Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Никога не съм карал Роналдо да тича. Той се нуждаеше само от свобода да играе, както може"

"Никога не съм карал Роналдо да тича. Той се нуждаеше само от свобода да играе, както може" Снимка: Getty Images

"Онзи отбор на Интер беше много силен, пълен с добри и умни футболисти. Съжалявам само за две неща: с още двама елитни защитници можехме да се превърнем в един от най-добрите отбори в историята; другото е, че така и не се запознах с (рефера Пиеро) Чекарини..."

Луиджи Симони бе треньор на Интер през 1998 година, когато Чекарини попадна в центъра на един от най-коментираните мачове в историята на италианския футбол - този между Ювентус и "нерадзурите".

Воден от младия Алесандро дел Пиеро, Юве бе на върха в класирането и вече си бе осигурил място във финала на Шампионската лига.

Интер пък разполагаше в атаката си с Роналдо, който тъкмо бе избран за играч №1 в света. "Нерадзурите" бяха на точка зад големия съперник и им предстоеше да играят финал за Купата на УЕФА.

Именно Дел Пиеро бе дал ранен аванс на "старата госпожа" в онази среща, но решаващият момент дойде през втората част, само в рамите на 15 секунди.

Чекарини не отсъди чиста дузпа за нарушение на Марк Юлиано срещу Роналдо, а в ответната атака Юве получи 11-метров наказателен удар, след като Дел Пиеро бе съборен в пеналта от Тарибо Уест. Въпреки пропуска му от бялата точка, "бианконерите" все пак спечелиха, благодарение на ранния му гол.

За бившия президент Масимо Морати Интер е спечелил титлата онази година, докато Симони е доста по-дипломатичен. Но е очевидно, че болката от загубата в Торино все още я има.

"Не знам дали щяхме да спечелим титлата, но съм сигурен, че не ни позволиха да опитаме - спомня си легендарният треньор. - Случиха се много странни неща онази година, но вече няма смисъл да се връщаме назад.

Единственото, което ме дразни, е, че Чекарини така и не си призна, че е допуснал грешка. Винаги се опитваше да се защити, въпреки че ситуацията бе кристално ясна. Не го виня, защото е трудно да си съдия, но никога няма да му простя.

Щом 20 години по-късно все още се говори за този мач, е очевидно, че се е случило нещо нередно. Веднъж един фен ме спря и ме заговори за тази дузпа в Лос Анджелис. Представяте ли си - чак в Лос Анджелис. Тази ситуация ще остане в историята на италианския футбол."

Освен за скандалния мач, Симоне говори още и за ролята на Роналдо в онзи тим, който завърши сезона, печелейки Купата на УЕФА след победа на финала над Лацио.

"Роналдо бе нашият лидер и се отнасяхме към него по начина, който заслужаваше. Той не беше примадона, но всички отлично знаеха, че беше специален и че може да ни изведе до върха, затова го подкрепяха по всякакъв начин.

Останалите не ревнуваха от Роналдо, защото той се отнасяше приятелски към всички. Никога не съм го виждал да обвинява съотборник за лош пас, винаги беше в добро настроение. Беше модел за подражание на всички на и извън терена.

Никога не съм бил на мнение, че отношението към всички футболисти трябва да е едно и също. Понякога има специални играчи като Роналдо.

Никога не съм го карал да тича, той се нуждаеше просто да играе с топката и някой да бяга за него. И съотборниците му се радваха да го правят, защото знаеха, че са част от силен отбор с гений за лидер."

Симоне прекара повече от 60 години във футбола като играч и треньор, оставяйки безброй спомени почти по цялата карта на Калчото.



Най-четените