Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той игра за Ман Юнайтед и Кучешко ла*но Юнайтед, треньор го накара да скъса с гаджето му, оперираха го пет пъти, а майка му не видя нито един негов мач

Джулиан Доу в цветовете на Моркаб - един от многото отбори в кратката му кариера, за който записва едва девет мача Снимка: Getty Images
Джулиан Доу в цветовете на Моркаб - един от многото отбори в кратката му кариера, за който записва едва девет мача

Джулиан Доу прекарва периоди в Манчестър Юнайтед, Евертън и Манчестър Сити като талант и именно кариерата му като юноша е тази, с която е известен, а не с тази като професионален футболист. Въпреки че и в ранните му години не всичко се случва както би му се искало.

Доу расте точно срещу стария стадион на Сити - "Мейн Роуд", но така и не става фен на "гражданите". Дори не се интересува от футбол до 1986 година, когато великият Диего Марадона го запалва по красивата игра, след като извежда Аржентина до световната титла.

Така стартира любовта на Доу към футбола. Започва да играе като нападател и прави такова впечатление, че Манчестър Юнайтед го привлича в школата си. Но както ще разбере още много пъти до края на кариерата си, не всичко в този спорт е цветя и рози.

"След една тренировка Брайън Кид се разговори повече и откарахме до по-късно - споделя Джулиан пред Planet Football. - Всички останали деца се прибраха, но аз трябваше да хващам автобуса, но изпуснах последния.

Бях на 12 и по средата на Салфорд, който, с всичките ми уважения, е далеч от това, което е в момента. В днешни дни клубът би уредил нещата, но тогава всичко беше различно. Аз бях дете на смесен брак и докато се прибирах, на няколко пъти трябваше да бягам от местни, които се опитаха да ме нападат. Това за малко не ме отказа."

Майката на Доу никога не е гледала негов мач като юноша и така и не стига до стадиона по време на цялата му професионална кариера.

Той никога не е имал агент и сега признава, че без помощта на стройна организация зад гърба си, често е взимал грешните решения под чуждо влияние. Още като малък решава да напусне Юнайтед и да играе в по-малки отбори в близост до дома му.

Но талантът му отново се откроява на терена и се появяват нови възможности пред него.

"След Юнайтед заиграх в местните юношески формации, а на един мач разбрах, че ще ме гледат скаути на Кристъл Палас, Арсенал, Лийдс и Евертън - каза още Джулиан.

В края на мача беше останал само един от тях - този от Евертън. Бил толкова впечатлен от мен, че излъгал останалите. Казал им, че двамата вече имаме договорка.

Треньорът в ДЮШ на Евертън беше фантастичен. Идваше вкъщи, за да провери условията и дори изпращаше кола, която да ме води до и връща от тренировките в Ливърпул. Понякога дори оставах да пренощувам у тях."

Нещата вървят добре за Доу, докато неприятно стечение на обстоятелствата - контузия и смяна на треньора, не води до изгонването му от академията на "карамелите".

"В един мач срещу Тотнъм някой ме фрасна силно отзад. Физиотерапевтът каза, че е мускулен спазъм и че болката ще отшуми бързо, но не беше така.

В същото време Евертън се отърва от Колин Харви и доведе Хауърд Кендал. Изведнъж целият щаб на ДЮШ се смени и никой не знаеше кой съм аз. Когато се възстанових, поисках отново колата, която ме возеше, а те ми дадоха само пари за влака."

След като напуска Евертън, Доу получава оферта от Манчестър Сити, но контузията му е по-сериозна от очакваното. Оказва се, че Джулиан е получил фрактура на гръбначния стълб и носи шина на гърба в продължение на година.

"Питър Рийд бе мениджър тогава. Главният скаут му казал веднага да ми предложи професионален договор, защото съм бил страшно добър. Но също така го и предупредил, че съм контузен - разказва още Доу.

Спомням си как когато му казаха, че имам фрактура на гръбнака, той отговори: "Оставям решението на теб (на скаута - б.а.). Но да знаеш, че се пише на твоя сметка", след което излезе със смях от стаята!"

