90-те години на миналия век и първите след 2000 г. бяха наистина велика ера за Серия "А", заради което толкова често се връщаме към нея. Това беше време, в което най-добрите футболисти в света ритаха на Ботуша, а Калчото беше най-вълнуващото първенство.
Алваро Рекоба може и да не е първото име, за което ще се сетите, поглеждайки назад в годините, но талантът на уругваеца заслужава да бъде помнен. Кариерата му можеше да се развие далеч по-добре и трофеите във витрината му да бъдат многократно повече, но нещата невинаги се случват така, както ги очакваме.
С виртуозния си ляв крак, който събираше в себе си техника и мощ, Рекоба плени феновете на Интер, които още го помнят като един от най-сърцатите и симпатичните футболисти, играли за клуба през последните десетилетия.
Той бе изключителен дрибльор и подавач, виждаше свободните пространства и можеше винаги да се шмугне в тях; беше истински майстор на свободни удари и притежаваше онова специфично за южноамериканските техничари от онова време спокойствие в отношението си към играта.
Роден в столицата на Уругвай - Монтевидео, Рекоба започва кариерата си в местния Данубио. Дебютира за тима на 17 и в рамките на 34 мача отбелязва 11 гола. Тогава е забелязан от един от двата гранда - Насионал, който го привлича, когато е на 19.
Там Рекоба продлжава с бляскавото си представяне и добавя още 17 в 33 мача. Играта му не остава незабелязана в Европа и през 1997-а следва трансфер в Интер, където е привлечен в същото лято с Роналдо.
Скокът от Насионал в Интер е голям, заради което всички очакват Рекоба да се нуждае от известно време за адаптация. Нищо подобно, и още в дебюта си за "нерадзурите" Ел Чино, както е известен, вкарва два поразителни гола във вратата на Бреша.
Роналдо, за когото това също бе дебют в черно и синьо, на няколко пъти не успява да намери мрежата, след веднъж удря гредата и негово гол е отменен поради засада. Междувременно, Бреша бе успял да вкара и водеше с 1:0.
20-ина минути преди края Луиджи Симони реши да пусне Рекоба в игра и именно той, а не Роналдо, бе човекът, който поведе "нерадзурите" към обрата.
Десет минути преди края Беноа Кое плъзна една топка към него, Рекоба я намери по перфектен начин и от над 25 метра я заби в горния ляв ъгъл.
Защитниците на Бреша му оставиха твърде много свободно място. Все още никой в Серия "А" не знаеше на какво е способна левачката на атакуващия халф, но съвсем скоро цяла Италия щеше да трепери от нея.
Пет минути по-късно, сякаш за да затвърди впечатлението на всички, Алваро Рекоба се нагърби с изпълнението на един пряк свободен удар от около 30 метра. Ако някой в Бреша е имал съмнения, че уругваецът може да стреля от предишната ситуация, едва ли някой си го е помислил при тази.
Топката изглеждаше прекалено далече за директен обстрел, но на Рекоба не му пукаше и завъртя кълбото по такъв начин, че вратарят нямаше никакви шансове да отрази удара му, въпреки че той бе насочен в неговия ъгъл.
Масимо Морати бе убеден за трансфера на Рекоба след един негов гол за Насионал, подобен на Гола на века на Диего Марадона срещу Англия от световното първенство през 1986 г.
Но в дебюта си за Интер Рекоба показа и скритото си оръжие - това, с което всички фенове на "нерадзурите" щяха да го запомнят години наред. С него и с Роналдо в състава изглеждаше, че клубът го очаква светло бъдеще.
Въпреки че не успя да се разпише в дебюта си, Феномена наниза цели 34 гола във всички състезания за Интер в онзи сезон, докато Рекоба успя да вкара само още един в Серия "А". Той също бе със значението на спечелени точки, тъй като с него "нерадзурите" се добраха до равенство срещу Емполи в края на януари.
Интер финишира зад Ювентус след скандален край на сезона, но приносът на Рекоба за второто място бе минимален. Тези, които предричаха периода на адаптация се оказаха прави. Година и половина след пристигането си уругваецът бе пратен под наем в борещия се за оцеляването си Венеция, за да може да играе по-често.
