Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той е пълен рогач и "грозник", не може да бие дузпи и да си върже вратовръзката

Един странен въпрос - защо да се дрънкаш на мотоциклет, когато почти всички от съотборниците ти са с коли? Как защо? Първо - не е нужно да решиш косата си, преди да излезеш от къщи. Второ - докато шофираш, си по-лесен за разпознаване от тези отвън: "А, ето го мерцедеса на ... (еди кой си)!" Трето - взимаш някое момиче уж само да го закараш до някъде, после не можеш да се отървеш от него. Не ви ли стига? Ето ви още - на мотора получаваш перфектен бронзов загар и когато ти се плюе, няма нужда да сваляш стъклото. Точка.

Още един странен въпрос - как се пробива във футбола, ако нямаш техниката на Кака, поразяващия удар на Шевченко, мозъка на Бобан и спокойствието на Малдини? Но пък за сметка на това си рогач, който рита, блъска, хапе, ръмжи и е готов да изповръща  дробовете си на терена. Понякога успяваш дори и ако до 12 си играл футбол само на пясъка на калабрийските плажове. И си играч, който твърди за себе си: "Моята дрога са чилито и фактът, че си скъсвам задника от тренировки."

Дами и господа, това е Дженаро Гатузо!

На световното първенство в Германия през 2006 г. Рино е сам в стая. Няма друг начин. Преди мачовете почти не мигва и постоянно се върти. А когато задреме за кратко, бълнува насън. Не иска да тормози никого с безпокойството си. И съответно никой не иска да бъде безпокоен. Така остава без другарче.

В деня на финала с Франция положението е нетърпимо. Освен всичко друго, Гатузо има и тежко разстройство. Нерви, нерви и пак нерви.

"Сигурно посетих 30 пъти онова място", спомня си той. Успява да се стегне (буквално) и изкарва цял мач. След победната дузпа на Фабио Гросо губи "сигнала". На следващата сутрин вижда снимките си - бос и по бельо. Толкова нелепо изглежда, че решава, че това са колажи. За негово учудване не са. Не помни почти нищо, но има миг, който е запечатан в сърцето и съзнанието му завинаги. Този, в който целунал купата, погледнал я и ѝ казал като на жена, в която е влюбен: "Колко дълго те чаках!".

Нервността и безпокойството не е задължително да са лоши съветници. Поне за Рино. След безсънна нощ, когато е на 17, вкарва победно на Джиджи Буфон на финала при юношите. А на 30 доиграва мач с Катания с разкъсани кръстни връзки, без изобщо да подозира това. Когато лекарите виждат рентгеновата снимка, се хващат за главите. Да изтърпиш тази болка е изумително, а какво остава изобщо да не я усещаш...? Адреналинът на Гатузо явно е от по-специалните.

Снимка: Getty Images

През 2012-а го сполетява нова беда - парализа на зрителния нерв, която може да доведе до ослепяване. Проблемът за съжаление се проявява и до днес. Той претърпява операция и се връща на терена за Милан. Година по-рано отказва тройно увеличение на заплатата в Анжи и помага на "росонерите" да станат шампиони. Макс Алегри обаче вече не го вижда като основен играч и започва да го склонява да се насочи към треньорството. Вътрешно обаче на Рино все още всичко му кипи. Играе му се като на луд. Защо "като"? Ароматът на тревата го привлича, както кръвта привлича акулата.

Отива в швейцарския Сион като играещ треньор и успява да остави следа. От неговите. В един мач с Йънг Бойс съотборник на Рино е фаулиран. Световният шампион се вбесява от мудната реакция на рефера и вместо него вади жълтия картон и го показва на провинилия се. След Швейцария, поема ангажимент да съживи Палермо, но изкарва само осем мача в Сицилия и тръгва за Гърция, за да води ОФИ. В Ираклион се скарва с президента, който не плаща, и след фалита на клуба си стяга багажа. Следващата му спирка е в Пиза, където нашамарва асистента си край тъча по време на един нервен мач и се прочува с още няколко типични за него изцепки. "Дано дъщеря ми не е наследила моя характер, защото никога няма да се омъжи", обективно коментира Рино.

Нататък е по-познато - първо в примаверата на Милан, после начело на представителния тим с минимална заплата, а сега - бурни времена в Наполи. В началото на януари Гатузо навърши 43, но малко се е променило в нрава му, който така добре познаваме от футболния терен. Луд и брадат, но и все така верен като куче. Все такава непоклатима легенда.

Истината е, че нетърпеливостта и бунтарството му са предопределеност.

Той е бебе седмаче, а когато е на 2,5 си разбива зверски главата в рамката на една от вратите у дома. Зашиват го с шест шева.

