примери за това как този човек предизвиква вълна от емоции.
Независимо от всичко Ван Гаал е един от малцината, които могат да се похвалят, че са тренирали грандове като Аякс, Барселона, Манчестър Юнайтед и Байерн. Печелил е Шампионската лига без да загуби нито един мач в рамките на сезона, при това с тим от голобради момчета, които станаха сензация в Европа в средата на 90-те.
Неслучайно Ван Гаал смята неговия Аякс от сезон 1994/95 за най-силния отбор, който е водил. От него за големия футбол бяха открити Едвин ван дер Сар, Едгар Давидс, Кларънс Зеедорф, Патрик Клуиверт, Яри Литманени др.
"В онзи сезон спечелихме Шампионската лига и Ередивизие без поражение и имахме стил, който не виждам в Европа днес - смята ексцентричният нидерландец. - Но още в началото на ангажимента ми с Аякс имаше огромни съмнения към мен. Едва към шестия месец на работата ми феновете видяха, че отборът ми има нещо специално. Дотогава от трибуните постоянно пееха за Йохан Кройф и искаха той да се върне."
С великия номер 14 бързо започва да ги дели остра взаимна неприязън, въпреки че по време на престоя си в Аякс Ван Гаал отива на стаж при великия Йохан в Барселона.
"Точно тогава почина сестра ми и трябваше да се върна до родината - разказва доскорошният селекционер на Нидерландия. - Когато му обясних ситуацията, той изобщо не ме разбра. Впоследствие станах треньор на Барселона, а той го прие като навлизане в неговата територия. И още от ден 1-ви започна да се изказва негативно срещу мен в рубриката, която водеше."
Ван Гаал дава и недвусмислен отговор на въпроса дали съжалява, че не се е помирил с Кройф преди смъртта му.
"Нашите характери просто не си пасваха - категоричен е той. - А животът ми е прекалено кратък, за да се опитвам да се харесам на един, втори или трети, които са много различни от мен. За мен движеща сила винаги е било да съм близо до хора, които ме харесват и които аз харесвам."
Често е определян за арогантен, но самият Ван Гаал предпочита друго определение. Оценява се като "болезнено откровен".
"Отнасял съм се с уважение към всеки един човек в клубовете, в които съм работил - от президента до отговорника за терена - категоричен е специалистът. - Това могат да потвърдят всички. Комуникацията е в основата на успешния треньор. И дисциплината. Моята задача е била винаги да обяснявам решенията си на играчите си. Самите футболисти пък трябва да са на моята вълна.
Иначе би им било трудно да бъдат на ниво и така приносът им към отбора пада.
Старал съм се винаги да се отнасям еднакво с всеки един футболист. Независимо дали съм бил по-внимателен или съм влизал в конфронтация - винаги съм мерил с еднакъв аршин. Бастиан Швайнщайер никога не е имал проблем с това. Докато Франк Рибери като французин беше по-мек и очакваше по-внимателен подход. Той беше талантлив, но твърдоглав и егоцентричен. По-голямата част от нападателите са така. И той, и Лука Тони не успяха при мен, защото се считаха за играчи с особен статут и смятайки се за такива, очакваха, че това им дава някакво предимство спрямо останалите. Нищо подобно!"
Ван Гаал определя работата си в Байерн като най-трудната задача в своята кариера.
"Това е най-особеното място, защото наоколо беше пълно с бивши футболисти, които изказват мнение и искат да влияят върху решенията - обяснява той. - Въпреки това в Байерн думата все пак имаха хора от футбола. И макар че сме имали доста противоречия, съм ценил този факт. В Манчестър Юнайтед например, изпълнителният директор Ед Уудуърд нямаше никаква представа от играта, защото до слагането му на поста се е занимавал с инвестиционно банкиране. И не е никак добре един клуб да бъде управляван само от икономически подбуди."
В Байерн Ван Гаал се опитва да е най-оригинален в методите си. Организира често тиймбилдинги с отбора. Сигурно е трудно да си го представите, но медиите го наричат "парти чудовище".
Веднъж след загуба на баварците, за да мотивира футболистите, сваля гащите си в съблекалнята пред тях.
"Исках да им обясня нагледно, че големи мачове се печелят с топки. Аз съм спонтанен човек и това е една от най-силните ми страни", обяснява треньорът, дал път във футбола не само на споменатите по-горе нидерландски звезди, но и на Шави, Иниеста и Дейвид Алаба.
Като най-важната титла в кариерата си Ван Гаал определя спечелената с Манчестър Юнайтед Купа на Футболната асоциация през 2016 година.
"Месеци наред пресата в Англия ме разкъсваше. И да спечелим купата с човек по-малко с гол в продълженията беше велико - връща се към престоя на "Олд Трафорд" нидерландецът. - Винаги много ме е дразнело, че отговорни за успехите са играчите, но единствен виновник за поражението е треньорът. В крайна сметка негова е концепцията и той движи целия процес."
За Ван Гаал Пеп Гуардиола е може би най-интелигентният играч, когото е наставлявал.
"Интелектът му беше огромен. Още тогава можеше да се види, че той ще стане голям треньор - спомня си нидерландската легенда. - Харесвам го много и като наставник. Както и Юрген Клоп, Ерик тен Хаг... При тях ясно си личи почеркът. И това е нещото, което отличава отборите им от останалите."
