На 19 май 2022 г. Челси ще отпразнува 10-годишнината от първия си трофей в Шампионската лига.
Да, сякаш беше вчера, но измина почти десетилетие от онзи триумф на обявения за аутсайдер тим на Роберто Ди Матео срещу Байерн Мюнхен насред "Алианц Арена".
Дотогава купата с големите уши се изплъзваше на лондонския клуб и на собственика Роман Абрамович, а седмина различни мениджъри се смениха в опит да я завоюват.
В онази историческа вечер звездите се подредиха за Челси и съставът от изключително опитни играчи преодоля всички трудности, за да осъществи голямата мечта.
Сред участвалите в триумфа опитни бойци на Челси беше и Флоран Малуда, който беше преживял няколко разочарования в турнира и отлично знаеше какво означава Шампионската лига за феновете, за собственика и за целия отбор.
Десетилетие по-късно, французинът разказва за преживелиците си през шестте години на "Стамфорд Бридж", отвели го до триумфа - както и до внезапния разрив между него и клуба малко след това.
След като спечели четвърта поредна титла на Франция, Малуда си тръгна от Лион през лятото на 2007 г., за да премине в Челси, който все още беше разклатен от първия си несполучлив опит да спечели Висшата лига при Жозе Моуриньо.
Специалния беше грабнал две поредни титли през първите си два сезона в Лондон, но не съумя да го направи и от третия опит. Напрежението между него и Абрамович вече се беше покачило и португалецът беше сензационно уволнен само месец след началото на новия сезон.
Малуда беше записал обещаващ старт за "сините" с гол и три асистенции в първите мачове и уволнението на Моуриньо го шокира.
"Беше много емоционално заради всичко, което Жозе Моуриньо представляваше. Беше успешен мениджър, затова за мен беше шокиращо. Но бих казал, че за клуба беше просто бизнес, както обикновено", осъзнава френското крило.
"Помня, че когато отидох на тренировка на другия ден, имаше папараци пред базата, а над нас кръжаха хеликоптери. Но в съблекалнята настроението беше в стил "предстои ни следващият мач".
"Сбогувахме се с мениджъра и внезапно вече трябваше да се готвим за следващия двубой. Беше странно преживяване. Но всъщност в Челси трябва много бързо да свикнеш да се справяш с нещо такова".
Жозе Моуриньо беше заменен от Аврам Грант, от когото не се очакваха чудеса. Но той изведе Челси до финали за Купата на лигата и Шампионската лига, които бяха загубени по болезнен начин след продължения срещу Тотнъм и след дузпи срещу Манчестър Юнайтед.
В последния ден от сезона Юнайтед грабна и шампионската титла за сметка на Челси.
Така Малуда усети какво е да изпуснеш на косъм три поредни трофея, като естествено, най-голямата болка е свързана с най-престижния евротурнир, когато Джон Тери се подхлъзна при дузпата, която щеше да донесе трофея.
"Беше ценен опит, защото беше първият ми финал в Шампионската лига", спомня си футболистът за онзи мач срещу Юнайтед в Москва. "Специално в Русия победата щеше да бъде подарък за нашия собственик, но резултатът беше разочароващ".
"Не беше писано да се случи, но смятам, че за състава това беше и мотивация, защото когато загубиш финалите за купите и си втори в първенството, го чувстваш като провал, но все пак си се представил добре".
"Аврам Грант ни изнесе реч след мача, защото знаеше последиците от загубен по този начин финал и мисля, че вече се готвеше за следващия сезон".
"Опитните играчи, които бяха печелили и губили финали, също говориха с нас, защото знаехме, че все още ще бъдем заедно като отбор и ще имаме и други възможности да се борим за този трофей".
"Целта беше да държим главите си вдигнати, защото бяхме близо и трябваше да задържим мотивацията да спечелим купата, не беше последният ни шанс".
Впоследствие в Челси кратки престои изкараха Луис Фелипе Сколари и Гуус Хидинк, но едва при следващия мениджър Малуда се радваше на най-силния си период.
Карло Анчелоти разтресе Висшата лига с появата си през 2009 г. и върна Челси на върха в английския футбол.
Първенството беше спечелено в комплект с ФА Къп и в процеса бяха счупени няколко голови рекорда.
Флоран Малуда сформира фамозно атакуващо трио с Дидие Дрогба и Никола Анелка и лично записа 15 гола и 15 асистенции във всички турнири. На какво се дължеше превъзходната му форма?
"В офанзивен план тогава бях най-постоянен, имах решителен принос и наистина успях да спечеля доверието на съотборниците си", радва се Малуда, който днес вече е на 41 години.
"Беше благодарение на начина, по който Карло Анчелоти ме караше да работя и ми се доверяваше. Третираше ме като опитен играч и ми даваше много отговорности, за които бях готов".
"Беше страхотно, защото научих много от него не само като мениджър, но и като човек; как да се справям с напрежението, да отговарям на очакванията и да се доверявам на другите".