На 10 вече лови и продава риба, печелейки по 10-15 хиляди лири в добър ден. Познават го всички - от обикновените трудови хора до безделниците и комарджиите. На 12 рита с 15-годишни в отбор, трениран от зидар на име Тотоно. Обича футбола, но нищо повече. Камо ли да мечтае за Милан, "скуадрата" и световната титла.

В училище Дженаро е бедствие - спира тока, крие тебеширите... Репертоарът му е богат. Често бяга от класната стая, а посоките, в които го тегли са само две - едно ламаринено хале с електронни игри и плажът Марина ди Скиавонеа. "Все още не разбирам как, по дяволите, играехме по пет часа на пясък? - пише Гатузо в книгата си. - Днес костите ми започват да скърцат след 15-ата минута."

Гатузо е палав, но и находчив. Такъв, който знае как да влезе под кожата на учителите. На единия, голям почитател на футбола, редовно купува вестник La Gazzetta dello Sport (има пари), други подкупва с нови показалки (баща му е дърводелец). Но е наясно, че в ръцете на учителите те могат да се превърнат в оръжие и изрично предупреждава: "Само не ме бийте с тях!". Отворено хлапе, нали? От тези, които имат план за всичко.

Намира път към сърцето на всеки, но най-трудно му е да се справи със законите на мама, основният от които е след края на последния час веднага да се прибира у дома. Но електронните игри и мачлетата на плажа увличат до неузнаваемост. Веднъж закъснявал безнадеждно и за да се прибере по-бързо, започнал да вдига палец да спре някого на автостоп. Един камион набил спирачки и момчето щастливо нахлуло в кабината. Зад волана бил баща му...

В този ден ходил за материали с чужда машина. Вкъщи последвал пердах, а Гатузо-старши, бивш нападател в нискоразредния местен тим, заявил на Рино, че щом не иска да учи, ще трябва да насочи усилията си към футбола. Завел го на проби в Болоня, но не го харесали. През 1990-а обаче в Перуджа са по-благосклонни и прибират в школата си палавия калабриец.

На следващата година момчето напуска дома и заживява самостоятелно в пансиона на клуба. Стаята му е два на два, като в психиатрия. А сред "съкилийниците" му е и Кристиано Лукарели, бъдещият голмайстор, който е с три години по-голям от него, и постоянно го тормози.

В Перуджа Гатузо учи в счетоводния колеж. Но началото в новото школо е кошмарно. Пред очите му постоянно са Йонийско море, плажовете и безбройните му приятели в Кориляно Калабро. Не може да се концентрира върху уроците и за пет минути. Започва да бяга от часовете и се поддава на меланхолията. Треньорът му Анжело Монтеново обаче го предупреждава: "Или се вземаш в ръце, или ти купувам билет. Еднопосочен!". Рино не е глупав и схваща посланието. Няколко години по-късно получава диплома за счетоводител и печели италианското младежко първенство с Перуджа. Достига до първия отбор, но след само десетина официални мача, през 1997-а поема за Шотландия.

Гатузо няма професионален договор с Перуджа и клубът му плаща само стипендия, колкото да поддържа мотопеда си и да си купи кожено яке.

Постоянно е на "червено" и иска заеми от Марко Матераци. А Рейнджърс му предлага по 500 милиона лирети годишно! "Ще ти сритам задника, ако не отидеш в Глазгоу. Не съм изкарал такива пари през целия си живот", казва тежката си дума баща му и Рино става първият италианец, който напуска Ботуша по силата на правилото Босман.

Собственикът на Перуджа Лучано Гаучи и синът му Алесандро подават възражение до съда с основния мотив, че Гатузо не е служил в армията, но двата клуба се разбират миролюбиво. Просто Рейнджърс купува за доста по-скъпо от реалната му цена друг играч на италианците - Марко Негри. Така се компенсира отмъкването на Рино без трансферна сума.

В Глазгоу той се сблъсква с нов свят. В Джърс искат от играчите си да се явяват официално облечени даже и за тренировките. Гардеробът на калабрийския рибар обаче не е от най-изисканите. От периода си в Лацио Пол Гаскойн е на "ти" с италианския. Знае думи като "бира", "наздраве", "идиот", "задник" и "майната ти" - напълно достатъчно, за да стане гид на Гатузо, Негри и другите двама италианци - Аморузо и Порини. Гаскойн води Дженаро в лъскав бутик и му избират костюм и вратовръзка. Гатузо обаче не знае как да си връзва възела. Всяка сутрин се мъчи като грешен дявол и търси някого за помощ. Накрая Порини му отваря очите с нещо гениално - че не е нужно да развързва вратовръзката всеки ден. Изуменият Рино го моли да му разкрие "старата италианска тайна" за сваляне на вратовръзка чрез разхлабване на възела...