Липсата на агент и подкрепа от семейството още веднъж изиграва лоша шега на Доу и той решава да напусне още един елитен отбор.

Embed from Getty Images

"Хората ми казваха да се пробвам в по-малък тим, където да се обигравам, и че те (Манчестър Сити - б.а.) не дават шанс на чернокожи футболисти. По същото време бяха продадени Гари Бенет, Клайв Уилсън и Роджър Палмър (всички чернокожи - б.а.) и ти започваш да си задаваш въпроси.

И какъвто си бях идиот, поисках да си тръгна. Главният скаут не можеше да повярва! Олдъм ме покани, а аз бях толкова нервен, че си забравих бутонките в автобуса."

Вече 16-годишен, Доу се озовава в по-долните лиги с екипа на Уигън Атлетик под ръководството на Брайън Хамилтън. Изглежда, че най-накрая ще получи дългоочаквания шанс да пробие в мъжкия футбол.

"Влязох като резерва на почивката в един мач. Играх добре, пробвах няколко удара, подавах, направих няколко шпагата. Няколко минути по-късно вдигнаха табелката с номерцата и ме извадиха от игра.

Не знам какво се случи, но докато напусках терена, Брайън ми предложи двугодишен договор."

Хамилтън решава, че е видял достатъчно и е убеден в таланта на Доу само след няколко минути. Решението му обаче предизвиква скандали в клуба, и в частност с треньора на младежите.

"През юни вече бях готово за предсезонната подготовка, но тогава всичко отиде по дяволите. Треньорът на младежите полудя, защото той също трябвало да даде съгласие за всеки млад футболист да мине в първия отбор, и смяташе, че е действано през главата му.

На 17 получавах повече пари от повечето момчета в първия отбор. Сключих сделка с компания за бутонки и подписах професионален договор, въпреки че бях контузен.

Треньорът негодуваше. Смяташе, че има момчета, които го заслужават повече от мен. А когато Брайън напусна, за да поеме селекционерския пост в Северна Ирландия, всичко приключи за мен.

Аз знаех колко съм добър, но треньорът на младежите отново ме върна само колкото да ме накаже. Правеше живота ми ад."

Накрая, Доу спира да тренира, а от клуба му налагат глоби за това. Стига се до намесата на Асоциацията на професионалните футболисти (PFA). Оттам предлагат на Доу да отиде на проби в Швеция, за да натрупа малко повече елитен опит.

Още преди да успее да се докаже в първия си период зад граница, вече 18-годишният Доу получава предложение от испанския Марбея, на което не успява да устои.

"Уигън поиска цена за мен, но им бе казано, че ще трябва да ми върнат всичките глоби, които са ми наложили, за да могат да ме продадат. Това бе непосилно за тях. Така се озовах на самолет и отлетях за Марбея.

Там беше истинска лудница. Клубът току-що бе купен от сръбски бизнесмен, условно казано. Той доведе доста сръбски футболисти: Владан Калич пристигна от Атлетико Мадрид, Предраг Спашич, който бе в Реал Мадрид, и още няколко от Цървена Звезда.

Впоследствие дойде и още един англичанин - Андре Грей, но по онова време правилата даваха право само на трима чужденци да играят заедно на терена. Там наистина ми харесваше и натрупах доста опит, но исках да играя, а не бях титуляр всеки мач."

Доу се превръща в може би единственият футболист, напуснал плажовете на Марбея, за да премине в Еър Юнайтед в Шотландия.

"Пристигнах там през януари в кремавия си костюм. Изглеждах като някой изваден от Маями Вайс.

Казаха ми, че към мен има интерес от отбор от Първа дивизия. Мислех си, че става въпрос за нещо от сорта на Селтик или Рейнджърс, но не осъзнавах, че всъщност Първа дивизия е второто ниво на шотландския футбол. Честно казано, играл съм за Манчестър Юнайтед, но на онзи отбор му прилягаше повече името Кучешко лайно Юнайтед. Беше тотален фарс."