Сезон 1998/99 бе тежък за "нерадзурите", които завършиха едва на осмото място, сменяйки трима треньори. През втората половина от кампанията Рекоба успя да блесне, помагайки на Венеция да се спаси от изпадане с 11 гола и девет асистенции в 19 мача и да се класира само три места зад Интер.
Рекоба веднага бе прибран и през следващата кампания записа 27 двубоя под ръководството на Марчело Липи, отчитайки се с десет гола в Серия "А". Интер завърши четвърти, но президентът Масимо Морати не бе щастлив. Липи бе уволнен, а скоро след това с работата си се раздели и Марко Тардели.
Въпреки трудностите на Интер Рекоба бе възнаграден за играта си с нов петгодишен договор през 2001-ва, с който стана най-скъпо платеният футболист в света.
Контрактът бе символ от страна на Мората на вярата му в способностите на Рекоба и опит да стимулира уругваеца да продължи да дава още и още на Интер. През юни 2001 г. обаче Ел Чино бе изхвърлен от футбола за една година за използване на фалшив италиански паспорт, с който Интер да заобиколи правилата за позволения брой чуждестранни футболисти.
Впоследствие забраната бе намалена на четири месеца при обжалването. Рекоба се завърна на терена през декември и вкара шест гола в 18 мача, но Интер отново завърши кампанията на незадоволително трето място, а атакуващият халф не успяваше да се превърне в лидера, който да поведе тима към титлата.
През лятото на 2002-ра на "Джузепе Меаца" бе доведен Ернан Креспо като заместник на Роналдо. С него, Рекоба и Кристиан Виери Интер достигна до полуфиналите на Шампионската лига. За уругваеца пък 2002/03 бе може би най-силният му сезон в черното и синьото на Интер.
Контузия го принуди да пропусне голяма част от следващата кампания, но въпреки това изигра 18 мача в Серия "А", в които вкара и осем гола. Един от тях бе победен при незабравимия обрат срещу Сампдория от 0:2 до 3:2.
Десетина минути преди края тимът на Роберто Манчини изоставаше с два гола, а на терена като резерва се появи Рекоба. Целият двубой се обърна със стъпването му на тревата. Уругваецът даде асистенцията за гола на Обафеми Мартинс, който намали резултата, след което Виери изравни.
Тогава дойде ред на Рекоба да покаже отново мълниеносната левачка. Дълбоко в добавеното време уругваецът напипа една топка малко след дъгата пред наказателното поле и с топовен удар я прати от върешната страна на гредата.
Някои бяха започнали да се съмняват в него, но както в дебюта си, Рекоба отново показа, че има способността, смелостта и топките да решава мачове.
Starting off the #InterSampdoria thread with a goal from Alvaro Recoba that helped Inter beat Sampdoria 3-2, this game is labelled as one of the best comebacks in history and for me defines the term Pazza Inter, hopefully we won't have this stress on Sunday. pic.twitter.com/pNXRJGddJI
— Condotti SMILEY🖤💙 (@Smiley_1932) February 22, 2020
За съжаление, това не бе началото на нова звездна ера, а началото на края за Рекоба в Интер. През следващите два сезона все по-рядко намираше място на терена, а през 2007/08 бе пратен под наем в Торино. Това и последната му кампания в Италия.
След това прекара две години в гръцкия Паниониос, а през 2010-а се завърна там, където започна всичко - в Данубио. Година и половина по-късно дойде време за още едно завръщане, този път в Насионал, където прекара последните четири години от кариерата си.
Може и да не се нарежда до най-големите легенди на Серия "А", но Рекоба заема специално място в сърцето на феновете на Интер, а и на тези на Калчото. Със своите 53 гола в 175 мача за "нерадзурите" уругваецът остави сериозна следа в историята на миланския гранд.
Както президентът Морати се бе изразил за него: "Той е не просто един футболист. Той е футбол. Правеше неща, които останалите играчи не можеха."