В Шотландия всеки нов ден е откритие. Оказва се, че понякога на мач между младежките отбори на Рейнджърс и Селтик могат да се стекат по 30-40 хиляди души. Оказва се също така, че бабата на снимката в съблекалнята е кралицата на Великобритания. Оказва се и че в Глазгоу има много италианци и ако често ходиш в ресторанта на Марио и Пина, родом от Кампания, един ден ще те поканят на вечеря в дома си. Оказва се дори, че у тях можеш да срещнеш дъщеря им Моника. И накрая да се окаже, че момичето на Марио и Пина е бъдещата ти съпруга.

През първата си година в Шотландия Гатузо вкарва седем гола във всички турнири и започват да го викат в младежкия национален отбор на Италия. Това са щастливи дни. В едно от дербитата със Селтик обаче нещата излизат извън контрол. На разбора преди мача мениджърът Уолтър Смит учтиво го моли да сдържа нервите си и да не тръгва с рогата напред от първите минути. Рино вече разбира страхотно, когато му говорят на английски, но още в 25-ата секунда получава жълт картон, а в 10-ата минута - втори. И поема за ранен душ в съблекалнята. На почивката Смит е побеснял и запраща бутонка по главата на непокорния италианец. Това обаче не разваля отношенията им и след като поема Евертън, наставникът го кани на "Гудисън парк". Гатузо отказва, за което по-късно горещо съжалява.

Новият треньор на Рейнджърс Дик Адвокаат го кара да играе като десен бек на мястото на контузения Порини, което изобщо не е по вкуса на Рино. Конфликтът между двамата се изостря и халфът започва да мисли за напускане.

Собственикът на Рейнджърс Дейвид Мъри, бивш ръгбист, загубил крака си в автомобилна катастрофа, и забогатял след дълги години в бизнеса със стомана, се обажда на агента Андреа Д'Амико да търси нов отбор на сънародника си. За предпочитане в родината им. Единствената опция е Салернитана, а мястото на срещата с представителите на клуба е имението на Мъри. Гатузо пристига и очаква да види президента Алиберти и спортния директор Павоне. Нищо подобно. Във всекидневната на шотландския милионер са ... Шон Конъри и Катрин Зита-Джоунс. Холивудските звезди пият чай и разговарят. В къщата на Мъри се снима сцена от филма "Клопка" (Entrapment).

В Салерно Рино попада в друга клопка. Играчи има бол - там са Ди Вайо, Фрези, Ди Микеле, Тедеско, а треньор е Делио Роси. Да, същият този, който беше в Лацио и Левски.

Но отборът е развалина. В последния кръг южняците се провалят срещу Пиаченца и изпадат. Но това не е най-голямата трагедия. Във влака, който превозва около 500-те тифози на Салернитана на прибиране от мача, лумва голям пожар. Четирима от феновете изгарят до смърт. "Трябваше да отида на погребението им - спомня си Гатузо. - Те бяха пътували до Пиачанца заради нас, футболистите. Дължах им го."

След една година в Салерно, Рино е привлечен в Милан. "Росонерите" отдавна го следят и печелят битката за подписа му в конкуренция с Рома. Спортният директор Ариедо Брайда обаче има сериозни забележки относно външния вид на полузащитника. "Момче, обръсни се и си скъси косата, тук не сме рок банда, а футболен отбор", казва му той. Учудващо Рино се вслушва в съвета и с променен имидж тръгва към Сардиния, където "росонерите" провеждат предсезонната си подготовка вече десетина дни. Присъединява се към тима с фланелка на Kappa, а клубният спонсор е adidas. Глоба.

Неприятностите продължават и на терена, където двуметровият вратар Себастиано Роси обича да поздравява новодошлите с техники от каратето (десет години по-късно е арестуван за побой над полицай). С Дженаро е малко по-груб от обикновено и му оставя  белег. Но не глобата и удара на Роси издълбават най-дълбокия отпечатък в съзнанието на Гатузо след първата тренировка с Милан, а нещо съвсем друго. "Срамувах се да съм на терена до Бобан, Леонардо и Шевченко, които правеха каквото си поискат с топката - признава той. - Опитвах се да имитирам техните трикове, но те ги правеха толкова естествено, а аз всеки път се напрягах толкова, че рискувах да контузя себе си или да пречукам някого от съотборниците си."