Мениджър на Еър по онова време е бившият нападател на КПР Саймън Стейнрод. Доу описва времето под негово ръководство като най-странния период в кариерата си. А от неговата уста това означава доста.

"Веднъж се качих в колата на Саймън и пет минути по-късно той ми каза, че трябва да скъсам с гаджето му вместо него! Бях поразен, това беше лудост. Отидохме в един бар и той ме помоли само да ѝ кажа, че вече не я харесвал. Беше хем лудо, хем малко смешно.

Започнах да играя добре, но на една тренировка един от другите футболисти бе изряза зверски. Така ме изряза, че ме прати в инвалидна количка и Саймън веднага го уволни.

Клубът нямаше никакви пари. Аз бях на 19, но бях най-богатият в тима, заради което останалите ме мразеха в червата.

Когато отивах на тренировка, намирах екипа си в коша. Саймън се опитваше да им обяснява, че е взел футболист като тях, за да могат да подават топката на футболисти като мен, но това само влоши нещата.

Embed from Getty Images

Отборът беше ужасен и изпаднахме. Болтън ме извика на проби, но от Еър искаха четвърт милион за мен. Помислих си, че са полудели, но бяха изпаднали в несъстоятелност и се опитваха да изстискат каквото могат от играчите си."

След като се възстановява от контузията си, Доу се подвизава в аматьорския футбол, преди да бъде върнат при професионалистите от Рочдейл. По онова време Джулиан вече е претърпял няколко контузии и тъкмо се е възстановил от травма на коляното, която го вади от терените за две години. Вече не е млад талант.

Отбелязва първия си гол в мъжкия английски футбол с екипа на Рочдейл, но периодът му там не е особено дълъг и съвсем скоро отново се озовава на път.

"По онова време вече бяха оперирали коляното ми пет пъти. От Рочдейл ми казаха, че ще ме вкарат във форма, но само две седмици по-късно ме пуснаха като титуляр. Това бе твърде много за мен както във физически, така и в психически аспект.

И двете ми колена ме боляха зверски, докато бях в Рочдейл. Нуждаех се от истинска терапия и постоянното участие в мачовете не ми помагаше изобщо."

Изненадващо или не, въпреки проблемите си с контузии, Доу отново успява да си уреди нов чуждестранен отбор, докато играе в аматьорска лига на чужденците по време на почивката си в Индонезия. Поканен е на да вземе участие в контрола срещу националния отбор на Латвия.

Харесват го от Вентспилс и му предлагат договор. "Капитанът на Вентспилс изкарваше по 100 долара на седмица, а аз правех по 1000. Лудница!", споделя Доу. Нападателят успява да вкара 14 гола в единствения си сезон за елитния латвийски тим, но съвсем скоро колената му отново се обаждат. Този път са напълно разрушени.

На 26 Доу трябва да приеме, че с кариерата му е свършено. Не му провървява и с една финална оферта от президента на Карлайл, който е син на Майкъл Найтън, който за малко не стана собственик на Манчестър Юнайтед преди доста години.

"Предишните ми отбори не ми даваха бляскави препоръки. Мениджърът на Карлайл каза, че ще ме държи под око, но дори и шест гола в рамките на 40 минути в една контрола на младежкия тим срещу първия отбор не успяха да го убедят.

И така, на 26 си казах, че приключвам. По-хубаво е да си обичал нещо и да си го загуби. отколкото да не си обичал изобщо. Все още се виждам с хирурга си и той продължава да ми казва, че всичко е можело да бъде предотвратено на много ранен етап.

По онова време обаче треньорите ни натискаха много. Само месец след една от операциите започнах отново да играя, и то на изкуствен терен като 16-годишен. Тогава хората си мислеха, че болката просто ще отмине."

След тази не особено дълга, но невероятно номадска кариера, Доу продължава да бъде близо до футбола. Бившият нападател създава собствен бизнес и основава сайта football4football.com, който е пълен с полезна информация за младите таланти и за тези, които вече са пробили в мъжкия футбол, но все още нямат достатъчно опит в него.

Най-четените