"В онази година с Анелка и Дрогба всички вкарвахме, и то по толкова различни начини, ако единият от нас не вкараше, щеше да асистира на другия. Не помня да съм преживявал нещо такова в друг отбор. Сега вече можем да го осъзнаем, но тогава просто се радвахме, че играем заедно и бележим, доста време просто обсъждахме как да празнуваме головете".
Само 12 месеца след спечеления дубъл Анчелоти беше уволнен поради липса на трофеи през втория му сезон, отпадане на четвъртфинал в Шампионската лига срещу Манчестър Юнайтед и второ място в първенството зад "червените дяволи".
Това си остава най-бруталното решение на Абрамович като собственик на Челси, а Анчелоти беше уведомен за него в тунела на "Гудисън Парк" след последния мач от кампанията срещу Евертън.
Малуда признава, че Анчелоти е бил жертва на постоянно покачващите се очаквания в Челси.
"Просто не беше достатъчно за шефовете, защото той не спечели трофей. Този манталитет, че трябва да си успешен... дори да вземеш някой трофей, може да се окаже недостатъчно. Но това беше цената. Трябваше да печелим купи с атакуващ стил и да вкарваме, а ако не стане, мениджърът първи си плаща".
Следващата жертва на Абрамович беше Андре Вияш-Боаш, но той се задържа само девет месеца и Роберто Ди Матео се появи като пожарен вариант.
Макар че всички го подценяваха, неопитният в треньорската професия италианец поведе Челси на страхотен рейд в Шампионската лига чак до финала в Мюнхен.
Там Челси повали Байерн на стадиона на баварския гранд в един от най-драматичните финали в турнира, решен с дузпи.
"За разлика от Москва, този път осъзнавахме, че може да е последният ни финал заедно", разказва Малуда.
"Подготовката беше странна, защото имахме много контузени. Играехме с Байерн в Мюнхен, знаехме колко ще е трудно. Мисля, че спечелихме тази Шампионска лига противно на всички очаквания".
"Просто си вярвахме. Може би точно тогава всички ни отписваха, но психически бяхме готови да умрем на терена, да направим всичко за победата. Не мислехме за футбол, за тактика или нещо такова. Казахме си - само още един трофей, ще влезем в историята и ще се приберем с него".
"Постигнатото тогава ни обединява завинаги. За пръв път лондонски отбор печелеше Шампионската лига, и то с такъв невероятен състав".
Вияш-Боаш беше взел на мушка най-опитните играчи на "сините" като Франк Лампард и Ашли Коул и така ускори заминаването си от "Стамфорд Бридж".
Първата работа на Ди Матео беше да върне диригентската палка в ръцете на отдавна доказалите се легендарни фигури и това беше най-важното му решение.
Мнозина даже считат, че опитните играчи са поели и треньорските функции от Ди Матео, докато той просто ги е оставил да правят каквото решат.
"Вярно е, че опитните излязоха на преден план в един момент. Помня, че загубихме от Наполи и всички мислеха, че ще отпаднем от Шампионската лига. Но имахме няколко срещи, на които се погледнахме в очите и си казахме каквото е нужно, за да се съсредоточим върху последния ни шанс да вземем този трофей", признава Малуда.
"Така че да, имаше големи личности и голяма отговорност, поета от тях, но не можем да подценяваме приноса на когото и да е, включително Роберто Ди Матео, защото мениджърът трябва да взима решенията и напрежението върху него не беше малко".
"Цял живот ще бъда благодарен на Ди Матео за всяко решение, което взе през онази кампания в Шампионската лига".
Малко по-късно обаче дойде и разривът.
Флоран Малуда постепенно губеше мястото си в състава и поиска да бъде продаден, но не искаше да отстъпи от голямата си заплата и отказа няколко оферти.
Французинът влизаше в последната година от договора си и когато Ди Матео реши, че не му е нужен, футболистът беше изваден от първия състав и пратен да тренира с младежкия отбор до 21 г. през целия си последен сезон.
"Не е нещо, за което можеш да си подготвен. Тъкмо бях спечелил Шампионската лига и после прекарах цяла година с юношите без изобщо да мога да играя", клати глава Малуда.
Това беше жестоко отношение към играч, допринесъл за пет големи трофея в шестте си сезона на "Стамфорд Бридж". И човек би очаквал, че след нещо такова, връзката между Малуда и Челси ще е завинаги разбита.
Вече бившият футболист обаче настоява, че няма лоши чувства към клуба и изглежда се надява един ден отново да изпълнява някаква роля при лондончани.
"Нямам съжаления, защото явно е трябвало да се случи така. И това е част от кариерата ми в Челси, не се срамувам. Беше трудно да го преживея, но имаме взаимно уважение с шефовете, с Марин Грановская, със собственика, няма лоши чувства".
Малуда е доволен, че е бил приет добре последния път, когато е посетил клуба. И още се чувства свързан с мястото, където изживя най-добрите си футболни години.
"Гледайки в бъдещето, вратите са отворени, имаме добри отношения и още контактуваме. А аз - аз все още съм фен на Челси".