През лятото на 1999-а Милан е действащият шампион, но в първите три години на Рино тимът не печели нито един трофей. В началото тифозите на "росонерите" се присмиват на недодялания калабринец и си нямат никакво понятие, че един ден ще го боготворят. В даден момент самият Гатузо е прояждан от съмнения и започва да обмисля нов завой в кариерата си. Фиорентина го иска в състава си, което не е никак лоша опция. Но не стига до "Артемио Франки". Ръка му подава легендата на миланистите Мауро Тасоти, който започва да работи индивидуално с Гатузо и допринася много за израстването му. Със "скуадрата" Дженаро печели Европейското първенство за младежи, но няма никакъв шанс да попадне в състава на първия отбор за Евро 2000.

Халфът гледа по телевизията как Трезеге бележи златния си гол на финала, а на следващата сутрин за малко не получава инфаркт. Не, не заради изпуснатата титла. В ступор е заради изказване на собственика на Милан Силвио Берлускони, който критикува остро селекционера на националния отбор Дино Дзоф, че не е повикал Гатузо, който по думите ми би се справил със Зидан, и би помогнал на Италия да се завърне у дома с европейската титла. Натискът върху бившия вратар и световен шампион от 1982-ра е огромен. Осъществена е треньорска рокада и "адзурите" са поети от Джовани Трапатони, който изпраща първата повиквателна на Рино.

Нещата му потръгват добре и още в един от дебютните си мачове отбелязва феноменален победен гол срещу Англия, но след отпадането на Италия от Мондиал 2002 става мишена на журналистите на Ботуша. Критикуват и Трапатони, който пуска Рино на мястото на Дел Пиеро, за да пази резултата от 1:0 след по-малко от час игра, но азиатците обръщат след късно изравнително попадение преди изтичането на 90-те минути и още едно в продълженията.

Сутринта на 29 май 2003 г. Гатузо се е излегнал на полянка край манчестърски хотел и гледа как Лаурсен и Амброзини подритват топка. Той обаче не е в състояние да се включи в разцъкването след тежката нощ след спечелването на Шампионската лига след победа с дузпи на финала срещу Ювентус. Наред с поетия алкохол, в 5 сутринта е погълнал и една голяма чиния със спагети. Чувства се като гюле. Само допреди година за такъв - за безполезно гюле - го имат и тифозите на Милан. Самият той се смята за символ на провала - три години без никакво отличие при "росонерите" и два гола във вратата на Италия срещу корейците след влизането му.

Седмица преди финала с Юве на "Олд Трафорд" е кълбо от нерви. Безсънно кълбо от нерви. Моника се мести в хола, за да не остане и тя без сън. От рано сутринта в деня на мача го свива стомахът, а преди дузпите, Анчелоти го слага под номер 8 при изпълнителите. Гледа небето и се моли да не се стигне до него. Не се стига.

Но идва 2005-а и финалът срещу Ливърпул в Истанбул. Знаем - 3:0 на полувремето за Милан, титла за Ливърпул след 3:3 в редовното време и продълженията и победа с дузпи. Май няма смисъл да описваме състоянието на Гатузо. "Боли ме жестоко и до днес. Това поражение беше голям удар. Дори мислех да напусна Милан, срамувах се от феновете. Провалът измъчваше душата ми. Но в крайна сметка роднини, съотборници и агенти ме убедиха да остана. Връх взе желанието ми отново да стъпим на крака, както и любовта ми към Милан, която бе разпалена още от дете", обяснява той.

Алекс Фъргюсън го иска в Манчестър Юнайтед за заместник на Рой Кийн, но в крайна сметка преподписва с "росонерите". Андреа Пирло твърди в книгата си, че скрил телефона на приятеля си преди заключителните разговори с англичаните. Адриано Галиани също си приписва заслугата Гатузо да остана в клуба още цели седем години: "Затворих го в музея с купите ни, буквално. За 8-9 часа. Влизаше само секретарката да му носи кафе и сандвичи. Аз също се чувствах зле и не спах седмици наред. Но още тогава казах на Рино, че все пак ще спечелим Шампионската лига и може да се случи точно срещу Ливърпул." Случва се.

Но преди това идва знаменитата 2006-а, а Гатузо се контузва няколко месеца преди световното в Германия. Лекарите го предупреждават, че може да не успее да се възстанови навреме за мондиала, но Дженаро отвръща: "Няма такъв филм, ще играя и на един крак!".

"Скуадра адзура" избира хотел в Дуисбург, чийто собственик и голяма част от персонала са земляци на Рино - калабрийци. Докато Липи, Канаваро и Буфон са под пара заради ширещия се скандал Калчополи, халфът говори с хората от хотела на неразбираем за повечето диалект, прави "бомби" в басейна, играе тенис на маса и цъфти от щастие. В навечерието на полуфинала, за да докачи италианците, таблоидът Bild пуска тенденциозен материал за имигрантите от Ботуша, които търсят работа в Германия в миналото. Сред тях са и родителите на Дженаро. И до днес признава, че елиминирането на германците му е не по-малко скъпо от световната титла.

След двубоя с Бундестима е толкова изтощен, че в продължение на два часа и половина не може да даде урина за допинг проба. Холандският лекар, който го чака, заспива пред тоалетната. След като лекарят захъркал, халфът продължил да се налива с бира и когато процесът най-накрая започнал, напълнил не само контейнерчето за допинг контрола, но и празна бирена бутилка, която по-късно в автобуса тържествено връчил на Пирло.

Година по-късно, преди новия финал с Ливърпул в Шампионската лига, Гатузо си прочита на глас първите шест глави на "Доктор Живаго". Незнайно защо фен на "росонерите" му изпраща издание с меки корици на шедьовъра на Борис Пастернак. Успява да го заинтригува. "И вървяха, вървяха и пееха "Вечная памят", а когато спираха, все едно продължаваха по инерция да пеят краката им, конете, повеите на вятъра. Минувачите правеха път на шествието, брояха венците и се кръстеха. По-любопитните се присъединяваха към процесията, питаха: "Кой е починал?" — "Живаго" — им отговаряха. "А, той ли?" — "Не, не той. Тя." — "Все едно. Царство ѝ небесно. Богато погребение."

Рино е хипнотизиран. Признава, че ред след ред разбирал все по-малко и се обърквал, но мозъкът му се отпускал все повече и повече.

"Ще потрае. Ще почака" - сякаш си каза или си помисли той. Почти не помнеше този човек." - така завършва шестата глава, както и допирът на Рино до творчеството на Пастернак. Той никога не довършва книгата и не разбира, че Стрелников се самоубива, а Таня се оказва незаконна дъщеря на Юрий Живаго.

Намира връзка между прочетените шест глави от романа и триумфа над мърсисайдци в Атина. Не може да го обясни, но е убеден, че има такава. Прочита отново същите страници - от първа до шеста глава - и преди решителния мач с Рома за скудетото през 2011-а. И пак нещата се получават, а Рино гравира още по-дълбоко името си в клубната история на "росонерите".

Сравненията с най-великите обаче искрено го забавляват. "Аз и Роналдиньо ли? Това е същото, като да сравняваш картините на Ван Гог с рисунките на дъщеря ми - признава той в автобиографията си. - Роналдиньо е художник, а аз съм чирак, който е горд, че е отнемал и подавал топката на такива като него, Ривалдо, Руй Коща, Кака и Тоти."

Говори с благодарност за всичко, което му е поднесла съдбата. И не съжалява за почти нищо. Е, криво му е, че си е направил глуповата татуировка като тийнейджър, както и че е хванал за гушата Джо Джордан при гостуването на Тотнъм. Шотландецът е бивш играч на Милан, а във въпросния инцидент (основната снимка) изпълнява ролята на асистент на Хари Реднап в щаба на "шпорите".

Три години и половина по-късно след този мач (през 2014-а) полицията установява, че Гатузо има контакти с един от кардиналите на "черното тото" на Ботуша Франческо Базани.

Той е изпратил на Рино 13 sms-а в рамките на година и нещо, а тези към съотборника му Кристиан Броки наброяват 110. "Ако бъда признат за виновен за уреждане на мачове, ритуално ще се самоубия на градския площад пред очите на всички", зарича се Дженаро.

"Качулките" нахлуват в дома му и изземат компютъра и iPad-а му, но не намират нищо уличаващо. Всички контакти на Гатузо и Базани са за билети и фланелки - услуги между познати, така да се каже. Девет месеца по-късно разследването срещу халфа приключва.

"Ако на терена излизат 22-ма Гатузовци, всички мачове ще завършват 0:0. От друга страна, до 12 години играех само на плажа, не мога да бия дузпи и да раздавам красиви пасове, но спечелих световната купа и две титли от Шампионска лига. Това означава, че дори големите творци имат нужда от хора като мен", обяснява Рино.

Сега, вече като треньор, предава тази философията и на футболистите си. По начин, по който само той може. "Не става постоянно да се правиш на Брад Пит на терена, понякога трябва и да си грозник. Такъв, като мен."

И какво излиза? Той е пълен рогач и грозник, който не може да бие дузпи и да си върже вратовръзката... ОК. Сигурно е така. Но най-вече е легенда - от тези, които днешният футбол все по-рядко разказва.



Най-четените